Б ракът е едно от 7-те тайнства на нашата църква. В него младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и чрез благословение от свещеника получават божествена благодат.
Бракът е едно от 7-те тайнства на нашата църква. В него младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и чрез благословение от свещеника получават божествена благодат.
Тази благодат освещава техния брачен съюз, въздига го до духовното единение на Христа с църквата и им съдейства да постигнат целта на брака: единодушие между двамата и взаимно подпомагане по пътя към съвършенството и спасението. „Тази тайна е велика” (Еф. 5:31). Бракът е най-голямото чудо в човешките отношения: двама души се сливат в една личност; двама, обикнали се един другиго съвършено и докрай, стават нещо повече от просто двама души – превръщат се в единство. Това е истинско тайнство, действие, което изхожда от Бога и води право към Бога. Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и чрез благословение от свещеника получават божествена благодат. Тази благодат освещава техния брачен съюз, въздига го до духовното единение на Христа с църквата и им съдейства да постигнат целта на брака: единодушие между двамата и взаимно подпомагане по пътя към съвършенството и спасението.
Обетът
По древна традиция тайнството се предхожда от обручението – размяната на пръстените. Още в Песен на песните е казано: “Положи ме като печат, като пръстен на ръката си”( 8:6). То се извършва в притвора на храма. От древността пръстенът е символ на запечатване на дадената дума с видим знак, договор между две страни. Именно такъв е и пръстенът във венчалната служба. С размяната на пръстените те си казват един на друг: ”Аз ти се доверявам безусловно, във всичко, поверявам ти себе си – живота, честта, имуществото си…”. Разменяйки пръстените си, съпрузите обещават един на друг вярност и взаимно доверие.
Царуване в Христа
Венчалната служба започва с възгласа „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светаго Духа…”. Така започва и Светата литургия, в която се отслужва тайнството на тайнствата – Света евхаристия. Тя представлява брачен пир, както често ни се показва в Евангелието. Венците (короните), които се полагат на главите на младоженците, са символ за царуването им този миг и за Царството Божие, защото всяко семейство е една малка, „домашна църква” (Рим. 16:4,1 Кор. 16-19). Така те се свързват и с подвига – „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен” (Мат. 24:13) – казва Спасителят ни в Евангелието. Това е най-важната, тържествена и мистична част на службата – църквата призовава с молитва благодатта на Светия дух да слезе над венчаващите се, да освети тяхното съпружество, раждане и възпитаване на деца.
Чашата на спасението
По време на венчанието се чете евангелският разказ за сватбата в Кана Галилейска и първото чудо, извършено от Христос (Йоан. 2:1-11). Той подчертава невидимото му присъствие и Божията благословия за младоженците. “Водата” на тежкото земно всекидневие трябва се превърне във “вино”, във вечен празник, вечно пиршество на любовта на двама души един към друг.
Младоженците пият вино от една обща чаша. Това е останало от времето, когато венчанието се е извършвало по време на Светата литургия и чашата е останала от древния обичай женихът и невестата да се причестят заедно. Днес общата чаша, която преди това се благославя с кратка молитва от свещеника и от която отпиват младоженците, е само символ на приобщаването им към църквата.
Свещеникът, носещ в ръката си кръст, символ на победата, обикаля три пъти с младоженците в кръг около аналоя, върху който лежи Христовото Евангелие. Шествието символизира човешкия живот, в чийто център ще бъде Бог и Неговото учение. Това са и първите стъпки на новобрачните в света като венчани мъж и жена, които получават благословение и се покланят на Словото Божие – нашия Господ Иисус Христос.
Католическата църква признава православните обреди
Според решение на Светия синод на Българската православна църква от 1967 година смесените бракове се допускат, при условие че бъдещото поколение ще се възпитава според православната вяра. Повечето епархии обаче допуска църковен брак само между православни. За кумове, по усмотрение на архийереите, може да се допуснат и католици. След отмяна на анатемите между двете църкви през 1965 г. Римокатолическата църква разрешава смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания. За валидни католическата църква смята и бракове, сключени между католици и православни в православна църква. Не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се приобщи към католическата общност.
Монитор
