З а българина динята си е плод за хапване в сурово състояние. Но всъщност още от много стари времена у нас се правят всякакви специалитети с нея. Приема се, че плодът произхожда от южните части на Африка, където и до ден днешен се срещат различни диворастящи дини, особено в пустинята Калахари. Още във времената на египетските фараони динята се разпространява на север. Дори в Средното царство има поне трима фараони (при толкова са открити останки от плода засега), сред тях и Тутанкамон, както и техни велможи, погребани заедно с любимия плод.
Сп. „Ню сайънтист“ разказва как немската ботаничка Зузане Ренер от университета в Мюнхен е успяла да издейства изследването на древни листа диня. Те са намерени в египетска гробница, където са престояли над 3500 години. През XIX век гробницата е открита от британски учени, а листата са пренесени в „Кю гардън“ - кралската ботаническа градина. И там са съхранявани под похлупак. Сега им е направено изследване и е установено, че древните египтяни са хапвали диня със същите характеристики, като днешните.
Оригиналните плодове диня са малки, кръгли и с белезникава бяла вътрешност. Те са горчиви, защото съдържат кукурбитацин. Заради тази горчивост много от дивите животни в Африка избягват да ядат дини. Но мутация е успяла да отстрани горчивата съставка в динята. Любопитно е, че в някои от гробниците на Египет са намерени семки от дини с бяла вътрешност, като се предполага, че те не са били толкова горчиви, колкото днес. Подобни дини и до ден днешен – с бяло-жълтеникава вътрешност и слабо горчиви, се отглеждат в района на Дарфур, Судан.
Изследванията в Мюнхен и Оксфорд са доказали още, че дините от въпросната гробница са били червени и съдържат ликопен – същият ензим, който прави и доматите червени. Учените продължават да спорят кога за пръв път са култивирани дините, но е ясно, че това е станало поне преди 3500 г., тоест 15 века преди Христа.
В сп. „Нешънъл джиографик“ твърдят, че динята е сладък и култивиран плод поне от 5000 г., като се спори само къде точно в Африка се е случило нейното опитомяване. Хари Парис – израелски изследовател на растенията в древността, твърди, че историята е много потайна, като всичко започва с класификацията на дините и пъпешите през XVIII век, когато тотално объркват нещата. Дори името на съвременната диня - Citrullus lanatus - е погрешно. Lanatus означава „космат“ на латински и първоначално е било името на покрития с мъх цитрусов пъпеш (Cirtrullus amarus). Този пъпеш расте и до ден днешен в диво състояние в Южна Африка и е от най-популярните кандидати за древния прародител на динята. Парис обаче казва, че египтяните отглеждат дини от поне 4000 години, което предхожда доста земеделието в Южна Африка. Друг кандидат за предшественик е динята егуси от Западна Африка. Но този плод се яде само заради семките му, а вътрешността му се изхвърля. Днес обаче никой не яде семките на динята. Парис смята, че динята гурум, която и до ден днешен вирее в диво състояние в Судан, е най-вероятният предтеча на съвременните плодове.
Според Парис древните са започнали да отглеждат дини първоначално заради съдържанието им на вода и факта, че могат да издържат със седмици и месеци на тъмни и хладни места, като мазета. А след това са решили да подобрят вкуса на плодовете и постепенно са ги селектирали сладки. След като стават сладки, дините бързо стигат и до трапезата на фараона, а това е достатъчно основание всички да искат да хапват от тези плодове.
Що се отнася до нашите земи, то се смята, че динята стига Балканите още преди римските завоевания. Ето някои рецепти с диня, видени в gotvetesmen.com и kulinar.bg.
Стенопис в древна египетска гробница, където динята е нарисувана точно като днешните големи и продълговати плодове.
