- Г-н Чапкънов, на 22 март е премиерата на най-новия ви филм „Мегдан: Между водата и огъня“. Какво да очакваме?
- Това е копродукция на Сърбия, Молдова и България. Официалната световна премиера е в България на София Филм Фест в кино „Люмиер“ от 20:30 ч. А на 24 март от 18 ч. ще го покажем и в Пловдив в Дома на киното. Чакам да видя кои от актьорите ще успеят да дойдат. След тези две прожекции се надявам, че през май ще направим такава премиера и в Белград и ще тръгне по екраните в Сърбия, Черна гора, Словения.
- Как попаднахте в тази продукция?
- Докато по-миналата година снимах филма „Черния лотос“ в Холандия по инстаграм ми писа продуцентът Алекса Балашевич, който е син на легендарния сръбски певец Джордже Балашевич. Искаше да направи екшън филм, спортна драма за ММА. Изпрати ми сценария, казах му, че е интересен, но трябва да се направят някои корекции. После с неговите партньори, с които са заедно от деца, дойдоха в България да се запознаем, донесоха две бутилки сръбска сливова ракия, много хубава. Поговорихме и си стиснахме ръцете. Заснехме го за 23 дни на доста локации с оператора Иво Пейчев – само ние бяхме от българска страна. Много хубав екип се събра – от Сърбия, Хърватия, Румъния, Македония, Словения.
- На какъв език общувахте?
- Само с продуцента на английски, с останалите на сръбски. Баба ми по майчина линия е от Видин и много лета съм прекарал при нея в детството си. Там сръбските телевизии се хващаха по-хубаво от българските и от църтаните филми (анимациите) съм запомнил доста неща.
- Кои бяха най-интересните места, на които снимахте?
- През три дни сменяхме локациите. В една бална зала сложихме ринг по средата като част от един по-луксозен турнир. Там наблизо минава реката и е много красиво. Имахме и масова сцена, на която дойдоха 200 души. Обаче на третия час искат да си ходят, викат „Видяхме го“. А ние още не сме свършили снимките, та им викам: „Не може“. В друг град снимахме подобна сцена, там пък беше обратното – всичко заснехме, хората стоят и не искат да си тръгнат, че им е интересно. Снимахме и в затвора в Сремска Митровица. В него има едно крило, затворено от 20-30 г. То е малко олд скуул, с леко поразрушени стени като клетки, с мрежи между етажите да не паднеш. Всичко беше много стриктно, защото останалата част от затвора си работи. Бяха направили списък кой влиза, с лични карти, и така от 12 часа, докато започнем снимки, вече 3 часа бяха минали.
- А в Молдова?
- В Кишинев снимахме на един покрив – направихме бар, от който да се вижда целият град. Един от турнирите се провежда в Молдова и за него трябваше да снимаме тичане по главните улици. Питам предния ден - имаме ли всички разрешителни, казват „Да“. Пристигаме сутринта и центъра блокиран от 2000 души на протест срещу правителството. Та ходихме да снимаме в един парк няколко часа, докато приключи. Тъкмо пуснем камерата по улиците и през 5 минути минава линейка с включена сирена и всяка сцена трябваше да я направим за по 3 минути между две линейки.
- В България снимахте ли?
- Не, тук направихме цялата постпродукция – звука, цветните корекции, самият монтаж беше направен от българи. Няколко кадъра визуални ефекти също се направиха тук.
- Актьори или ММА бойци играеха ролите?
- И двете. Главните роли се изпълняват от актьори, които трябваше да се подготвят за тях с малко тренировки, за да знаят как да се държат на ринга, как се удря и т.н. Имахме каскадьори, които играят бойци за по-сложните сцени. А самите ММА състезатели много се притесняваха на снимките да не ударят актьорите и повече гледаха да ги пазят. Един от известните им ММА бойци Васо Психо участва в две сцени, има реплики. Той играе шеф на бандата, която организира залозите за мачовете. Всички спортисти се справиха много добре. Голям шок беше като снимахме в Шабац.
- Защо?
