Л овът на мечка е изключително преживяване за всеки заклет ловец, но малцина са българите, които са имали възможност да участват в него. Причината е, че кафявата мечка е защитен вид и ловът й е забранен през цялата година. Изключения се правят единствено за опасни животни, за които се издава специално разрешително. В него са записани както конкретното животно, така и името на ловеца, който може да го извърши.
В чужбина
Въпреки това има много държави в Източна Европа, в които ловът на мечки е разрешен и не е прекалено скъп дори за джоба на нашенеца. Най-много българи ловуват мечки в Русия. Въпреки голямата им популация дори в огромната по размери държава също има ограничения. Разрешено е да се стреля само по мъжки екземпляри, за да могат женските да отглеждат малките си мечета.
В държавите, където ловът на мечки не е забранен, организираният лов прилича на този на диво прасе. Но има само ловци, които гонят. Да се организира пусия при лов на мечка е крайно опасно. Защото рискът да се застреля друг ловец е много голям.
Това сподели пред „Телеграф“ опитен ловец от района на Източните Родопи. С молба да не споменаваме името му, за да не бъде упрекнат в незаконен лов или „ограмотяване“ на бракониери.
„Ще разкажа за последния лов на мечка, в който съм участвал. Той беше отпреди 15 години. Тогава имаше някаква временна поправка в закона, която позволяваше да се ловува до 3 процента от популацията на кафяви мечки в България. След 2010 година тази поправка е отменена и ловът на мечки е абсолютно забранен“, спомня си опитният авджия.
Разузнаване
Според него задължително седмица преди самата гонка се разузнава теренът. В предполагаемия район на обитаване на мечката се прави старателно разузнаване. Слагат се камери и фотокапани. Търсят се следи и екскременти от животното, за да се разгадае обичайният му маршрут на придвижване.
Набелязват се местата за хранене, почивка и водопой. След това се събрат ловците, които е добре да са между 15 и 20 души. Разпределят се на групи по 5 до 7 човека.
Задължително трябва да има добра комуникация между групите. Най-добре е това да бъде с радиостанции, защото в отдалечените горски райони не може да се разчита на обхват на мобилните телефони.
„В онзи последен лов бяхме около 20 човека и още толкова кучета. Предимно гончета и мелези. Направихме инструктаж и се уточнихме кой, кога и как ще стреля“, припомни той.
Мишена
Важно било, когато са много хора, по мечката да не се стреля, когато е на земята. Когато кучетата я подгонят и заобиколят, мечката рано или късно се качва на дърво. Тогава става неподвижна, лесна и най-важното безопасна за другите ловци мишена.
Въпреки това в краен случай всеки от групата може да стреля, ако мечката го нападне, или пък мечката хване някое от кучетата.
Задължително по време на лова се носят оранжеви или жълти жилетки, както и шапки в същия цвят. „Тогава заградихме една долина с размери 4 на 4 километра със смесена гора и много гъсти храсти. Разделихме се на 3 групи, като всяка водеше по 5-6 кучета. Нашата група нямаше щастие да вдигне мечка този ден. След около 20 минути кучетата на съседната група от нас залаяха и вдигнаха мечката“, спомня си родопчанинът.
Когато всички кучета достигнали вече откритото животно, мечката ловко се покатерила на огромно дърво. Стигнала почти до върха.
„Тръгнахме по посока на лая на кучетата, като в същото време по радиостанцията се чу нареждане всички да спрат и да седнат, защото ще се стреля. След пет минути проехтяха два изстрела. По радиостанцията се чу команда „напред“ и ние пак тръгнахме. След десетина минути стигнахме на мястото. Мечката беше мъртва и беше паднала от дървото“, продължават спомените на ловеца.
Екземпляр
Отстреляният тогава екземпляр бил великолепен млад мъжкар, около 200 кг. Свалили го с два изстрела с пушка калибър 270. Година-две по-късно ловът на мечки бил забранен в България.
„Сега се стреля по мечки, които нападат хора и за които има издадено законно разрешение за отстрел. Това дори не е точно лов, защото мечката е свикнала да напада – кошери, кошари, курници. Идва си сама един вид. Въпреки това, който ще я гърми, трябва да не подценява ситуацията. Най-добре е да се постави примамка с храна. Мястото трябва да се избере много внимателно. Хем да е далеч от къщите на хората, хем да е сравнително близо, по предполагаемия път на идване на мечката“, съветва той по-младите си колеги.
Последният законен отстрел е в Рибарица
Мечокът Живко, извършващ в продължение на месеци набези в Рибарица, е отстрелян, съобщи пред SLRB.BG директорът на Държавното горско стопанство (ДГС) в Тетевен инж. Дочо Дочев.
120-килограмовото животно е застреляно на 16 март в 21,50 ч. Разрешителното за отстрела горският шеф е издал два дни по-рано на името на Ивайло Иванов, ловен надзирател в ДГС – Тетевен. Въпреки силния дъжд мечката е повалена с един изстрел от разстояние около 40 метра. Опасност за живеещите в махала „Заводна“ не е имало. Примамката е била поставена от другата страна на пътя, през реката, където вече няма къщи, обяснява инж. Дочев. До разрешението за стрелба по мечока се стига, след като са изчерпани всички възможности за неговото спасяване. Животното е било на 4 години с изградени навици. Това е причината зоопаркове в 6-7 държави да откажат да го приемат. Ако му е бил намерен зоопарк, е било възможно Живко да бъде упоен и превозен до него.
Божидар Събев
