- Г-н Командарев, честит имен ден! Екипът на вестник „Телеграф“ ви пожелава да продължавате да прославяте името на свети Стефан. На кого сте кръстен всъщност?
- Не съм кръстен на някой определен човек. Това, което съм чул от майка ми, е, че символиката на името е свързана с „венец“. Хрумнало им е с баща ми да ме кръстят така, защото те дълго време не са успявали да имат деца и са решили да ме нарекат Стефан – да бъда венец на усилията, за да се случа аз.
- Всички сме много щастливи, че вие сте се „случил“, тъй като с интерес следим историите, които разказвате на кино. Последната такава се нарича „Уроците на Блага“ и може да бъде гледана на голям екран. Разкажете ни за нея.
- Историята я измислихме заедно със Симеон Венциславов, който е съсценарист и тя идва след първите два филма от трилогията - „Посоки“ и „Кръг“, с които се опитахме да направим една поредица, която да онагледи случващото се в българското общество. Идеята беше след тях да се направи един провокативен анализ на нещата, случващи се у нас, и взехме решение третият филм, след историите за таксиметрови шофьори и полицаи, да бъде за възрастните хора в България. За пенсионерите, за поколението на нашите майки и бащи. Трябваше ни движеща драматургична конструкция, сюжет, който да ни позволи да тръгнем в посока на трилъра. Затова избрахме темата за телефонните измами, защото това е нещо, което продължава всеки ден да бъде в медиите. Дори наскоро прочетох за подобен случай, при който възрастна жена е изгоряла с 6000 лв. Тази тема ни помогна да изградим сценария. За наша радост, когато излезе филмът, „Варайъти“ го нарече социален трилър. Очевидно сме успели във въпросната посока да създадем движеща жанрова сила на трилър. Всичко в началото бе само намерения. След това имаше една година на много сериозни проучвания, срещи с жертви, среща с истински телефонен измамник, среща с полицаи. На базата на всичко това успяхме да изградим сценария.
- Какво ви направи впечатление от всичко това, което чухте и видяхте на тези срещи?
- Първо бих искал да кажа, че огромна помощ ни оказа вашата колежка Тина Ивайлова, която има цели разследвания по тази тема. Няколко неща ми направиха впечатление. Първо, че всички жертви на телефонни измами, които срещнахме, противно на това, което се пише в много от медиите, бяха изключително интелигентни и образовани хора. Нямаше хора, които така да се каже са изкуфели. Причината, поради която те бяха станали жертва на тези измами, е, че голяма част от живота им беше преминал през период, в който да си лоялен към институциите се оказва много важно нещо. Когато те са получили телефонни обаждания от измамниците, че се провежда акция на националната полиция и дали биха съдействали, те са решили да съдействат точно заради това. Естествено, всички те изпитваха голям срам. Второто нещо, което ме шокира, бе особено при срещата с този телефонен измамник, когато го разпитвах какви случаи има. Той се хвалеше, че от една жена бил взел 60 000 евро, които тя в рамките на няколко дни хвърляла през балкона или оставяла до кофите за боклук. Аз го попитах какви са най-честите суми, които взима, защото това един път се е случвало и той ми каза нещо, което наистина ме остави безмълвен. Всеки възрастен човек в България в библиотеката си между страниците на някоя книга е скрил едни 1000 лв. за погребението си, за да не тежат на близките си. И най-често те им хвърлят тези пари.
- Разкайваше ли се този човек?
- Този човек вече е покойник, ковидът го отнесе него. Парадоксално се оказа, че той е религиозен. Аз го попитах изключително втрещен - как тогава взима на възрастните хора последните пари. А той ми отговори – „Така Господ е решил, той е решил те да ми дадат своите пари, така че това е волята на Господ и аз затова го ценя и уважавам“. Тази парадоксална логика за мен бе доста стряскаща.
- Със сигурност! Този образ на телефонния измамник присъства основно като глас във филма и това е гласът на Герасим Георгиев – Геро, с когото не работите за първи път заедно. Защо се спряхте точно на него – виждаме го в по-различна роля? Всъщност не го виждаме.
- То това е най-интересното - да извадиш един актьор от клишето му, от това, което той най-често прави. Това го направихме много успешно с друг актьор и приятел, който аз изключително много ценя – Асен Блатечки. Геро е изключително качествен актьор. Той има много широк диапазон. Аз винаги твърдя, че във филма „Уроците на Блага“ неговата роля е втора по значимост след тази на Ели Скорчева, защото той е нейният основен антагонист. На него даже му беше по-трудно, защото той трябваше да играе тази роля само с гласа си. Това не е глас, който ние после сме записвали при монтажа. Той присъстваше на снимките и всеки един от тези разговори, които се записваха, се случваха в реално време. Той беше в един паркиран ван, близо до мястото, където снимахме Ели Скорчева. Те реално разговаряха по телефона и имаха истинска комуникация. Това си личи във филма.
