В България е прието отбиването на агнетата след 30-дневна, а в повечето случаи след 60-дневна възраст, казва експертът Мирослав Симеонов от Земеделския институт в Стара Загора на семинар за ранно отбиване на агнетата и системи за храненето им в рамките на онлайн семинар на Националната служба за съвети в земеделието. Много от стопаните не искат да отбиват преди 30-дневна възраст поради страх, неувереност, липса на информация, липса на желание на развитие. Много стопани са на пределна възраст и не искат да приемат новите практики. Това води до високи разходи за фермерите.
Основните методи за ранно отбиване са четири. Първият метод е отбиването от 24-ия до третия ден след раждането. Той е подходящ за големи стопанства, агнетата отиват на млекозаместител. Този метод си има предимства – при него всички агнета, когато има синхронизация на еструс, се развиват по един и същи начин. Недостатъка е липсата на качествени млекозаместители. И, ако не се поддържа добра хигиена и трудова дисциплина, може да има много смъртни случаи в стопанството. Вторият метод, който е много по-подходящ, е отбиване на 17 до 20-дневна възраст. Препоръчително е отбиването да се извърши до 22 ден, когато агнетата са родени над 4 кг, приучени са да се хранят още от 3-4-дневна възраст. Агнетата започват да се отбиват от майката на 12-дневна възраст в продължение на пет дни. На 20-дневна възраст те биват вече отбити. Достатъчно е да консумират 60-70 грама на ден фураж. Третият метод е отбиване след 30-дневна възраст. Тогава агнетата волно или неволно са се приучили да ядат суха храна, копират действията на майките си. Още в ранна възраст започват да опитват от фуражите в хранилката. Първоначално във вид на игра, след това под формата на хранене. Забелязва се, че предпочитанията на агнетата са почти същите като тези на майките през този период. Четвъртият метод е отбиването на 60-дневна възраст, което е подходящо за месодайното овцевъдство. Много от стопаните извършват това отбиване дори в млечното.
При отбиване на 19-20-дневна възраст се надоява близо 60% повече мляко. За да се извъри ранно отбиване трябва да има някакъв модел на синхронизация на еструса. За да приучим агнетата да се хранят от 3-4-дневна възраст трябва да имаме бокс, помещение, където да има достъп само агнето, но не и майките. Помещението трябва да е защитено от течение, да е топло, добре огрято от слънцето, да е застлано с дебел слой чиста слама. Входът трябва да е с височина 50 сантиметра и широчина 20 сантиметра, така че майката да може само да си провре главата. Преградите да са със 100 см, за да не могат да се прескачат от майките. Трябва също така да се осигури достатъчно място за агнетата. Винаги да бъде заложена чиста вода, която да се подменя ежедневно. Фуражът трябва да се залага отделно, за да могат агнетата да имат избирателност, а не да е смесено всичко наведнъж.
Как ще стане примамването? Един вариант е с лъскави предмети – големи болтове и компакт дискове (CD), които се поставят върху определените фуражи. Когато са нагряти от слънце, предметите имат блясък, който привлича вниманието на агнетата и те започват да си играят с тях. При самата игра волно или неволно те опитват от фуражите, което е достатъчно да почне да се развива микрофлора в търбуха. Друг вариант е примамване с готварска сол. Когато фуражите се поставят в хранилките, агнетата проявяват някакво любопитство, отиват, опитвайки солта, тя мотивира рецепторите за вкус и започват да приемат по малко фураж. Недостатъкът на този метод е, че солта е хигроскопична и, ако помещението е влажно, тя се навлажнява и попада на дъното на хранилките.
Третият метод е примамване с млекозаместител, който е най-лесен и препоръчител. Става въпрос за поръсване на фуражите с млекозаместител. Достатъчно е една шепа върху хранилката. Има не само приятен бял цвят, но и приятна миризма, което мотивира агнетата да започнат да го консумират. По миризма се доближава до майчиното мляко. Приемайки млекозаместител, те започват да приемат и фуражи. Когато в хранилката се поставят млекозаместители, консумацията на фураж нараства до 70-80 грама на животно на ден през първите няколко дни от 3 до 12-дневна възраст. Първите няколко дни консумацията е десетина-петнадесет грама. След това нараства.
Налитат най-много на люцерново сено
Изпитани са царевица, пшеничени трици, соев шрот и комбиниран фураж. Агнетата през периода на проучване показват най-голям афинитет към люцерновото сено, заложено във вид на сноп. Консумацията на сеното е 45% от заложеното за деня. На второ място се нареждат царевичното зърно, което ги примамва с блясъка си, и протеиновите концентрати. Консумацията им е 28%. Зърната не трябва да бъдат смлени. Агнетата имат достатъчно силна дъвкателна способност, така че да ги смачкат. По-малък афинитет изпитват към пшеничените трици – 14%. И на последно място е соевият шрот.
София Симеонова