Сорбе с шоколад
Необходими продукти:
- 500 г диня
- 200 г захар
- 450 мл вода
- щипка сол
- 100 г шоколад - начупен на парченца или шоколадови готварски топчета
Начин на приготвяне:
Прави се сироп от захарта и водата. След кипване се оставя да ври 10 минути. Отнема се от огъня и се оставя да се охлади. Динята, почистена от кората и семки, се пюрира заедно с лимоновия сок, солта и захарния сироп. Получено пюре се излива в ниска купа, подходяща за замразяване. Поставя се във фризер за 2 часа. Изважда се и се разбива с вилица, добавя се начупеният на парченца шоколад. Отново се замразява за 2 часа. При сервиране сорбето се украсява с парченца шоколад, може и диня. А по желание може да прибавите и натрошени ядки.
Коктейл
Необходими продукти:
- 2 кг диня
- 150 г захар
- 120 мл лимонов сок
- 100 мл водка от касис
- 100 мл ликьор от касис
- щипка сол
- мента
Начин приготвяне:
Динята се почиства от семките и се нарязва на кубчета. Водката се смесва с ликьор, лимонов сок и захар. Разбърква се добре и се прибавя щипка сол. Кубчетата диня се поставят в голяма купа и се заливат с маринатата. Поставя се за 40-60 минути в хладилника. Коктейлът от диня се разпределя в чаши и се поръсва със ситно нарязана мента. Може да му се прибави и кубчета лед.
Шейк
Необходими продукти:
- 300 г ягоди
- 200 г диня
- 4 с.л. сок от горски ягоди
- щипка джинджифил или канела
Начин на приготвяне:
Динята се нарязва, отделят се кората и семките. Ягодите се измиват и се почистват от дръжката. Плодовете се пасират заедно със сока от диви ягоди и избраната подправка. Шейкът се охлажда за десетина минути в хладилник или фризер.
Салата
Необходими продукти:
- 1 с.л. сок от лайм
- 400 г диня
- сол и смлян черен пипер
- 1/2 връзка нарязан на ивички пресен босилек
- 100 г краве сирене
Начин на приготвяне:
Динята се почиства и нарязва на кубчета. Прехвърля се в голяма купа и се полива с лаймовия сок. Салатата се поръсва с босилек и се разбърква. Овкусява се със сол и черен пипер по желание. Разпределя се по чинии, като се гарнира отгоре с нарязано на кубчета сирене.
Сладко от кори
Необходими продукти:
- 1 ч.л. лимонена киселина
- 1 л вода
- 1 кг захар
- 1 ч.л. индрише
- 1,5 кг диня
Начин на приготвяне:
Динята се изчиства от семките и се нарязва на кубчета. На кората от динята се маха зелената част, да остане бялата. Всичко - заедно и кората, и сърцевината на динята - се слага да се кипне за около 3 до 5 минути, след което водата се изхвърля и пак се слага студена вода, отново да заври от 3 до 5 минути. Така трябва да кипва 3 пъти. През това време се прави сиропът, като в 1 литър вода се слага не повече от 1 кг захар, след което в сиропа се добавят динята и корите и хубаво се разбърква. Оставя се да изстине и се прибира в хладилника за една нощ. (Ако нямате време, може и без да се прибира и направо да се вари.) Слага се есенцията ром или индрише + лимонената киселина и се чака да се сгъсти сиропа. Динените кори започват да стават леко прозрачни. Захарта е на вкус. Ние хапваме доста сладко и затова слагам повече захар. Когато всичко се свари, се оставя да изстине и се разпределя в бурканчета. Варят се за около от 5 минути и сладкото е готово.
Конфитюр
Необходими продукти:
- 80 мл глюкоза
- 300 г захар
- 1 диня
Начин на приготвяне:
Динята се почиства от корите и семките. Течността от плода може да се поизцеди (на мен ми излезе около 600 г каша). Изсипва се в тенджера, добавя се захарта. Слага се на огъня и се бърка, докато пусне още сок. Котлонът се намалява и преди да започне да кипва,се добавя глюкозата. Оставя се още 15 минути на огъня и се бърка от време на време. Сваля се от котлона и се оставя малко да изстине. След 10 минути пак се връща на огъня за около 10-15 минути (може и да не се наложи връщане въобще, ако динята не е пуснала много вода).
