К ултовият музикант Горан Брегович се къпе в собствените си богатства, но също така се радва и на наследство от своите родители. Неговият баща му завещава лозе, което му носи много щастие, но и мъка.
Брегович разказа за своето детство за изданието Informer, като призна, че баща му често е злоупотребявал с чашката.
“Не мисля, че бащите са необходими в живота на своите деца. Моят баща беше невидим, докато пораствах, но трябваше да бъде модел за подражание”, заяви Горан Брегович, като отбеляза, че за съжаление той е бил алкохолик.
Музикантът го удари на носталгия и се върна назад във времето, като сподели интересни истории за своите предшественици.
“Заради алкохола бащи ми се разведе с майка ми. Така една голяма любов се провали. Бях на десет години, по-малкият ми брат беше на пет. Когато майката на един мъж напусне този свят, това е като голямо бедствие, защото тя е човекът, който те обича всеки ден. Бащите никога не биха могли да изпитат подобни чувства. Когато майката си отиде, започваме да изследваме връзката със своите бащи. Колкото повече остарявам, толкова повече приличам на баща си. Когато се пенсионира той се върна в своето родно село в Загорие. Първите пет-шест години не желаеше в къщата му да се прокарат ток и вода. Когато ходех при него, трябваше да си говорим, тъй като нямаше телевизия. Той беше единственият човек, който живееше по този начин в това село, като партизанин. Майка ми винаги се шегуваше с него, че е отишъл в заточение заради по-красивите мацки. Селският свещеник на шега го подкани да напусне селото, за да не умре при тях, защото нямат гробища за партизани. Къщата му беше малко извън селото в гориста местност. Спомням си веднъж, връщайки се от турне, изненадващо го посетих. Беше тъмно и надникнах през прозореца. Транзисторът работеше и баща ми пееше сам на себе си. Понякога свиреше и на цигулка. Често мисля за себе си по този начин, мога да си го представя”, разказа Брегович.
Горан разкри за шокиращата смърт на двама души, свързани с бащиното му лозе.
“Бих искал да умра като него. Тръгна си щастлив, смъртта му бе лесна. От него наследих лозе, но нямах време да правя вино. Вземах от роднините, които се грижеха за лозето на баща ми. Селяните харесваха виното на моя баща и когато той почина, се уговорих с едни братовчед да поеме лозето. Исках да продължи да съществува заради баща ми. Братовчедът взе работата присърце, но скоро се отказа. Жена му опита да се самоубие, като се хвърли пред влак. Отидох на село, за да се поинтересувам от състоянието й. Влакът бе откъснал едната й ръка. Като бивш студент по философия се хвърлих в обяснения за смисъла на живота. Говорех за семейството и децата, а тя отвърна: Всяка сутрин се събуждам в четири сутринта, работя до късно вечер и нищо не постигам. Нямаше какво повече да й кажа и си тръгнах. Скоро обаче, братовчед ми съобщи, че тя се е обесила. Намерих друг човек, който да се грижи за лозето на баща ми, но той се разболя от рак на гърлото и скоро почина. Тогава направих равносметка - в село с двадесет къщи лозето уби двама за две години. Прецених, че е по-добре да оставя лозето и да поема грижите за него, когато се пенсионирам”, обощи музикантът.
Брегович сподели още и за живота си в Сърбия. “В Белград съм организирал живота си по подобен начин - имам си градинка с зелен фасул, домати и моркови. Определям се почти като земеделски производител. Моят градинар е от Херцеговина и той поддържа моята морава. Така започна и баща ми - засади си домати на балкона. Майка ми почина, докато бях в армията. Тя бе родом от село Казанци, на границата на Черна гора и Херцеговина. Дядо е от Солун и след Първата световна война получава като награда земя в Словения. Колонисти. Те са взели името на село Чемерница от родния си край. Само черногорци и херцеговци могат да дават такива ужасни имена на села. Когато започва Втората световна война, дядо ми се присъединява към партизаните, а баба ми, двама чичовци, леля ми и майка са отведени в лагер в Ясеновац, но по-късно заменени за няколко пленени германски войници. След това пристигат в Сърбия и баба ми издържа децата през цялата война, като внася контрабандно тютюн от Херцеговина”, разказа той.
Легендарният композитор също така говори за раздялата на своите родители и как животът му е продължил след техния развод.
“След войната баща ми остана във военното училище, в армията, така се озоваха във Вировитица. По-късно баща ми получи първата си работа в Сараево, във военно училище, където преподаваше балистика. Когато се разведоха с майка, той се премести с малкия ми брат в Ливно. Там беше командир на казармата. След развода аз останах заедно с майка ми в Сараево, въпреки че всяко лято посещавах баща ми и брат ми в Ливно. По-късно брат ми се премести при мен в Сараево. Учи там. И мама помогна с неща, които другите майки може и да не помогнат. Да кажем, че тя ми купи първата ми китара. Въпреки че живеехме скромно, майка ми имаше високи модели за подражание: тя например винаги харесваше начина, по който Йованка Броз се обличаше и носеше кок като нея”, завърши изповедта си Горан Брегович.
