П ри лова на хищници няма месо, но въпреки това мнозина ловци обичат това предизвикателство, за да предизвикват собствените си умения. Опитни авджии казват, че именно този вид лов вдига най-много адреналина им. Хищниците са много интелигентни животни и само наистина добър ловец може да надделее над техните инстинкти.
При лова на хищници човек и диво животно се изправят един срещу друг и по-добрият печели. Обиколките в гората в преследване на плячката или дебненето на чакало насищат с емоции ловния излет. И двата метода си имат своите предимства и почитатели. При издебването на ход ловецът е в непрекъсната надпревара с дивия звяр.
Този метод обаче е много изморителен. Авджията трябва да е наистина много добре подготвен физически, за да обикаля с часове из лесовете в дебнене на някой вълк. В същото време разполага с много ограничено време, за да произведе успешен изстрел, защото е известно, че хищниците се появяват само след залез или малко преди изгрев. Това е прозорец от само 30-40 минути, в който ловецът ще може реално да действа.
При хищническия лов на чакало пък трябва да се въоръжи с много търпение и с голямо умение да подготви укритието си, така че да не предизвика ни най-малко подозрение у звяра за човешко присъствие. Във форумите в интернет, където ловци споделят своя опит, могат да се намерят много съвети за това как да се подготви чакалото.
Но като цяло е добре да се спазват няколко основни принципа. Укритието трябва да е удобно за ловеца. Хубаво е да има къде той да седне и къде да си подпре пушката за максимално прецизен изстрел. Някои авджии си носят рибарски столчета, други ходят за пънове от близкия лес. За подпиране на пушката използват двунога от гората.
Чакалото трябва да е добре замаскирано. Хубаво е винаги да се прикрива допълнително с материали като клонки и шума, за да се слива максимално с околната среда. Често се прави с подръчни материали – паднали клони от гората. Някои ловци пък си купуват камуфлажна мрежа е я опъват на рибарски колчета, които се регулират на височина.
Предимството на този метод е, че не си зависим от нищо с избора на място, освен от слънцето. Чакалото си го носиш в раницата. Решението е евтино и много ефективно. Дивечът може да се приближи и на метър, без да заподозре човешко присъствие.
Много ловци пък предпочитат да издигнат чакало на дървена платформа на някое подходящо за целта дърво. Така си осигуряват видимост на 360 градуса. Това обаче може и да е недостатък, защото ловецът трябва да гледа във всички посоки, а дивечът често се появяват оттам, откъдето е най-малко чакан.
При чакала, разположени наземно, е добре да се намери място до отделен храст или слог в полето, така че отзад да няма как животните да дойдат, а само отпред от гората. Хищниците винаги правят кръг около мършата, преди да излязат на открито и има опасност да ви открият.
Много е важно пред чакалото да има достатъчно открито пространство, за да може, когато животното излезе от гората, да има време за прицелване. Авджиите съветват да се осигури разстояние за стрелба от 60 до 270 метра. Пред укритието трябва да е чисто от храсти и високи треви, сред които има опасност животното да се скрие.
За най-добри резултати е добре площта между пусията и гората да е засята с пшеница или рапица, за да е зелена, защото върху зеленото по здрач се вижда най-добре. На оран или на сухи треви хищникът не се откроява хубаво.
Много важно е чакалото да се погледне от гледна точка на хищника. Ловецът трябва да е на фона на зеленина или на баир. Ако е на фона на небе, всяко негово движение ще се забележи. Запазването на пълно спокойствие, когато се появи хищникът, е от ключове значение. Ловецът трябва да избягва всякакви шумове и да не мърда, докато дивото животното не дойде в обсега му.
Препоръчително е да се използват нарезни оръжия, а не гладкоцевни, защото те са с по-добра далекобойност. Хищниците не скъсяват дистанцията на по-малко от 100 м, в редки случаи може да се доближат и на 50 м. Избягвайте да ползвате превозни средства в близост до укритието, за да не подплашите дивеча.
Крият се зад ремаркета или каруци
Много авджии използват за чакало каруца или някое ремарке. Ремаркето обаче е хубаво да се замаскира с клонки или камуфлажна мрежа, защото иначе ловецът ще бъде много на открито. Върху каруцата пък могат да се сложат бали сено или слама и между тях да се направи амбразура в посока на изстрела.
„Слагаш старо одеяло или брезент да не шумка, и вгрягаш Марко и отиваш, където си решил. Изпрягаш животното да си пасе, а ти стоиш и стреляш с голяма успеваемост“, пише ловец в тематичен интернет форум.
Привличат дивеча със звук или мърша
На чакало дивечът се привлича по два начина – със звук или мърша. Има специални ловни свирки, с които ловецът имитира жалните звуци на ранено животно. При използване на мърша пък се прави стървилище. Изравя се дупка в земята и в нея се хвърлят карантии.
Може да се използва и стара тенекия от сирене, която да се зарови на 2/3. Някои ловци съветват мършата да се скрие на няколко места в земята, за да се предизвикат хищниците да ровят в захлас и така да се превърнат в по-лесна мишена. Освен карантии за стръв може да се използва и вмирисана риба, за която казват, че привлича най-много дивите животни.
София Симеонова
