120 маслени картини с гледка към Витоша от прозореца на ателието си направил в края на дългия си живот художникът Атанас Михов /1879-1975/, който е считан за един от бащите на импресионизма у нас.
120 маслени картини с гледка към Витоша от прозореца на ателието си направил в края на дългия си живот художникът Атанас Михов /1879-1975/, който е считан за един от бащите на импресионизма у нас.
Живописецът-дълголетник е бил ученик на професорите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин в някогашното Рисувално училище , пенсионирал се в средата на 40-те години на миналия век и заживял в малкото си ателие с изглед към планината.
Михов е пресъздал красотата на планината през всички сезони, в слънчеви дни и забулен в мъгла Черни връх, в дъжд и под ласките на есенното слънце, но всяко едно от платната му е уникално , дори специалистите трудно могат да открият повтаряемост в тях освен чувството за свързаността на автора с природата, коментира изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев.
В старозагорската художествена галерия събраха по повод 140-та годишнина от рождението на художника 31 негови работи, собственост на пет културни институции и колекционери.
В шест от картините се вижда гледката към Витоша, която е пленила за цял живот родения в Града на липите майстор на четката.
Атанас Михов е сред основателите на някогашния съюз на южославянските художници „Лада“, по онова време е бил едва 25-годишен, но това не е му е попречило да съизмерва таланта си с творци като хърватина Иван Мещрович, наричан "славянския Микеланджело" и сърбина Джордже Кръстич, както и да представи свои работи в изложбата на сдружението в София през 1906 година.
Участва в Балканската и Първата световна война, където рисува в окопите. Първата си самостоятелна изложба Атанас Михов организира през 1914 година, 6 години по-късно става член на дружеството „Родно изкуство“ , по същото време става и съосновател на Дружеството на севернобългарските художници, чийто председателски пост заема. Взема участие в множество общи художествени изложби и изложби на дружество „Съвременно изкуство“ и на дружество „Родно изкуство“. Негови работи са представяни на международни изложби, сред които Биенале по живопис във Венеция през 1910 година, в Рим през 1911 година, в Прага през 1925 година, в Пилзен, Бърно, Ческе Будейовице и Крумац през 1937 – 38 година, както и във Виена през 1949 година.
През 1952 година е удостоен със званието „народен художник“. Умира на 21 януари 1975 година в София.
Днес платна на позабравения от критиците и публиката творец са притежание на Президентството, Министерския съвет, Министерството на външните работи, редица посолства наши и чужди галерии.
Макар и рядко картини на Атанас Михов се появяват на аукциони, последната работа преди месец е била продадена за 6 000 лв , коментират запознати. Засичани са и няколко опита за фалшифициране на платната му.
Монитор
