- Г-н Динев, след песента, която направихте за „Македония“, споделихте, че получавате множество заплахи. Предприехте ли нещо срещу тях?
- Да. Първо отидох в РПУ-то, но там процедурата беше странна. Може би системата ни е такава. Задаваха ми безумни въпроси от рода: „Как ви намериха фейсбук профила, че да пишат на вас“ или „Тези, които са ви писали, може би това не е реален профил“. И аз се опитвам да обясня, че зад нереалния профил седи реален човек. А да ме намерят в социалните мрежи не е много сложно – просто трябва да напишат името ми в търсачката. Но те ми казаха, че заплахите не били конкретни, нямало точност. Останах с впечатление, че за да ми приемат сигнала на сериозно, трябва едва ли не да знам името на този, който ме заплашва, и по възможност някаква допълнителна информация за него. Заплахата също трябва да е много по-конкретна, като да ми напише някой „Здравей, аз съм еди си кой си, в толкова часа ще те чакам на този адрес, излез на улицата, наведи се, забави се малко, аз ще мина и ще те ударя по главата с един винкел“. Това ми се стори доста безумно. Така на следващия ден отидох в ДАНС. Благодарение и на NOVA след втория репортаж, който направиха, прокуратурата се самосезира. Освен в ДАНС съм подал сигнал и във външното министерство. И на двете места бяха много учтиви.
- Какво ви казаха от ДАНС?
- Приеха сигнала, дадоха ми входящ номер и доколкото знам, е препратен към прокуратурата.
- А какви бяха заплахите, които получавахте?
- Заплахите са много и разнородни, като започнеш от насилствено обладаване – освен на мен на мои близки и целия български народ, до заплахи буквално за убийство. „Ще те убия като магаре“, „Ще се събудиш студен сутринта“ и много други такива.
- Страхувате ли се, че има реална опасност за вас?
- Още в първите минути, в които пуснах песента и видях каква лавина става, си казах: „О боже, явно ние, българите, просто искаме да бъдем уважавани, а изглежда дълго време сме били унижавани, и то много“. И затова така се прие песента. Затова ми се обади командирът ми от школата за запасни офицери, защото малко хора знаят, но аз съм офицер от запаса, аз съм служил в такава школа. И той ми се обади заедно със сдружението „Артилерия“. Това са хора над 70 г. и ми се обаждат да ме поздравят. Случка от вчера (четвъртък, б.а.) – разхождам дъщеря ми, ходим по градинки, детски площадки и децата там пееха песента. Изтръпнах. Една жена с внучето си ме поздрави. Жената ми разказа, че е от този край и ми сподели, че живеела там и че много ги боли от тази пропаганда, която се провежда целенасочено спрямо нас. Не съм очаквал тази песен да се превърне в някакво знаме, но не ме е страх.
- Продължават ли да ви заплашват и сега?
- След като сезирах органите, нямам нито една заплаха. Смятам, че когато някой недоброжелател разбере, че гражданин на България е подал сигнал и държавата е реагирала, това ясно трябва да му говори, че ние имаме държавен апарат, който защитава гражданите и да си помислят и да не правят глупости.
- А как ви хрумна да направите тази песен?
- Хрумна ми, защото започнах да се ядосвам след всички събития. Първо футболният мач – да кажем, че е футболно хулиганство с освиркването на химна. След това идва физическо насилие срещу човек, който се самоопределя като българин, и то секретар на българския клуб. Тук само да вмъкна, че нападателят му вече е пуснат. И след това затварянето на границата. Песента дойде като отговор на всичко това. Това е моят начин да изкажа мнението си като гражданин. И моят начин е много добронамерен, а целта ми не е била да обидя никого. Аз им казвам истината. Тези неща, които те се опитват да си препишат, са наша история и аз им го казвам. Да си знаят, това е чисто образователна песен. Затова и така съм я кръстил „Урок по история на Македония“.
- Как написахте текста?
- За два часа го написах този текст, тези рими. Аз бях много ядосан. Видях се с учителя ми по история и се заговорихме. Започнах темата за Македония и той каза така: „Виж, ако говорим за Македония, ние говорим за географско понятие, дай да го уточним“. И аз си го записах това Македония – географско понятие. Само че не мога да кажа така в песента и затова стана „Македония – това не е държава, а територия“.
