М лади певци от Бургас ще изпълнят златните хитове на Тончо Русев по случай 90-годишнината от рождението му, която се навърши през 2022 г.
Община Бургас организира концерта на 1 септември на голямата сцена на площад „Тройката“. В афиша са имената на Рафи, Кристина Дончева, Стефан Илчев, Дишо и Иван, „Фортисимо“, Вокално трио Déjà vu, Димитър Атанасов и Христо Младенов, Мина Пенкова, Георги Дюлгеров и Марияна Добрева-Велева.
Школа
С цел приемственост и предаване на музиката през поколенията по новите аранжименти на златните песни на Точно Русев работят аранжорите Пламен Велинов, Димитър Атанасов, Петър Алексиев, Руслан Карагьозов и Красимир Гюлмезов.
Серията от събития, посветени на композитора, включва още създаване на постоянна експозиция, носеща неговото име; изработка и отпечатване на музикална школа с новите аранжименти, каталог и CD с песни от концерта, които ще бъдат подарени на бургаските училища; изработка и експониране на външна изложба, посветена на живота и творчеството на почетния бургазлия.
Незабрава
Тончо Русев е емблематична личност не само за Бургас. Той остави трайна следа в българската музикална култура. Ще го запомним като диригент и автор на музиката за повече от 1000 шлагерни песни. „Незабрава“, „За теб, Българийо“, „Ти сън ли си“, „Горчиво вино“, „Топъл дъжд“, „Наше лято“, „А дали е така?“, „Телефонна любов“, „Обич за обич“ са сред мелодиите, на фона на които много от нас са се влюбвали, мечтали и преживявали най-красивите и празнични моменти в живота си. Именно тях, както и плеяда други негови песни ще прозвучат на 1 септември в изпълнители, които са родом от Бургас или свързани с града.
Крила
В едно от интервютата си за „Телеграф“ Тончо Русев се върна в младостта си и разказа как е започнала кариерата му и дали му е било лесно: „Не, тогава нищо нямаше, нямаше и такава музика. Имаше един Петър Ступел и един Атанас Бояджиев - и с това се изчерпваха авторите. От певците имаше само Маргрет Николова, Георги Кордов и Ирина Чмихова. Това бяха певците, с които започнахме. Беше много трудно. Трудно ни даваха път. Сега е по-лесно да направиш кариера, защото има много фестивали, много телевизионни форуми, но нямаме това звено, за което ви говорех. Навремето държавата вършеше тази работа и беше лесно да стане. Радио София провеждаше тая политика на пропагандиране на песните, а сега няма такова нещо – сега всеки е оставен на собствените си крила да свърши и резултатите са налице. Тогава имаше и комисии, които утвърждаваха песните, но не по идеологически причини, а по художествени. Беше трудно да минеш през тая комисия. Сега също смятам, че трябва да има художествени комисии, защо това на нищо не прилича – всеки, който написал няколко такта, ги представя вече за завършено произведение и се смята за композитор, при това за най-добър“. На въпроса какво би казал днес на младите, маестрото отвърна: „Да чувстват едно уважение към творците преди тях, защото отникъде другаде не могат да се учат, освен от опита на по-старите си колеги, да поддържат връзка с предишните поколения“.
Ритон се срамували от песента за бъчвите
Тончо Русев е написал първите хитове на много от знаковите изпълнители на родната сцена, включително и на дует „Ритон“. За Катя и Здравко той пише през 1981 г. „Някога, но не сега“ и „Прегърни ме“, но в началото те се срамували да ги изпълняват и дори не искали да ги запишат в студио. Затова се наложило самият композитор, от когото чакали цяла петилетка да им напише песен, да ги убеждава. А причината за това било стихотворението на Найден Вълчев, по което е направена песента, и най-вече стихът „Има долу в бъчвите толкова горчив пелин, как да спреш пожара на страстта“. „Миришеше ни на кръчма от този стих, а ние не искахме да пеем пенсионерски песни, затова първоначално я отказахме, но точно Тончо ни убеди, че това е страхотна поезия. И се оказа прав. По писма на зрителите 4 седмици песента стоеше на първо място в класацията на радиото. Въпреки това се срамувахме да я пеем на концерти, нищо че я бяхме подготвили още от самото начало с нашия оркестър „Тонус“. А хората си питаха за нея – децата си я наричаха „песента за кокичетата“, а мъжете – „песента за бъчвите“. И на един концерт вече бяхме решили, че ще я изпеем като последен бис, когато си мислехме, че хората вече са се уморили, чули са достатъчно песни. Обаче такъв фурор настана на „Някога, но не сега“, че вторият ни концерт на същото място, който трябваше да се състои след час, се отложи заради аплодисментите на публиката“, разказваха пред „Телеграф“ Катя и Здравко.
Лео Богдановски
