В момента са най-добрите условия за активизиране на кърлежите. Има два пика - през май и септември, като този през май е по-висок. Сега са навсякъде в зеленината. Това обясни пред „Телеграф“ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.
„Въпреки пръскането на площите, които целят да намалят до минимум популацията, не може да ги унищожат напълно. Важно е да не се навлиза в места с гъста растителност, например в парка да се ходи по пътеки, да не се сяда. Дори на пейка отново привличаме кърлежите към нас и имат време да се придвижат. Не бива да сме седнали направо в тревата. Нека използваме голямо одеяло или светъл чаршаф“, обясни проф. Христова.
Тя изтъкна, че всъщност в момента са регистрирани единични случаи на лаймска болест, защото е все още рано. Сега е пикът на кърлежите, а през юни се увеличават и случаите на лаймска болест.
Ако пък ни ухапе кърлеж, е по-добре да потърсим медицинска помощ, отколкото да се опитваме да го премахнем сами. Тогава вероятността да го скъсаме е много голяма. Нужен е известен опит да се справим сами. Също така трябва да внимаваме да не го задушим.
„Тогава всъщност дори да не е предал инфекцията, шансът да го направи е много голям. Важното е да премахнем кърлежа възможно най-бързо - още през първите 6-8 часа, максимум до 12-ия“, посъветва проф. Христова.
Трябва да знаем и че далеч не всички кърлежи са заразени - между 10-30%, и далеч не всяко ухапване води до инфекция.
„Дори кърлежът да е заразен, той трябва да стои часове на нас, за да я предаде. Рискът да се стигне до заразяване е между 1-3%“, каза още експертът.
Петно
Лаймската болест е най-често предаваната инфекция, наполовина по-рядко срещана е марсилската треска. До нея се стига, когато след десетина дни на мястото на ухапване се появи червено петно, което е голямо 4-5 см. То започва да расте и по принцип пациентът няма други оплаквания.
„Не боли, не притеснява човека. Евентуално може да се стигне до болки в ставите и фебрилна температура. Това петно трябва да се лекува с антибиотици. Тогава няма усложнения, медикаментите спират изведнъж развитието на болестта. Така че нека не изпадаме в паника, ако забележим това петно“, коментира още проф. Христова.
Трябва обаче да знаем, че при заболяването не се постига имунитет. Човек има антитела, но те не предпазват в бъдеще. Така при следващо ухапване от заразен кърлеж може да се стигне до ново заболяване.
Лаймската болест е известна на лекарите у нас, тъй като имаме случаи от години. Така че медиците я разпознават, особено в районите, за които е характерна най-вече. Марсилската треска пък е остро заболяване, което е свързано с висока температура, характерно черно петно на мястото на ухапването и дребен обрив по тялото. Тя протича тежко, може да даде редица усложнения.
Диагноза
Как се поставя диагнозата? Освен че трябва да има данни за ухапване от кърлеж, диагнозата може да се постави след проведени изследвания. Има програма за векторни заболявания и чрез нея може да се изследва серум и да се докаже наличието на антитела. Ако все пак пренебрегнем едно такова състояние, не приемаме антибиотик, при една част от хората остават последици след няколко години. Те могат да са неврологични. Болният обаче не е заразен и няма как да предаде болестта на други.
Пръсканията срещу кърлежи се предприемат пролет и есен, малко преди разгара на активния сезон за кърлежите. Обработват се предимно градските площи за разходка, детски градини, паркове. Химикалите не представляват опасност за хората, но се препоръчва да се избягва навлизането в наскоро обработени тревни площи, за което след пръскането се поставят предупредителни табели.
Олиото не е ефективна мярка
Въпреки че се разпространяват различни съвети за отстраняването на кърлежи, нека се доверим на специалистите. Задушаването на кърлежа с олио крие риск, дори и до момента да не е успял да предаде инфекцията, това да стане в момента на задушаването му. Т.е. връщане на чревното съдържимо към челюстите му и смукателния му апарат. Затова задушаването на кърлежа трябва да се избягва.
Много хора след вадене на кърлеж правят грешката и да го размачкат, при което пръски от съдържимото в кърлежа могат да попадат в очите на човек и той да се разболее без дори да е бил ухапан. Той трябва да бъде изгорен или поставен в шишенце, за да се занесе за изследване.