- Защо решихте да не го покажете повече, сигурно сте имали възможност да го направите?
- Защото е по-интересно, по-амбициозно, по-трудно. Тези хора реално не се виждат често в истинския живот. Ние се опитахме да сме максимално оригинални и реалистични, доколкото е възможно. Но все пак го има на два кадъра (смее се).
- Изборът на Ели Скорчева също е точно в десетката. Тя е изключителна актриса, а ролята толкова добре й пасва, че сякаш наистина живее този живот, толкова е реалистично. Защо се спряхте на нея, тя не е снимала от 30 г.?
- Искам задължително да спомена името на Сашо Косев, който като мой колега режисьор, винаги ни е помагал за кастингите в последните ми филми. Заслугата е негова. Той я е срещнал случайно, говорил е с нея, попитал я е дали някой ден би се върнала в киното, а тя споделила, че зависи от сценария. Оттам насетне ние веднага се задействахме и й го изпратихме. Тя каза, че това е сценарият, който е чакала много години и нещата се случиха. За да се случи нейното въплъщаване в тази роля, месеци наред прекарахме заедно на тази маса (б.р., в офиса на Стефан Командарев) във всекидневни репетиции, за да може малко по малко да изградим въпросния персонаж, който е радикално различен от самата Ели Скорчева, която е един изключително слънчев, лъчезарен и усмихнат човек. Това е големият актьор! Винаги си спомням последния снимачен ден в Шумен. Тя дойде на партито след снимките, усмихна се до ушите и каза: „Слава Богу, вече не съм Блага, вече съм Ели“.
- Благодарение на нейната игра и на работата на целия екип „Уроците на Блага“ спечели много награди, сред които и „Кристален глобус“ на фестивала в Карлови Вари. Какво значат тези 18 награди за вас?
- Наградите не са самоцел. Наградите са нещо, което е признание и създава усещане за смисъл на работата на целия екип. Наградите помагат филмът да има по-добра съдба. Ако филмът е на голям фестивал и спечели награда, това означава дистрибуция и разпространение, излизане по кината и пазарите на много други държави. Това помага за всякакви следващи показвания на филма. По друг начин се гледа на един такъв филм, който е спечелил еди-колко си награди на определени фестивали, които са категория А. Те помагат и за съдбата на следващите филми. Така че не са просто суетата, червеният килим и прожекторите. Това минава и заминава. Приятно е, но нищо повече. Наградите имат много по-дълбоко значение, освен статуетките, на които трябва да им се бърше прахът след това (смее се).
- Наскоро представихте филма пред общността в Холивуд. Филмът „Уроците на Блага“ бе българското предложение за номинация за „Оскар“. Как го посрещна критиката отвъд океана?
- В Щатите направихме абсолютния максимум - общо 11 прожекции за членове на Академията, от които 10 в Лос Анджелис и 1 в Лондон. Имахме присъствие, както като интервюта, така и като реклами в печатни и онлайн във всички големи издания, като Hollywood Reporter, Deadline, The Wrap, Variety и др. Филмът тръгна трудно. На първите прожекции 1/3 от залите бяха празни. Естествено, ние имахме агенция, която канеше членовете на Академията. В началото ни нямаше в класациите. На последните прожекции връщаха хора. На финала излязохме на седмо място в предвижданията на Hollywood Reporter и на 14-о в предвижданията на Variety. Самите големи актьори и хора от киносредите, които идваха, хора с оскари, ни дадоха страхотни отзиви. На последната прожекция беше Робин Райт и с него говорихме много. Чу се, разбра се, че има такъв филм. Оттам насетне вече всичко зависеше от гласуването на журито, надявам се то да е било по съвест. Срещу нас са изправени много мощни филми и представители на мощни филмови индустрии. Аз винаги давам един пример с на The Wrap едно от печатните издания. Много се гордеехме, че на тридесет и някоя страница имаме четвъртинка реклама и едно интервю с мен на съседната страница. На корицата беше Жулиет Бинош и бе за френския кандидат. Цената на една такава корица е около половината пари, които ние имахме, за да си направим кампанията. Има много финанси, много политика, но ние сме си свършили максимално достойно работата, на ръба на физическо и психическо оцеляване.
- В чужбина разбират ли явлението ало-измамници?
