К раят на февруари до края на март е подходящото време за засяване на граха, когато почвата е все още студена.
Минималната температура на поникване на гладкосеменните сортове е 1-2 градуса, а на набръчканосеменните е 4-5 градуса. Оптималната температура за поникване на семената е 18-20 градуса. За растежа до началото на цъфтежа е 12-16 градуса, а по време на цъфтежа и формиране на бобовете е 16-20 градуса. Ако по време на цъфтежа температурите са над 30 градуса, това може да предизвика окапване на цветовете и деформиране на бобовете.
Засява се директно на място, защото грахът не обича пресаждането. Пресаждането е възможно само ако е бил посят преди това в биоразградими контейнери.
За да стимулирате покълването, семената трябва да бъдат накиснати за едно денонощие във вода.
Дълбочина
Засейте на дълбочина 2,5 см и отстояние 5 сантиметра. Не пикирайте. Редовете трябва да са на отстояние 16-17 сантиметра.
За да спазите сеитбооборота, грахът може да се сее на едно и също място през най-малко четири години. Грахът, както и останалите бобове, фиксира азот в почвата, който може да се използва от другите растения. Относно наторяването има нужда от калий и фосфор. Не прекалявайте и не внасяйте излишен азот, защото растението ще се развие на листна маса и ще има по-малко цъфтеж и шушулки.
Подпора
Грахът има нужда от подпора независимо какъв вид е. Можете да използвате колци, мрежа за птици и др.
Поливайте редовно, за да поддържате почвата влажна. Но не прекалявайте с количеството вода, освен ако растенията не започват да вехнат, тъй като може да се получи кореново гниене. В същото време не оставяйте почвата да се засуши. Ако това се случи, няма да се образуват шушулки.
Градинският грах има големи изисквания към влагата от поникването до прибирането. Най-критичният период, през който задължително трябва да се осигури поливка при сухо време, е от цъфтежа до техническата зрялост.
Плевене
Много внимателно изтръгвайте плевелите на ръка, за да не накърните деликатната коренова система на граха.
Листата на граха може да пожълтяват по няколко причини. Често това е заради стрес от горещо време. Осигурете му сянка, включително чрез покривала, по време на най-горещите дни от годината и поливайте добре.
Подхранването не е задължително, ако растенията са мулчирани с окосена трева, нарязани листа или друг биоразградим материал.
Повечето видове грах са готови за прибиране 60-70 дни след засяване. Грахът узрява бързо, така че проверявайте редовно за готовност, след като видите цъфтеж.
Прибиране
Реколтата се прибира сутрин след изсушаването на росата. Тогава шушулките са най-хрупкави. Обирайте редовно, за да стимулирате развитието на нови шушулки. Използвайте и двете си ръце, за да не нараните растението. Дръжте растението с една ръка, а с другата дръпнете шушулката.
Грахът се гледа много лесно, но има тесен прозорец за засяването му. Използвайте времето през ранната пролет, за да може шушулките да узреят още, докато е хладно.
Грахът не остава свеж дълго време след прибиране, така че го използвайте бързо.
Не вирее добре след други бобови
Грахът, както казахме, не се сее на същото място, трябва да минат поне 4 г. Той не понася и други бобови култури. Подходящи предшественици са зеленчуковите, зърнено-житните и окопните растения. Мястото, където ще вирее, трябва да е достатъчно светло, тъй като е светлолюбиво растение. Почвата трябва да е средно тежка, глинесто-песъчлива, с неутрално до слабо алкална реакция.
Обработка на почвата
В края на зимата при първа възможност се извършва култивиране и брануване на почвата. Преди култивирането се внася азотен тор с норма 5 кг на дка активно вещество. Калият и фосфорът са с по 10 кг на дка активно вещество. Ако граховите семена се сеят не наведнъж, а на няколко пъти в периода от края на февруари до края на март, това ще осигури по-дълъг беритбен период от 20 дни.
Болести и вредители
Мозайката на граха е вирусно заболяване, при което листата се накъдрят и от долната им страна се появяват подутини. Болестта се пренася от листни въшки. Кореновото гниене се причинява от гъбни паразити. Грахът страда още от брашнеста мана, мана и аскохитоза. Последното заболяване се причинява от паразитни гъби и напетнява стеблата и листата, предизвиква загниване на кореновата шийка. Сред вредителите са граховият петточков семеяд, грахов хоботник и грахов зърнояд.
