0

Е дна от най-големите реликви в Христовата църква е коланът на света Богородица. Съгласно евангелското предание Божията майка сама го изтъкава от камилска вълна и го носи до своето време Успение. Тази светиня и частиците на робата са единствените неща на Богородица, оцелели до наши дни.

Една от най-големите реликви в Христовата църква е коланът на света Богородица. Съгласно евангелското предание Божията майка сама го изтъкава от камилска вълна и го носи до своето време Успение. Тази светиня и частиците на робата са единствените неща на Богородица, оцелели до наши дни.


Преданието

Съществуват две версии за това как Богородица е дарила колана си.

Според едната Божията майка след смъртта си се явила на апостол Тома и му дала колан на утеха, защото той е единственият сред апостолите, който не успява да се сбогува с нея и се появява едва на третия ден след погребението и много тъгува за това. Другата версия твърди, че коланът е подарен от Богородица малко преди смъртта си на две вдовици, живеещи в Йерусалим, които след това предават реликвата от поколение на поколение.


Разделяне

В края на IV век първият император на Източната Римска империя Аркадий пренася пояса на Богородица в Константинопол. Реликвата била поставена в златно ковчеже, запечатана с царския печат. През 458 г. император Лъв I го прехвърля в църквата „Влахерна“. През X век поясът на Богородица е разделен на части. Византийските императори взели една от частите на светилището като талисман по време на военните си кампании.


В Търново

Поясът останал в Константинопол до 1204 г., когато след превземането на града от кръстоносците отделните му части се разпиляват по света. Една от тях попада и в България. Според една от версиите тя може би е изискана от цар Калоян, след като разбива рицарите при Одрин, или от цар Иван-Асен Втори, който по-късно сключва съюз с тях. Също така не е ясно и как от България той попада в Сърбия. Най-вероятно е обаче той да е изнесен от Търново от сръбския княз Иван-Стефан, който за около година е български цар след гибелта на цар Михаил Шишман през 1330 г. в битката при Велбъжд. Сигурно е обаче, че малко преди да намери смъртта си на Косово поле през 1389 г., сръбският крал Лазар предал частта от пояса на Ватопедския манастир, където се съхранява и до днес в главната манастирска катедрала. Част от Светия пояс се намира манастира „Троодитиса“ в Кипър, в църквата „Влахерна“ в Зугдиди, Грузия, катедралата „Сакра Цинтол“ в Прато, Италия, църквата "Умм Зюнар" ("Храм на пояса на Богородица") в Хомс, Сирия, в храм „Пророк Илия“ в Москва и в Казанската катедрала в Санкт-Петербург,


Изцелението

Съпругата на Василев Лъв VI Мъдрата (866-912 г.) Зоя била завладяна от нечист дух. Императорът помоли патриарха да отвори ковчежето със светата реликва. След като го докосва, тя напълно се отърва от болестта си. В знак на благодарност към Божията майка за станалото чудо императрицата бродира колан със златна нишка, след което отново е затворена в ковчега и запечатана.


Спреният мор

През 1827 г. основателят на манастира „Хилендар“ отец Сава пише: „В Енос морът на чумата е спрян от благодатта на Светия пояс на Богородица“ и след това, след като Светия пояс се пренася в Димотика, се появява следното вписване: „Тук, както в мора, прекратен от благодатта на Светия пояс. "

През 1864 г. турският султан Абдул-Азиз се обърнал към монасите на Ватопед с молба за пояса във връзка с епидемията от холера, бушуваща в Константинопол. Щом корабът със светилището на борда се приближи до пристанището на Константинопол, епидемията, бушуваща в града, спря и вече болни хора започнаха да се възстановяват. Абдул-Азиз бил толкова впечатлен от това събитие, че наредил коланът да бъде донесен в двореца му, за да може да го почете.


Сразената напаст

През 1894 г. жителите на град Мадита в Мала Азия са били насилвани от скакалци, унищожавайки посевите и лозята. Отчаяните хора помолили бащите на манастира Ватопед да им осигурят колана на Богородица, за да се преборят с това зло. Щом корабът с колана се приближи до пристанището, облакът скакалци се издига от нивите и се отправя към морето, където изчезва.