- Колко време, след като пуснахте песента, дойдоха първите заплахи?
- Пуснах я на 14 февруари, първите заплахи дойдоха на 15. Не предполагах, че за толкова кратко време може да се разпространи и да стане толкова популярна, защото аз я качих по профилите си по социалните мрежи, Тик-Ток веднага ми я свали. Докладвали са явно много хора, че не им харесва. Аз не съм имал план за действие.
- Освен заплахи в мрежата има и различни коментари под постовете ви. Някои от хората спорят с истинността на текста и ви обвиняват в непознаване на историята...
- Да, видях ги. По принцип не чета коментари, защото те вече са хиляди. Но на един човек, който се беше доверил на Уикипедия, се опитах да му обясня, че всеки може да пише там и да си добавя каквито иска текстове. Аз умишлено съм спрял коментарите под постовете ми и съм ги ограничил само до хора, които ме следват. В началото не бях и се получи нещо като минивербална война между българи и македонци, които си подхвърляха един на друг всякакви обиди и заплахи. Не исках това да бъде приемано като провокация.
- Имаше и такива нападки срещу вас, че песента е провокация или търсене на евтин пиар, че трябва да има автоцензура...
- Не трябва да бъркаме автоцензурата с безгръбначността. Може би тази песен стана така популярна заради безгръбначното отношение на държавата ни в последните 10 години, и то не само в отношенията ни със съседката, а и с много други проблеми. Но тази песен е гняв и шамар към управлението на страната. Ние искаме да бъдем уважавани. Имало е нужда от тази песен, щом така се прие, но аз не съм го съзнавал. Не е търсено. Иначе щях да я направя по-дълга. Щях да наема оператор, да снимам клип, щях да го направя както трябва. Никой не ме е виждал досега да направя толкова аматьорски проект по отношение на визията. Аз си взех телефона и снимах в социалните мрежи. А сега чувам всякакви небивалици, че някой ми е платил, че съм щял да ставам депутат. Това са такива глупости. Все едно някой ми е платил да разкажа българската история. А по отношение на пиара, ако това е евтин пиар, значи ми е излязло доста скъпо.
- Вашите деца как реагираха?
- Малката ми дъщеря реагира много интересно, тя гледа новините, видя ме там и каза: „Тате, дават те по новините. Защо, тате?“. Макар и да е малка, тя ясно си дава сметка, че не е много хубаво да те дават по новините. И аз не съм очаквал – здрав, прав човек, всичко ми е наред и след два дни да съм в централната емисия.
- Какво е мястото на музиката последните години в живота ви?
- Останах малко разочарован от българския музикален и шоубизнес. Бях много обвиняван. Рапърът чалгаджия и за дуетите ми със Софи, които слава Богу се слушат още. След това с новата вълна рапъри се появиха едни неща, аз дори не искам да ги слушам. И се ориентирах към рекламния бизнес като копи-райтър и към стендъп комедията – едно изкуство, което ми носи удоволствие. После направих един комедиен моноспектакъл „Звездите отзад“. Много интимно е да събереш 100-200 човека да те гледат, да ги разсмееш. Много е хубаво да те свързват с положителни емоции и усмивки. Още ме спират хората да ме питат кога пак ще направим някоя хубава песен със Софи, но за завръщане не съм мислил. Тази песен сега, тя не е завръщане, тя е отговор на нападките на Северна Македония. Не съм планирал нищо ново в музикален план.
- Как върви вашият моноспектакъл?
- О, върви много добре. Имаме голям успех, доста е хард. То така си и тръгна. Аз в него осмивам българския шоубизнес. Очаквах много хора, колеги, да се разсърдят там, защото аз съм безкомпромисен, след като го гледат или чуят, защото аз говоря само с имена.
- Македония може ли да бъде тема на някое следващо представление?
- „Македония преди“ (смее се) и да говоря за история. Може, не съм мислил, но ще ви разкажа нещо. Първото ми рап парче някога беше в 8-и клас. Тогава трябваше да уча за Линкълн, пак по история, за да не ме връщат много уроци назад. Хванах урока и го направих в стихотворна форма. Вдигнах ръка, израпирах урока, а след като приключих, учителката ме помоли да й дам текста и после ми написа не една, а три шестици. 30 години по-късно направих урок по македонска история. Няма нищо случайно.
Мариана Маринова
