В секи българин, който живее със знанието, че е потомък на народите на Дионисий, би кипнал от гняв, ако беше свидетел на това, което се разигра по време на последната комисия по земеделие в парламента.
Хора, разберете, българските лозари вече не са на колене, ние сме по очи!, извика отчаяно председателят на Националното сдружение на лозарите Атанас Василев. Скоро ще четете за нас като за изчезнал вид, извика той. Една от основните точки на заседанието бе изслушване на представители на винените лозари, министъра на земеделието Явор Гечев и върнатия отново за шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. Формалният повод бе протестът на производителите на винено грозде за това, че практически не получават почти никакво финансиране, страдат от нелоялна конкуренция на внос.
Емоции
Всъщност липсата на пари за сектора се оказа само върхът на айсберга. В залата, пълна с депутати, сред които бивши министри и зам.-министри на земеделието, експерти и представители на няколко браншови организации в земеделието, се разгоряха емоции и се извадиха истини, замитани от времето, преди да влезем в Европейския съюз. Въпреки огромния хаос от въпроси, не дотам ясни отговори и брюкселски език на експертите, който по правило се нуждае от превод, могат да се откроят няколко извода.
Изводи
Развитието на българското винено лозарство и винопроизводство е било последна грижа на държавата, в частност Министерство на земеделието, в последните поне 12 години. Секторът е оставен да се развива на самотек и както може, а пари за него са давани, но нищо повече от минимално регламентираните средства. Оправданието е, че Брюксел се мръщел, когато ставало дума за сектори, които не били продоволствени. Като оправдание за абдикацията се развява еврорегламент от 2015 г., според който винените лозя не могат да получават обвързана подкрепа в целия ЕС.
И понеже този тип измъкване, как ние искаме, а ЕК не дава на фермерите от всички браншове, фермерите го слушат вече 15 г., те се научиха да вземат нещата в свои ръце. Така кой когато може да си зареже пряката работа, тича до Брюксел да пита. Лозарите обаче се оказват последни на опашката, изчаквайки 15 години администрацията да си свърши работа и да защити интересите им. Докато накрая се усещат, че тя няма такива намерения, и си организират среща с еврокомисаря Януш Войчеховски. Та той им отваря очите и казва, че имат право на помощи, независимо от еврорегламента от 2015 г.
Експерт
„Телеграф“ се консултира с експерт и се оказа, че това е наистина така, но може да стане чрез друг фонд. Просто държавата трябва да се организира и да направи необходимите схеми, за да се получават тези пари. Любопитно е да се установи как реагираха бившите министри и зам.-министри, сега депутати в комисията, когато бе обявен този факт. Пълно мълчание и без никакъв коментар.
Може да се каже, че черешката на тортата бе съобщена от служебния министър на земеделието Явор Гечев. Той втрещи залата, че стратегически план за развитие на сектора няма, всъщност има такъв, но той е от 2005 г. и е практически анахронизъм, защото е правен преди влизането в ЕС. Трябва да се признае обаче, че Явор Гечев е инициирал изработването на стратегически план за сектора, съвместно с бранша, нещо, което предшествениците му от редовните правителства така и не намериха време да направят вече 15 години. Гечев заяви, че това е единственият начин, чрез който след това могат да се формират мерки за подпомагане на сектора. Но, ако трябва докрай да сме честни, Гечев също беше поне два пъти зам.-министър на земеделието от 2010 г. насам. Той посочи също, че е нужен държавен маркетинг на българските вина, че цикълът с гроздето трябва да се затвори и че спешно държавата трябва да търси пазари. Точно както ЕК го правеше по време на тихата икономическа война с Русия доскоро. Какво ще се случи обаче, когато дойде следващото редовно правителство, можем само да гадаем или да питаме Светия дух.
Последствия
Последствията от тази управленска небрежност, но и немарливост на стопаните по отношение на собствения им бизнес формулира Красимир Коев. Всъщност той се опита да даде отговор на един от въпросите на депутатите от комисията какво можем да направим, за да излезем от този батак и да върнем славата си на винена дестинация.
Коев цитира френски професор експерт, чиито думи звучат горе-долу така. Българско вино от френски сортове изглежда невзрачно на пазара. Всички отглеждат „Каберне“, „Мерло“, „Шардоне“. Къде ви е памидът, маврудът, мелникът? Днес местните, автохтонни сортове са интересни, защо не залагате на тях. Припомняме, че в първите десет години на 21-ви век българските лозари и изби заложиха основно френски сортове винено грозде. Тогава за престиж си наемаха и френски консултанти. Всъщност това са били годините на създаването на онази злополучна стратегия от 2005 г., която се оказва кринолин в епохата на дронове.
Избират сортове на сляпо
Но най-тъжното в тази история е, че лозарите казаха, че нямат информация за това кои са сортовете, които се котират на пазара. Въпреки че плащат членски внос към асоциациите си, както и 50 ст. на дка такса към НЛВК. Красимир Коев отговори, че винаги праща имейли до регионалните структури на НЛВК, което за него и министерството вероятно изчерпва темата с информираността ма бранша.
Финалът е печален. След всичко това стана ясно, че парите, които обеща Явор Гечев - около 50 лв. на дка, по време на протестите общо с украинската помощ са единственото нещо, което е сигурно, че винените лозари ще получат тази година. След това ще видим.
Светлана Трифоновска
