Б роят на видовете вредители, устойчиви на пестициди, се увеличава и застрашава ефикасността на много продукти. Устойчивостта на насекомните вредители към инсектициди всъщност е основен първоначален стимул за развитието на интегрираното управление на вредителите - IPM, според Ирена Богоева от Центъра за оценка на риска. Тя припомня, че една от най-важните земеделски дейности срещу болести и вредители е да се спазва старото правило на сеитбооборота.
Органична материя
Важна роля в борбата с вредителите е използването на микробни продукти (microbial pest control products - MPCP, т.е. ПРЗ, използващи микробни активни вещества). Когато се осигурява достатъчно ниво на контрол на вредителите, те трябва да бъдат предпочитани пред химическите пестициди. Освен това понеже микроорганизмите са органична материя, те са склонни да се разграждат по-лесно и да са по-малко устойчиви от синтетичните пестициди.
Също така начините на действие на микроорганизмите се различават от тези на химикалите. Следователно, ако се използват съвместно с химически пестициди или други средства за защита, те могат да бъдат ценен инструмент в стратегията за предотвратяване на резистентността.
Консервационно земеделие
Консервационното земеделие (КЗ) като алтернатива е система за земеделие, която насърчава минимално нарушаването на почвата (т.е. липса на обработка на почвата) и поддържане на постоянна почвена покривка, като по този начин се цели запазване на почвения ресурс. В днешно време земеделските производители, извършващи биологично производство, се насърчават да приемат практики за опазване, за да осигурят качество и устойчивост на почвата, заедно с продоволствената сигурност.
Консервационното земеделие е стратегия за пестене на ресурси, една от земеделските практики, които могат да допринесат за опазването на околната среда и имат положителен ефект върху климата и природата. То е основано на три взаимосвързани принципа: липса или минимално механично увреждане на почвата, мулчиране на почвата посредством биомаса и диверсификация на отделните видове култури, съвместно с други допълващи добри селскостопански практики за интегрирано управление на културите и производството.
Директно
Ето и някои основни практики, които се прилагат.
Минимално механично увреждане на почвата чрез директно засяване или засаждане. Директното засяване включва отглеждане на култури без механична подготовка за сеитба и с минимално нарушаване на почвата след прибиране на реколтата от предишната култура. Засаждането се състои от прецизното поставяне на едри семена (например царевица и фасул). Специално оборудване прониква в почвената покривка, отваря гнездо за сеитба и поставя семената в това гнездо.
Размерът на слота за семена и свързаното с това движение на почвата трябва да се поддържат на възможно най-абсолютния минимум.
Мулч
В идеалния случай слотът за семена е напълно покрит с мулч отново след засяването и не трябва да се вижда рохкава почва на повърхността. Подготовката на почвата за сеитба или засаждане при липса на обработка включва изрязване или валцуване на плевелите, остатъците от предишни култури или покривните култури; или пръскане с хербициди за борба с плевелите и засяване директно през мулча. Торът и добавките се разпръскват върху повърхността на почвата или се прилагат по време на сеитба.
Остатъците от реколта се оставят на полето
Органичната покривка на почвата е един от основните принципи в КЗ. Остатъците от реколтата се оставят на повърхността на почвата, но може да са необходими и покривни култури, ако периодът между прибиране на една реколта и засаждането на следващата е твърде дълъг.
Покривните култури обогатяват свойствата на почвата, но също така спомагат за повишено биоразнообразие в агроекосистемата.