- Там бяхме точно на другия ден след инцидента в Белград, при който 13-годишен уби 9 души в училище. Много кахърен ден, защото беше огромна трагедия. В екипа ни имаше двама души, които познаваха хора, чиито деца са от загиналите. Това рефлектира върху снимките, но добре, че нямахме да снимаме някакви празненства, а сцените бяха по-камерни с по двама души. Даже много от снимачните дни приключвахме по-рано от предвиденото.
- Нима?
- Едно от момче от екипа ми вика: „Аз от 5 г. съм в киното и за първи път имам две седмици поред, в които да си тръгна навреме и да се прибера вкъщи, а не да ме държат по 17-18 часа на терен“. В един от дните беше полуфиналът на шампионската лига по баскетбол между Партизан и Реал Мадрид. Колега от екипа искаше да отиде на мача, питаше дали ще свършим до 18 ч.: „Давам ти по 100 динара за всеки 10 минути по-рано“. Отговорих му да ги направи 1000 и ще стане. Това, разбира се, е шега, но наистина приключиха час и половина по-рано и спокойно отиде на мача. На другия ден ми донесе сливова ракия за благодарност.
- В спортни зали снимахте ли?
- В една имаше три трибуни, които се отварят само за баскетболните мачове. Обещаха да ги отворят за снимките. Отиваме и гледам само двете странични са отворили, средната - не. Питах ги защо, а те: „От 10 г. не сме я отваряли“. Започнаха да издирват човека, който има ключ. Та трябваше да отидем да снимаме филм, за да си отворят трибуната.
- Имаше ли куриозни моменти?
- Примерно в сцената, в която трябваше да давят един герой във варел. Отиваме на терен и гледам три варела. Дойде водоноската, напълни ги и си тръгна. Обаче почнаха да плуват някакви работи – оказа се, че не са ги измили предишната вечер. Та трябваше да търсим бидони с вода да ги измием и напълним отново за снимките. Друг ден снимаме в много малък апартамент. Вече сме готови с камери и осветление от половин час и чакаме актьорите. Обаждам се по радиостанцията на асистент-режисьорката, тя вика – „Идваме“. А на мен ми е много напрегнато и тъкмо да кажа нещо лошо, един колега ми вика: „По-добре кажи благодаря“. Много важна беше тая подкрепа и тези неща много променят отношенията в екипа и въобще целия процес на работа. Сещам се и за друг смешен случай – снимаме масова сцена и един пиян от публиката слезе при актьорите да ги поздравява и да ги прегръща. А то негови приятели решили да си направят майтап с него, като го накарали да мине пред камерата. Друг път пък снимаме разговор между героите в малка уличка между сградите. Под камък намерих мъртъв плъх, прегазен някъде. Поисках салфетка, взех го и го сложих на преден план пред камерата в една мрежа. Те бяха в шок. Викат – ако беше сръбски режисьор, чак на другия ден щеше да каже „Защо не ми намерихте плъх, ще преснимаме сцената“.
- Добавяхте ли нещо от вас към сценария?
- Главно в диалозите. Примерно репликата „Пепел ти на устата“. Защото те го нямат като израз, но като им го обясних, много го харесаха. Има една сцена с пазарене, в която вкарах реплика от истински разговор - „Значи този месец няма да има инсулин за детето“. Промених сцената, където давят героя във варела. По сценарий те го биеха на един паркинг.
- Като заговорихме за пари, как е финансирането на сръбските филми?
- Горе-долу еквивалентно на нашето. И техният филмов център дава от порядъка на около милион и 200 хиляди за игрален филм. Само че този филм нямаше да може да мине там, защото ако го плащат, държат да е сръбски режисьор, затова е частно финансиран. Там имат практика, ако влагаш парите си в подпомагане на изкуство, да ти намаляват данъците после.
- А имаше ли нещо, което искахте да направите в този филм, но не успяхте по някаква причина?
