Светлана Боянова направи първия по-обширен анализ пред „Телеграф“ за бъдещето на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), след като еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен представи новия бюджет за сектора миналата седмица
- Госпожо Боянова, след като комисар Кристоф Хансен представи бюджета за новата ОСП* 2028-34 г., „Копа и Коджека“ обявиха този ден за черна сряда в земеделието. След по-внимателния прочит на документите има ли основание за толкова много тревоги?
- Ще имаме представа за реалната картина само когато излезе и проектът за регламент, където ще видим националните планове. Сега комисарят Хансен представи новите правила за ОСП, но парите за финансирането й ще са в другия регламент, който не е излязъл, въпреки че изтече на някакви сайтове.
- Има ли неща, които ви притесняват?
- Не ми харесва начинът, по който се представят проектите на регламенти от ЕК в момента. Чуваме основно изказванията на комисаря, но предпочитам сама да си прочета текстовете, да си анализирам и да си поставя въпросите. Сега дори не може да се изчисли колко реално е намалението на бюджета за следващия период. Комисарят Хансен казва, че реално намаление няма, но според евродепутати е 30%, особено ако се прибави инфлацията. Има намаление очевидно и със сигурност това е проблем.
- Тревожи ли ви сливането на двата стълба за подпомагане – СЕП (плащане на площ) и ПРСР**?
- Сливането на двата стълба за мен не е проблем точно защото правилата трябва да се опростяват. От това, което прочетох, се вижда, че интервенциите (мерките за подпомагане) за климат и агроекологични плащания вече са заедно, не както досега. Това, което особено прави впечатление, е, че има твърдо таван за плащанията от 100 хил. евро, което ще засегне основно зърнопроизводителите. Предлага се и увеличение на обвързаната подкрепа***, което пък е насочено към производителите на плодове, зеленчуци. Иначе интервенциите, или мерките, са същите като преди. Като плащане на хектар, обвързана подкрепа за необлагодетелствани райони, агроекология и климат, средства за младите и малките фермери, управление на риска, който касае най-вече промените в климата, природни бедствия, за инвестиции. Новото е, че във фокуса са основно земеделците, парите са предимно за тях, не както досега.
- Да разбираме ли, че няма да се дават пари на общините за канализация, а те правеха стадиони?
- Все още няма ясна конкретика. Има някаква интервенция, която е за териториални и местни инициативи за сътрудничество, но не е ясно какво точно означава това към този момент. Програма ЛИДЕР, която е насочена към селските райони, си остава и там вероятно могат също да се подпомогнат общински мерки. Но все още ги няма детайлите, така че на пръв поглед няма промени, дори нещата са познати.
- Какво ще откроите като най-притеснително?
- Най-притеснително е на първо място намаленият бюджет, защото инфлацията ще изяде със сигурност от него. Всичко останало не е толкова драматично. Приемаме, че е 300 милиарда – добре, но ние вътре трябва да имаме проценти за младите, за управление на риска и т.н. Има неща, които не са доизчистени. А те може и да са, но като нямаме проекта на регламента, няма как да ги видим.
- Ще дадете ли пример?
- Ето в драфта, който е изтекъл отнякъде и Евроактив са пуснали, казват, че преходните екологични плащания ще бъдат доброволни, каквато например е екстензивната паша, но ние като държава трябва да си ги предвидим и ясно изпишем тези интервенции. Каквото е биологично земеделие и др. Виждам, че тези практики трябва да се направят с транзишън план и държавата да реши какво ще сложи като доброволни практики. Дали ще е хуманно отношение към животните, въглеродно земеделие и др. Е, точно за тази подкрепа комисарят Хансен говори, но никъде не го пише, няма къде да го прочетеш. Според него помощта трябва да се лимитира до 200 хил. евро за периода на земеделец, да се плаща на вноски, а фермерът, ако не си спази плана, ще трябва да връща пари.
- Тоест връщаш пари, ако не спазиш плана си?
