С тарите български сортове кайсии са ароматни и вкусни, но вече изчезват. Все по-малко дръвчета оцеляват от познатите в близкото минало, а стопаните предпочитат да отглеждат от новите селекции, разказа Димитричка Търпанова, зам.-шеф на Съюза на овощарите в България. За жалост старите български сортове, с типичния аромат и незабравим вкус са пострадали най-много през зимата, но въпреки това ще има реколта и от тях, допълни тя.
Пригодени
Селекцията им е такава, че са пригодени и за преработка, и за пресния пазар. Тя допълни, че в последните години се котират на пазара нови сортове за фреш пазара, които не са така вкусни и ароматни като старите. От старата селекция става и хубавата кайсиева ракия, която българинът обича и не забравя. Един от сортовете много подходящ за тази цел е жълтата унгарка. Величка Търпанова обясни, че ако някой иска да си набере и подбере сам плодовете, може да отиде в кайсиевите градини и срещу заплащане да го направи. Това ще му излезе около 2 лв. за кг ароматни плодове, но поне ще знае какво бере. Тази практика според нея е много популярна в САЩ, където лично тя е брала по този начин плодове. Практикува се в Западна Европа, но започва да навлиза и в България.
Сушени
От кайсиите освен типичния и прекрасен компот с индрише, може да се направи пестил. Плодовете се измиват, обелват и смилат. След това се разстилат върху хартия, суши се и след това се нарязва и се съхранява в стъклени буркани. По подобен начин се приготвя и пестил от сини сливи. Трябва да се знае, че кайсиите са плодове с много калий и точно за това са особено полезни за сърцето и бъбреците.
Ядки
Не по-малко ценни са ядките. Затова не бива да се изхвърлят, а да се събират. Освен печени, те могат да се използват за направата на кайсиево масло. То е изключително полезно за кожата, защото хидратира, освен това много лесно се усвоява. Маслото се приготвя, след като ядките се изпекат, след това се смилат, заливат се с малко вода или една супена лъжица олио, защото е по-неутрално като миризма, и след това се разбива с миксер, така че да се отдели маслото. То директно може да се маже върху кожата на лицето, скалпа на главата.
Да се използва като базово масло за розово, лавандула и др.
Забравено сладко лакомство от захарна метла
Тихомир Трайков разказва, че е започнал да прави маджун от сорго, известно в България като захарна метла, заради сина си. Момчето имало алергия към млечни продукти, а те са основният начин да си набавя калций човешкият организъм. Потърсих храни с високо съдържание на калций и тогава попаднах на сладкия маджун, който в някои части на страната наричат още петмез, споделя бащата. Спомних си, че сладкият маджун бе едно от малкото лакомства, познати на моите баба и дядо. Спомних си, че и аз като малък много го обичах. И ето, имало защо да го обичам и аз, като един траен и незаменим заместител на захарта. Било е време, когато са го правили от дини и пъпеши, а по-късно от захарна метла, позната и като сорго (Sorghum). Беше време и аз да продължа тази традиция за домашна направа на сладък маджун от сорго, именно заради полезните му качества. Трябва да се знае, че сорго е много подходящ и за здравословни кълнове. Характерното за тях е, че са богати на голямо количество калий, калций, желязо, магнезий и бета-каротин. Съдържат и витамин С в пъти повече в сравнение с портокалите (7 пъти повече) и със спанака (5 пъти).
Естественият хлорофил и много ферменти от соргото са незаменими в процеса на обмяната на веществата и способстват за изхвърляне на токсините.
А ето как се приготвя и петмез или маджун от дини, забравено ястие, което обаче в Силистра все още има хора, които го правят. Основната технология е една и съща във всички краища на страната. Използват се само добре узрели плодове. Дините трябва да са здрави и едри. За да се направи една доза, се използват 5 дини. Първо плодовете се измиват и срязват на две половини. Вътрешността се издълбава с лъжица и претрива през гевгир, по този начин се премахват семките и твърдите частици. След това се прецежда, като за целта се използва марля.
Поставя се да ври на слаб огън. След като заври, се отстранява получената пяна, ври на бавен огън, като се бърка често, за да не загори. Необходими са най-малко четири часа, за да се получи динен маджун с желаната гъстота.
Соргото е култура, която издържа на засушаване.
Старите български сортове са ароматни и вкусни.
Кайсиевите ядки са ценни.
Светлана Трифоновска
