Б иволът е твърде примитивно животно, но по стопански качества не отстъпва на говедото. Работоспособността му е пословична - превъзхожда говедото. В миналото биволът е бил главната работна сила в оризищата и в заблатените места, както и в горските райони за превозване на тежките трупи и на друг дървен материал. Биволът е издръжлив и невзискателен към храненето. Оползотворява по-добре грубите фуражи и отпадъците от растениевъдството. В сравнение с говедото е по-устойчив към различните заболявания, като туберкулоза, бруцелоза, шап, пироплазмоза и др., и по-малко се напада от вътрешни паразити, пише Агри.бг.
Биволското мляко е по-богато с мазнини, белтъчини, витамини, минерални вещества, млечна захар и др. Поради високото съдържание на сухо вещество и на млечна мазнина от биволското мляко се произвеждат висококачествено сирене и други млечни продукти. Месото на малачетата е нежно, вкусно и висококачествено. В това отношение месото не отстъпва на телешкото. Месото на възрастните биволи обаче е грубовлакнесто и жилаво. От биволите се получава доброкачествен оборски тор.
Биволът притежава спокоен темперамент, има бавни движения, но при уплаха и опасност за живота му става много буен и реагира бързо с резки движения. Често проявява злонравие, особено биволските бици. Биволите трудно привикват към смяната на гледачите. Поддават се доста трудно на новите технологии, не понасят студовете и реагират добре на затвореното оборно отглеждане в топло помещение. Биволът има много мастни и малко потни жлези по кожата, затова обича да се къпе в реките и в блатата. Калта полепва по бивола, а солите й разтварят част от мазнините по кожата, от което той усеща облекчение.
Месодайните качества на биволите са сравнително добри. Месото е с тъмночервен цвят и с бяло оцветени тлъстини. Кланичният рандеман на закланите малачета е до 50-55%, а на възрастните биволи - 45-53%. У нас са разпространени и биволите от индийската порода Мурра. Отличават се с висока млечност (2500-3000 л) и с отлични месодайни качества. Биволските бици Мурра се използват за подобряване на местния български бивол чрез кръстосване. Резултатите от кръстосването са добри. Млечностга на получените кръстоски е с 200-300 л по-висока, отколкото на местните биволици.
Биволите се хранят по норми както говедата. През зимния период биволиците се хранят с груби фуражи - слама, царевичак, царевични кочани, сено и др. (пресметнато на 100 кг жива маса) 2,5-3 кг, сочни фуражи 3-8 кг и на дойните биволици по 320-350 гр. концентриран фураж на 1 л. мляко. През лятото на дойните биволици се дават само зелени фуражи и по 1,5-2,1 кг концентриран фураж. Биволиците се доят ръчно или машинно (двукратно или трикратно). Преди години малачетата се хранеха естествено, като се оставяха да бозаят от майките. Този примитивен начин се замени с изкуственото им отглеждане както при телетата. Малачетата добре приемат млякото с биберон или с поилка. До 4-месечна възраст те се хранят със 190 л. пълномаслено мляко, 140 кг стартерна смеска, 100 кг цвекло и 86 кг силаж. След отбиването малачетата се хранят както телетата, но с намалени норми поради по-ниската интензивност на растеж.
Биволите са къснозрели животни и завършват растежа си на 6-7-годишна възраст. Половата зрелост при мъжките настъпва на 16-17-месечна, а при женските - на 18-20-месечна възраст. Стопанската зрелост обаче настъпва значително по-късно - на 30-32-месечна възраст. Малакините се заплождат на 2-2,5-годишна възраст при маса 360-380 кг. Средната продължителност на бременността е около 310-318 дни. Поради своята къснозрелост и дълголетие биволиците се използват за разплод до 15-18-годишна възраст. На тази възраст биволските бици стават злонрави и по-нататъшното им използване за разплод създава опасност за здравето и за живота на хората, които ги отглеждат.
Млечността намалява при разгонване
Биволиците се разгонват на 19-ия - 23-ия ден след омалачването. Половият цикъл е както при кравите - 21 дни. Разгонеността продължава около 24-36 часа. През този период млечността намалява. Биволиците се заплождат чрез естествено или изкуствено осеменяване. При естествено осеменяване на един биволски бик се прикрепват 60-80 биволици, а при изкуствено - 500-800. При биволиците се забелязва известна тенденция към сезонност в омалачването. При промишлените методи на отглеждане на биволи има целогодишно омалачване. Средната маса на малачетата при раждането е 30-35 кг. След раждането те се захранват с коластра. Имат по-ниска интензивност на растеж от телетата. Средният денонощен прираст до 6-месечна възраст е 550-650 гр. На 6-месечна възраст достигат 140-150 кг.