- Не, просто на мен ми се искаше да съм направил български филм, преди да съм направил сръбски, защото аз нямам такъв. Не говоря за сериали. 15 филма съм заснел и нито един български игрален и това винаги ми носи едно горчиво усещане. Кандидатствал съм няколко пъти в НФЦ, класирал съм се, но последния път сесията беше обжалвана преди 2 г. и така оттогава се чака някакво решение и не се знае кога ще има. А проектът ми е пак спортна драма – биографичен филм за боксьора Ивайло Маринов, олимпийски медалист от Сеул.
- От тези 15 филма кой ви е донесъл най-много главоболия?
- Първите пет филма съм ги снимал на лента, а това е съвсем друга школа. Три снимах в България, после в Щатите, после пак се върнах. Обикновено главоболията са от липсата на пари и време. А после ги сравняват с холивудските и викат „Не е същото“. Да, но той е направен с 20 милиона, а моя с 200 хиляди, което е ужасно. Също така обичам да имам повече време с актьорите преди снимки, така се раждат много идеи. Исках да направя финала на „Черният лотос“ пред двореца в Амстердам, но ми трябваше да е празно и пусто. Това е възможно единствено в понеделник сутрин. Но ми дадоха само половин час за снимки и трябваше много стриктно да се организира всичко.
- Вашият баща – именитият скулптор проф. Георги Чапкънов, ще бъде ли на премиерата на 22 март?
- Разбира се. Даже преди малко ходих при него и видях, че си беше пуснал на телевизора да гледа точно ММА битки по някакъв спортен канал. И децата ми ще бъдат. А точно заради тях не исках да го правя много кървав, за да има ограничения в показването снощи.
- Как е Чапа?
- Добре е, почива си, чете си, гледа телевизия, рисува по малко. Скоро ходихме на „Дон Кихот“ в Младежкия театър, на „Хага“ в Народния театър. Опитвам се да го разнообразявам, да е по-социален, защото не иска да има телефон. Водих го на един курс за деца от 3 до 8 г. Показаха негови работи, питаха го кое как е направил. Накрая нарисува една котка и едно куче и ги даде на децата да ги прерисуват. Много зареждащо беше – и за тях, и за него.
- Покрай неговата юбилейна изложба ми казахте, че намирате непознати негови творби в ателието му. Какво ново излезе?
- Много рисунки, скици, релефи, които е правил от гипс, от метал, някои необработени, други излети, които и той е забравил къде е оставил. Намерих една мумифицирана котка на 40 г. сигурно - той я е намерил мъртва на улицата някога и я сложил в огромен тубус. Извиках хора от националната галерия, от природонаучния музей, които казаха, че тя е станала мумия и няма опасност от зараза. Искахме да я сложим на изложбата като част от ателието му, тъй като в началото на залата оформихме един работен кът с маса, калъпи, инструменти. Но се отказахме от котката. Като го питах защо я пази, той вика – да изненадвам хората. Открих и много портрети на различни хора – някои от тях разпознах като оперния певец Борис Христов, Теодосий Спасов, Ставри Калинов, Боян Радев, Радой Ралин... Намерих и първата статуетка „Аскеер“, която е правил през 1993 г. Един клон се оказа счупен, както и мечът, та трябваше да я възстановяваме. Още много години ще се боря с подреждането на ателието и творчеството му.
- Какво ви предстои?
- Имам предложения за два нови филма. Да видим кога могат да се случат, за да мога да си планирам нещата. Надявам се до лятото поне единият да стане, пък ако не – ще си почивам на морето, ще си чета книжки, ще ходя за риба.
Това е той:
Роден на 29 юли 1977 г. в София
Син е на именития скулптор проф. Георги Чапкънов – Чапа
Завършил е филмова и тв режисура при акад. Людмил Стайков през 2004 г. в НАТФИЗ
От 2007 г. започва да режисира за различни американски компании като Universal, Millennium, Sony, а през 2009-2011 г. прави три игрални проекта за Active Entertainment
Последните години снима няколко романтични комедии за световния пазар като Picture Perfect Royal Christmas, Royal Blossom, Valley of Love, Lost & Found in Rome, Black Lotus.
Лео Богдановски
