Н ай-критичният период за здравето, развитието и бъдещата продуктивност на приплодите е след тяхното раждане. Смъртността от оагването до 15-дневна възраст е 50-75% спрямо общата смъртност. Преобладават отпаданията още в първите 2-3 дни след раждането. Върху организма на новороденото започват да въздействат всички фактори на околната среда: температура, влажност, чистота на въздуха и мястото на отглеждане, качеството на коластрата и млякото, милионите микроорганизми, попадащи в младите приплоди чрез дишането, храненето, пъпния кордон и т.н., според Агри.бг.
При ниска температура в кошарите, влага и течение настъпва хипотермия, потискат се всички жизнени функции, настъпват тежки разстройства и смърт. Храненето е един от определящите фактори за цялостното развитие на агнетата. През първите дни единствената и незаменима храна е коластрата. Тя е уникален дар на природата, абсолютно необходима за здравето и живота на новородените. Съдържа всички необходими за жизнените функции на новородените вещества, освен това спомага за перисталтиката на червата и освобождаването им от мекониума. Майчиното мляко е основна храна за агнетата през първите 4-5 седмици след раждането им. Новородените агнета сучат много често - 8-10 пъти на ден. Ако сучат от друга овца - първите 10 дни се кърмят по 5-6 пъти на ден, от 10-ия до 30-ия ден - по 4-5 пъти, и след 1 месец - по 3 пъти на ден, преди отбиване - по два пъти дневно.
Сено от зелена люцерна се дава след 10-ия ден.
При изкуствено хранене на агнета с краве мляко добри резултати се получават при прилагане на следната схема: първите пет дни честотата на хранене е 6 пъти дневно; от петия до петнадесетия ден - по 5 пъти дневно; от петнадесетия до тридесетия ден - 4 пъти дневно; впоследствие - хранене 3 пъти на ден. Дневната дажба от краве мляко следва да бъде: от 5-ия до 10-я ден - 250-400 г; от 11-ия до 20-ия ден - 400-700 г; от 21-вия до 30-ия ден - 700-900 г; от 31-вия до 45-ия ден - 900-700 г; от 46-ия до 60-ия ден - 700-600 г. След 30-ия ден цялото мляко може да се замени с бито мляко.
С израстването си агнетата се нуждаят от допълнителни храни. Още към края на първата седмица им се дава по малко хубаво зелено люцерново или детелиново сено. Към средата на втората седмица започва и подхранването с концентрирани храни. Особено полезен е овесът - едро смлян и пресят от плявата. Слагат се първоначално по 20-50 г на глава и постепенно количеството се увеличава. Постепенно се включват и други храни - шрот, пшенични трици, ечемик, царевична ярма и т.н., като към края на втория месец концентрираният фураж достига 150-250 г дневно. Ориентировъчните количества са както следва: до първия месец - 20 г ярма; I-II месец - 100 г ярма плюс 30 г кюспе; II-IV месец - 150 г ярма с добавяне на 50 г кюспе. Много добре е на агнетата да се дават сочни фуражи и висококачествени силажи. Важно е да не се пропускат и минералните добавки - 3-5 г креда на глава. Агнетата винаги трябва да имат прясна вода за пиене.
Здравите агнета са жизнени, играят си и са с блестящи очи.
Ако малкото е омърлушено, проверете вимето на майката
За състоянието на агнетата се съди по поведението им. Когато агнето е омърлушено, върви бавно, сгърчено, трябва да се провери дали майката има мляко, дали не е престанала да го кърми поради заболяване на вимето и т.н. Здравите, добре развиващи се агнета проявяват голяма жизненост, тичат, скачат и имат добър апетит. Очите им са блестящи, тялото не е много замускулено, но е с добре развита костна система, вълната е чиста. За лесно и удобно обслужване оагнените овце се групират в по-малки групи. Овцете с агнета на еднаква възраст, еднакво едри и силни се сформират в отделна група, овцете с близнаци и по-слаби агнета - в друга група. Колкото по-малки са групите, толкова по-добре се развиват агнетата.
