Б орис Джонсън е ексцентрична и ярка личност, която, изглежда, няма абсолютно никакви проблеми с опортюнизма. Близо 3 г. след като пое поста на министър-председател на Великобритания, 58-годишният консерватор може да се „похвали“ с повече от 50 скандала зад гърба си.
Напук на всички тях обаче Джонсън отново смая публиката - този път с изявлението си, че възнамерява да остане на власт до средата на следващото десетилетие въпреки поредицата от политически поражения и натиска от собствената му партия.
В началото на миналия месец като по чудо Джонсън оцеля след опит за „дворцов преврат“ от фракцията на торите. Гласуването приключи с 211 гласа „за“ и 148 „против“ - недостатъчно за вот на недоверие, но и за вот на доверие. Резултатът обаче не помрачи плановете на премиера да се кандидатира за втори, че дори и за трети мандат.
Щуротиите на Джонсън не се изчерпват само до вътрешните въпроси на Обединеното кралство. Изказвал се е „на място“ по отношение на редица политици от и извън ЕС. Последно той изрази увереност, че нямаше да се стигне до военен конфликт в Украйна, ако Владимир Путин бе жена. Държавният глава на Руската федерация му отговори с напомняне за Маргарет Тачър и Фолклендската война. А след коментар на Джонсън на срещата на Г-7 по отношение на снимка на лидера на Кремъл говорителят на руския президент Дмитрий Песков си позволи да направи заключение, че „старият Фройд би мечтал за такъв обект на изследване“ като Джонсън. И всички тези бисери - в рамките на няколко дни.
Произход
Медиите на Острова са категорични, че горещата кръв на Джонсън е виновник за ексцентричното му поведение.
Роден е в Ню Йорк на 19 юни 1964 г. като Александър Борис де Пфефел Джонсън. Кръстен е на руски емигрант, когото родителите му срещата в Мексико. Родословието му обаче е пребогато. Неговата прапрабаба по бащина линия Ханифа Феред е черкезка. Биографите пишат, че тя емигрира по време на Кавказката война в Османската империя, където попада в робство. Прапрадядото на Джонсън плаща солидни сума за свободата й, а по-късно се жени за нея.
Прадядо на британския премиер по бащина линия е турският журналист Али Кемал, който е бил за кратко министър на вътрешните работи в правителството на последния велик везир на Османската империя - Ахмед Октай. След идването на власт на Кемал Ататюрк той е екзекутиран, а неговият син - дядото на Джонсън, бяга във Великобритания и приема името Уилфред Джонсън.
Произходът на второто фамилно име - Пфефел, също има отделна история. Носи го прабабата на британския премиер - баронеса Мария-Луиза фон Пфефел. Тя е внучка на известния шахматист Арни-Ривие. Има и еврейски корени.
Самият Джонсън определя себе си като далечен потомък на крал Джордж II, а според сп. „Форбс“ той има далечна роднинска връзка с династията Романови.
Кариера
Освен като политик настоящият премиер на Обединеното кралство посвещава дълги години от живота си на журналистиката. През 1987 г. постъпва като стажант в авторитетния вестник „Таймс“, но е уволнен след скандал. Веднага след това започва работа в ежедневника „Дейли Телеграф“.
В периода 1989-1994 г. е кореспондент на изданието в Брюксел и според биографите именно тогава се заражда характерният за Джонсън евроскептицизъм. В средата на 90-те години на миналия век той е заместник главен редактор и политически коментатор на вестника. В края на десетилетието започва сътрудничество с Би Би Си, а през 2000 г. е назначен за редактор на сп. „Спектейтър“.
Медиите на острова определят Джонсън като „умерено евроскептичен консерватор“, който обаче прегръща идеята на „модерния социален либерализъм“. Става член на Камарата на общините през 2001 г., но кариерата му на политик започва да се откроява с победата му на изборите за кмет на Лондон. Джонсън заема поста от 2008 до 2016 г.
През юли с.г. става министър на външните работи на Великобритания - пост, който запазва и във втория кабинет на тогавашния премиер Тереза Мей. След оставката й през 2019 г. е избран за министър-председател на Обединеното кралство и за изненада на всички успя да оцелее въпреки всички трудности на пътя му.
Скандали
Когато Джонсън стъпи в длъжност на 24 юли 2019 г., той обеща да „възстанови доверието“ в демокрацията и да „обедини“ Великобритания, като „работи безотказно“ в името на държавата. Но той се забърка в различни пикантерии още от самото си влизане на Даунинг стрийт както в личен, така и в професионален план.
Скандалите са многобройни. „Тапетният“ бе свързан със скъпо струващия ремонт на премиерското жилище и опита на премиера да го прокара за сметка на държавния бюджет. Последваха конфузните му усилия да спаси съпартиеца си Оуен Патерсън от линчуване заради незаконен лобизъм. В крайна сметка той подаде оставка, а в избирателния му окръг либералите сложиха край на доминацията на торите.
Най-голямата криза за Джонсън обаче е т.нар. „Партигейт“. В началото на тази година бе разкрито, че около британския премиер са се вихрили партита, докато обикновените граждани на страната стояха затворени в домовете си и нямаха право да посещават дори болните си роднини. Скандалът предизвика такова цунами от възмущение, че мнозина бяха уверени, че оставката на Джонсън е само въпрос на време.
„По време на локдауните, наложени с цел ограничаване на разпространението на коронавируса, в резиденцията на британския премиер е имало 16 купона“, предаде тогава Би Би Си. Всички събития са станали в периода 15 май 2020 г. - 16 април 2021 г. В тях са участвали високопоставени служители на правителството, включително бившият съветник на Джонсън Доминик Къмингс, един от идеолозите на Брекзит.
„Партигейт“ принуди Джонсън да се разкае публично пред британския парламент, но извинението му изглеждаше половинчато - той изобщо не потвърди, че с партито в собствената му градина на 20 май 2020 г. е нарушил действащия тогава локдаун. Премиерът поднесе извинения само за това, че е оценил неправилно ситуацията, а събирането - като „работна среща“.
Но купоните не са единственият проблем на Джонсън. Неговото правителство от месеци сякаш се занимава основно с това да гаси пожарите на премиера. Миналата седмица депутатът от Камарата на общините Сара Оуен обвини Джонсън, че е похарчил стотици хиляди паунда от държавния бюджет за „издръжка на свои интимни приятелки“.
Паралелно с това дойдоха и пораженията на консерваторите на частичните избори във Великобритания. Премиерът зае предизвикателна позиция в противопоставянето си срещу разочарованите му съпартийци, които подновиха призивите за промяна на посоката, в която той води правителството. Джонсън отхвърли пораженията в гласуването и ги определи като „предвидими несполуки“.
