Б итката за добиване на евтина енергия в космоса влезе в нов етап, след като британското правителство предвижда да отпусне £16 млрд. (37,367 млрд. лв.) за това, твърди авторитетният сайт „Спейс ком“.
Досега двете най-напреднали страни в областта бяха Щатите и Китай, които имат планове да осъществят добив на електрическа енергия в космоса съответно през 2030 г. и 2032 г. Дали ще стане в конкретните срокове обаче е друг въпрос.
Пренос
Вече има няколко концепции за пренос на енергия от космоса на Земята. Едните включват кабели, други - директно предаване по няколко различни начина – чрез лъч или чрез антена с микровълни. Втората технология (чрез лъч) е доста спорна, но и осъществима в по-далечно бъдеще. Предвижда събираната енергия директно да бъде пускана като лъч върху платформа на планетата, която ще я улавя. Полетите на самолети и други летателни апарати обаче не трябва да минават през тези лъчи, за да не бъдат унищожени.
Учените смятат, че това не е най-големият проблем, а изграждането на енергийните модули и по-скоро качването им в космоса. В последните години бяха разработени много ефективни панели, които събират слънчевата светлина дори по време на сумрак. Те са и много леки, но общата им маса за създаването на модул ще бъде тонове. И най-големият проблем ще е качването на тези модули в околоземна орбита. Сегашните ракети са за еднократна употреба, а това увеличава неимоверно цената. „Спейс Х“ на Илон Мъск разработват ракети за многократна употреба, но те все още са по-близо до концепцията, отколкото да реализацията й.
Руснаци, индийци, китайци, японци и Европейската космическа агенция също имат опити в тази посока, но изобщо не е ясно дали те ще бъдат реализирани скоро. Колкото и да е странно на пръв поглед, сякаш най-напред в това отношение са индийците – те поне говорят за това. Западни експерти смятат, че руснаците и китайците ще кажат за постиженията си чак, когато са готови.
Луна
НАСА първа започва разработката на концепции за електростанции в космоса. Предимството е, че те могат нонстоп – 24 часа в денонощието, да хващат слънчевата енергия и да я пращат на Земята. Още през 1968 г. Питър Глейзър има проект за огромни модули от по една квадратна миля, които да обикалят около планетата и да пращат енергия.
Две години по-късно щатското министерство на енергетиката и НАСА правят първия съвместен проект, който обновяват почти всяка година. Така една от концепциите е да се качи електростанция на Луната, която да прехвърля енергия на Земята.
Сегашният британски проект предвижда построяването на спътник с диаметър 1,7 километра в диаметър и с тегло 2000 тона. Той с помощта на антена ще препраща енергията в наземна станция, базиране в морето около Британските острови, с размери 6,7 на 13 километра. Тази централа ще праща 2 гигавата ток – в момента Великобритания произвежда 76 гигавата. Идеята е през 2050 г. половината от произвеждания ток в Обединеното кралство да бъде от космоса и да остава за износ.
В момента водещата теория е тази енергия от Слънцето да бъде предавана чрез микровълни, като тези в домакинските печки за бързо готвене.
В момента вече се разработват и роботи, които да строят тези сателити около Земята. Дали и как ще се реализират тези идеи е въпрос на време да разберем.
Фантастика
Както често става в живота, първо писателите фантасти издигат дадени теории и след това те намират реализация и в реалността. Айзък Азимов още 1941 г. в разказа си „Причината“ издига подобна станция около Земята. По-късно „качва“ такава и на Меркурий, където земен екип стои на студената страна на планетата и праща енергия насам. Така че в близко бъдеще не само в хороскопа може да има каква енергия ни праща Меркурий или Луната.
Георги П. Димитров
