Ф ермер отглежда екзотични животни и приготвя консерви зимнина за настоящи и бивши депутати и министри.
Николай Узунов е прекарал по-голямата част от живота си в село Мерданя, община Лясковец. Родът му обаче е от село Припечене (днес Генерал Тодоров) в Пиринска Македония. Любовта към земеделието и отглеждането на зеленчуци наследил от дядо си Никола, на когото гостувал по няколко месеца през лятната ваканция.
Професия
Професионално със земеделие и отглеждане и търговия със зеленчуци той се занимава от средата на 80-те години. В началото на демокрацията известно време продавал на Кооперативния пазар във Велико Търново, но след това се отказал заради множеството разходи. От 2005 г. има собствена маса край пътя в началото на село Мерданя. Обяснява, че не всичко, което продава, е произвел лично сам. Но това, което не е негово, е дело на роднините му от Македония. „Всичките продукти, които продавам, са произведени в България и съм готов да се закълна в това. Няма нищо внос от чужбина“, казва той. Сега, в началото на лятото, на тарабата на Николай Узунов има пресни български домати, краставици, лук, патладжан и дини. Скоро предстои да дойде новата, тазгодишна реколта и на пъпешите. Едва ли има човек, който да е пазарувал от Бай Кольо и да не е останал доволен от него. „Като тегля, слагам винаги отгоре, от мене. Или пък давам нещо като подарък, за да ме запомни клиентът с добро. Давам от сърце, не ми свиди. Казвали са ми, че на ден сигурно съм с 50 лв. на загуба от тези подаръци. Но за мене не печалбата е най-важна, а доверието между хората. Дядо ми често казваше нещо, което съм запомнил и се мъча да го прилагам в търговията: „Клиентът иска око да види, ръка да пипне, уста да вкуси. И чак тогава може да спечелиш един клиент.“ Човекът, който е дошъл да купува, идва с парите си и иска да му предложиш най-доброто. Ако, не дай си Боже, се опиташ да го излъжеш за качеството или да го удариш в кантара, забрави повече за него. Доверие се създава трудно, но може да бъде разрушено за секунди. И това също го знам от своя дядо. Неслучайно неговото име нося, усмихва се Николай Узунов.
Бранд
През последните години той е измислил и друг начин да увеличава оборота си и да печели клиенти. Освен готовата зеленчукова продукция продава и различни видове консерви от собствената си търговска марка „Спри купи“. Едно от традиционните неща, които той предлага, е македонската лютеница по рецепта на неговата баба. Характерното за нея е, че в състава й преобладават не доматите, а пиперът. „За една тава се слагат 10 кг пипер, 5 кг домати, малко люти чушки, сол на вкус, олио и захар. Пече се на открит огън с пушек, та да си поеме от този пушек и да замирише на домашно. И в никакъв случай не се пече във фурна, каквато е модата в последните години“, доверява тайната на лютеницата бай Кольо.
Изцяло по негова рецепта пък е специалитет „Люто маке Яни“, чиято рецепта обаче пази в тайна. Споделя само, че който е хапнал от „лютото маке“, винаги е повторил. Любимо на клиентите му е и сладкото от люти пиперки. По рецепта на съпругата на Николай – Стефка, пък е туршията от краставички кестенки. Те се слагат в марината и се добавя само малко лук за лека пикантност. „Идеални са за мезе на ракия или водка“, твърди производителят. Освен тях в градината, точно зад масата, на която продава, той е насадил бъдещата реколта кестенки и нов италиански сорт домати, тежащи по 700 грама парчето. Засега насажденията вървят добре, но горещото време притеснява производителя. Друго добро мезе е лютата паста, чиято основна съставка е дългата люта македонска чушка тип циганка, към която се прибавят още див чесън левурда, ябълков оцет, сол и захар. Сред специалитетите на Николай Узунов са и таханите от голи тиквени семки, сусам, фъстъци и семе на мак. Фъстъците той използва и за още един деликатес, шоколад.
Макар и с известни недомлъвки, Николай Узунов споделя, че зеленчуците и консервите му са изключително търсени. Сред клиентите му са няколко бивши и настоящи депутати и министри, както и известни бизнесмен. Има хора, които изминават по 100-200 км и идват при него чак от София, Варна и Русе, за да се снабдят с консервите му. Те, разбира се, дават поръчките си предварително по телефона, и то в големи количества.
Животни
Наред със зеленчуците и консервите Николай Узунов се занимава и с животновъдство. В стопанството му към момента има 40 гъски, 40 декоративни кокошки и петлета, 80 кокошки носачки, пуйки. Гордостта му са 15 виетнамски прасенца, за които споделя, че синът му Христо ги е докарал от Трявна. Характерното за тези прасета е, че те достигат до 60-70 кг тегло максимум, а сланината им няма лош холестерол.
Фермерът споделя, че наред с клиентите, които са във възторг от стоката му и пазаруват, без да се замислят, има и такива, които се оплакват, че продавал скъпо. Таханите му са по 10 лв за 0,500 кг, туршията от кестенките се харчи по 20 лв. килото, а една гъска 8 кг той продава за 60-70 лв. „На този, който дава парите, може да му се стори по-скъпо от цените в хипермаркетите, но аз предлагам абсолютно чиста домашна продукция. Всеки може да дойде вкъщи, да види гъските и кокошките, да посочи коя иска и да си я получи. А в големите магазини кой знае откъде идва стоката и как е отглеждана. Не се сърдя на тези, които не купуват от мене. В крайна сметка една българска поговорка гласи: „За всеки влак си има пътници“, усмихва се Николай Узунов и бърза да посрещне следващите си клиенти, слизащи от джип с варненска регистрация.
Дядо му показал тънкостите на земеделието
„Беше през 60-те години и у нас вече беше социализъм. Но в онази част на България даваха земя на хората, който колкото искаше да обработва. Дядо ми вземаше 10-12 дка плодородна земя, наемаше десетина души да я обработват и заедно с тях – и мене. Работех наравно с възрастните, нищо че бях още ученик. Тогава започнах да навлизам в тънкостите на земеделието така, както го практикуваха в онези години старите хора“, спомня си бай Кольо. Той разказва, че тогава имало малко зеленчукови сортове, но те били стари и изпитани, отглеждани дълги години по българските земи. От доматите най-разпространени били сортовете „Идеал“ и „Триумф“. Пръскало се само със син камък и се торяло само с оборска тор. А вода за поливане имало бол от река Струма. И не е имало никакво капково напояване, поливало се е на вади, като водата се е отбивала с мотиката, т.нар. салма поливане. Съвременните препарати навлезли доста по-късно, а след това и новите изкуствени сортове зеленчуци, които масово се използват в целия свят.
„Днес голяма част от хората, които отглеждат зеленчуци, масово мулчират земята, като я покриват отгоре с найлони да не растат плевелите. Те не знаят обаче, че по този начин я унищожават. В онези години, след като се прибере реколтата, земята се зарива с оборска тор, завива се отгоре с найлон и се оставя да престои така един месец. През това време под найлона се развива температура от над 60-70 градуса, която уморява всички патогени и бъдещи вредители по растенията. После найлонът се маха и земята се разорава, за да се смеси и разбърка оборската тор с естествената почва, и е готова за сеитба“, разказва Кольо.
Иван Първанов