- Комисарят говори за това, но не го намирам точно написано. Единствено е написано, че има преходни доброволни действия за агроекология. А това е извън това, което знаем, включително биологично производство и екстензивно производство. То е „транзишън“ и всяка страна членка трябва да ги определи, да си ги опише в националния план. Но как ще стане това, по колко процента средства трябва да се отделят за всяка интервенция – не е ясно.
- Всъщност колко пари ще получи България?
- Ето това е големият въпрос. Имаме 300 милиарда евро, но колко ще са за нас? Как и по какъв начин ще се разпределят тези пари за страните? От друга страна, бюджетът е орязан, но имаме увеличение на обвързаната подкрепа от 13 на 20%. Но и това го казва комисарят Хансен, няма къде да се прочете.
- В такъв случай оправдан ли е ентусиазмът на овцевъдите, че ще получават повече пари и на глава животно?
- О, ние още не знаем колко пари ще получи България, камо ли овцевъдите. Но това касае всички сектори, трябва да има пари за младите, малките, за стартиращите фермери.
- Програма ЛИДЕР остава, ще могат ли чрез нея да се финансират манастирите земеделски производители, досега ОСП помогна много за ремонт на храмове, джамии?
- Не мога да кажа, според написаното в момента ще се подкрепят интервенции по ЛИДЕР в селски райони със специфични недостатъци. Също – че ЛИДЕР ще подкрепя местни инициативни групи с интервенции за стартиращи предприятия, за диверсификация на земеделски дейности, директни продажби на земеделски продукти, агротуризъм. Това означава, че само земеделци ще могат да бъдат подкрепяни. Фермерите персонално са фокусът на новата ОСП. Дори и за неземеделски дейности средствата пак ще са земеделци и горски стопани.
- Кое е най-важното, което България трябва да направи сега?
- На първо време всички трябва да прочетат документите. Проблем със сигурност ще е таванът, който касае предимно зърнопроизводителите, но за този таван поне сега не пише дали ще се приспадат разходи за заплатите на работниците. За средствата за управлението на риска всички ще имат въпросителни и да видим каква ще е българската позиция. Добре е, че ЕК дава възможност да се увеличава кризисният резерв, как ще се прилага по отношение на природните бедствия. Има въпросителни и по отношение на инвестициите в стопанствата след природни бедствия, като се включват пари и за възстановяване на производството след природните бедствия, когато минимум 30% е засегнат земеделският потенциал. А това е суперважно, особено за сектора на плодове и зеленчуци. Също как ще се взема обвързана подкрепа, ако има 100% пропаднали площи.
- Според председателя на асоциацията на овцевъдите Симеон Караколев обвързаната подкрепа в животновъдството вече ще се дава само на глава животно, а не както досега – на площ.
- Това, което пише, е, че обвързаната подкрепа ще е под формата на годишни плащания въз основа на допустими хектари, животно или животинска единица. Това означава, че всяка страна ще си реши как да ги плаща. Но това е детайл. Трябва голямата картинка да си изясним. Аз лично не мога веднага да кажа: Страшно е, лоша е работата, защото не можем да плашим хората. Факт е, че има намаление на парите и че това е проблем. Но виждам, че има опит да се преподреди ОСП, така че парите да са по-насочени към фермерите. Не можем да продължаваме, както досега, и това е факт.
Това е тя
Светлана Боянова е бивш зам.-министър на земеделието
Тя е експерт и анализатор в областта на земеделските политики
Била е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)
Ръководи Института за агростратегии и иновации
Основател и ръководител на първия български АгроХъб.БГ
Тя е един от основателите на Българска аграрна камара (БАК)
Има юридическо образование
Владее английски език
* ОСП – Обща селскостопанска политика
** ПРСР – Програма за развитие на селските райони
*** Обвързаната подкрепа – Субсидии за произведени количества плодове, зеленчуци, мляко
Светлана Трифоновска