- Абсолютно. Митът за българската уникалност отново за сетен път се срути. В Щатите в момента телефонните измами са масови. Включително като ти звъни телефонът има някакви софтуери, които ти изписват, че е възможно да е измама. Естествено, там схемите не са, че ти се обаждат от полицията и да им хвърлиш пари през балкона, а основно с кредитни карти – да си въведеш данните и да ти ги източат. Масово телефонни измами има още в Германия, Италия, Гърция, Румъния. Оказа се, че нещата са абсолютно разбираеми. Проблемите със ситуацията на възрастните хора, достойнството им, самотата им също изобщо не са български, а са разбираеми по цял свят. По подобен начин беше с „Посоки“. Когато попитах директора на фестивала в Кан каква е била основната причина да избере филма и той ми каза: „Стефане, това са шест истории в шест софийски таксита, които могат да се случат във всяка една европейска столица. Важното е нашите истории да са истински и да не се опитваме ние да имитираме нещо, а да покажем нещата по един максимално автентичен начин. И те тогава стигат и вълнуват, а не когато се опитваме да правим имитации.“
- На вас самият обаждали ли са ви се телефонни измамници?
- На мен не. Въпреки че преди два дни ми звъннаха и според мен беше някакъв вид измама. Казаха ми – „Здравейте, за вашата кандидатура да бъдете мениджър в офис на не знам какво си… Вие сте от София, нали?“. Веднага започнаха тези въпроси. При което аз им теглих една майна и после синът ми каза, че е трябвало директно да затворя, защото имало опасност да запишат гласа ми и с възможностите на изкуствен интелект да се имитира същият глас и после да се използва срещу мой близък. Това не го знаех. На баща ми, Бог да го прости, са звънели. Слава Богу, той не е станал тяхна жертва. Но според мен на всеки човек в България са звънели или ако не на него – на негови близки.
- Вие сте разговаряли и с органи на реда. Какво ви казаха те – лесно ли ги хващат?
- Това е описано във филма, представено е абсолютно идентично. Двамата полицаи, изиграни от актьорите Иван Бърнев и Асен Блатечки, го обясняват много ясно. Така е измислена схемата, че те могат да хванат мулетата. Мулето няма директен контакт с истинските телефонни измамници. Те самите неслучайно минават Дунава. През деня са в Румъния и оттам звънят с местни СИМ карти. Показали сме го във филма максимално автентично.
- В трейлъра героинята на Ели Скорчева казва нещо много интересно – винаги е живяла според правила, спазвала ги е, но какво от това?
- Да, това е трагедията на повече от едно поколение възрастни хора, които станаха най-големите жертви на т.нар. преход. Това са хора, които цял живот са работили честно и почтено и накрая загубиха достойнството на залеза на техния живот. Бяха и са доведени до състояние на оцеляване. Аз винаги давам пример с баща ми, който имаше щастието, че аз живеех до него и всеки ден се виждах с него. Доколкото можех му помагах. Въпреки това, когато отивах да го видя, аз намирах врътките на радиаторите намалени на 1 и 2. Той седеше на студено, за да не тежи, защото знаеше, че аз плащам парното. Тези хора бяха осъдени да пестят от отопление, липса на адекватна храна, липса на адекватна медицинска грижа, културен живот. Нали знаете какви са екскурзиите на българските пенсионери?
- Какви са?
- За разлика от останалите държави в ЕС, в които пенсионерите отиват на Малдивите, българският пенсионер с картата си за градския транспорт взима метрото или автобуса, за да отиде до съседния квартал, защото там в съответния хипермаркет днес има промоция и киселото мляко е с 20 стотинки по-евтино. Това го наблюдавам с очите си за възрастни хора, които живеят около нас. Това си го говорехме и с хора от екипа на филма. Сега бяхме в Лайпциг, където правехме огледи за следващия филм. Бяхме в един музей за модерно изкуство, който беше пълен с възрастни хора, набори на Блага. Наборите на Блага в Германия не пътуваха до съседния хипермаркет за по-евтино кисело мляко, а бяха отишли до музей на модерното изкуство. Това са едни много чувствителни разлики.
- Виждате ли светлина в тунела?
- Естествено, че виждам. Цялата трилогия тръгна от един виц в крайна сметка, който го имаше в „Посоки“ - че България е страната на оптимистите. Защо – защото песимистите и реалистите отдавна напуснаха (смее се). Та, ние сме от оптимистите в крайна сметка. Обичаме си тази държава, това общество. Обичаме си България и се опитваме с нещата, които правим, доколкото можем да посочваме кривиците и да се надяваме, че нещо може да се промени. Лечението на една болест винаги започва с поставяне на диагнозата. С филмите искаме да поставим диагнозата, с надеждата да започнем лечение.
Това е той:
- Роден е на 28 септември 1966 г.
- През 1993 г. завършва Медицинската академия в София. През 1999 г. завършва кино и тв режисура в Нов български университет
- Режисьор на хитовите филми „Пансион за кучета“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Съдилището“, „Посоки“, „В кръг“
- Член на Европейската филмова академия
- Семеен, с две деца - Анна и Петър
- Най-новият му филм „Уроците на Блага“ е по кината в страната
Екатерина Томова
