Т еменужка Матева от село Пелевун до Ивайловград, която се прочу с домашната си трахана, вече си има и стаи за гости.
Най-любопитното в нейната история е, че в близките й планове не е влизала идеята да прави къща за гости. Но човек предполага, а Господ разполага. В крайна сметка любопитството на клиентите към нейната личност и траханата, която меси, я принудиха да тегли кредит, да купи къща в съседния на тях двор и да обзаведе няколко стаи, за да посреща гостите си. Ето каква е историята.
Градинарство
„Телеграф“ многократно е писал за артистичната и оправна фермерка. Нейната най-голяма страст е чистото земеделие и градинарството. Тя стана популярна особено по време на пандемията с пълните си кошници с ухаещи на чисто и свежест зеленчуци. От сочните домати и здрав чесън и лук си поръчваха семейства от цяла България, дори от Козлодуй, нищо че е на стотици километри от Пелевун.
Школата
След това Теменужка започна да меси трахана, ястие, чиято рецепта е наследила от бабите си, които са от българите, върнали се в родината в началото на миналия век от Мала Азия, където са били прокудени по време на Османското владичество. Траханата стана толкова популярна, че хората вече искаха да дойдат в Пелевун в двора ми и да бъдат свидетели и участници в направата й, разказва стопанката. Така тя направи „Школа в нощви”, в която започна да обучава желаещите да месят. Но за траханата са нужни два дни, тя нямала къде да ги настани да спят и трябвало да пътуват до хотел в Ивайловград. През зимата изкарала школа по предприемачество и маркетинг и си дала сметка, че единственото решение на проблема е да тегли кредит, да си купи къщичката, хем за събития на Слоу фуд, хем за нощувки.
Така едно старо българско ястие, което е най-популярната и питателна закуска от стари времена, станало повод да се създадат първите стаи за селски туризъм в селото, чието име няма как да не запомниш – Пелевун, в Източните Родопи.
Идеята й е, каквото е произвела в градината, това да сложи на масата на гостите.
До 10 души
Ето какво правят гостите, като отидат при Теменужка. Тя събира групи от пет души, най-много 10, за да може да обърне внимание на всеки. За добре дошли ги посрещат със закуска, ошав или бърканица. Бърканицата е студена напитка от домашно прясно мляко, на което е избито маслото. Прави се в борило, дървен съд, останал в дома й от стари времена. Ошавът е от сварени сухи плодове, каквито е изсушила - синя слива, ябълка, дива круша, дрян, глог. След като всички закусят, се хващат за работа.
Дебреже
Предишната вечер Теменужка си е направила заготовка с квас. Тя го приготвя от смес от горски билки и бобови зърна. Използва фасул, царевица, дебреже, бобова култура с дребни зърна, слага и бакла. От баба си знае, че се добавят билки, за да се вземе бифидо бактерията от тях. Те се събират през цялата година. Сега през пролетта са коприва, овчарска торбичка, глухарче. Теменужка прави фермент, взема изворна водичка, омесва я с брашно на питки и ги суша, като така си има квас за цялата година.
Питки
Точно тези питки предишната вечер тя слага в изворна вода в буркан, добавя брашно и оставя квасът да втасва през нощта.
Като дойдат, гостите участници вадят нощвите, хромелите – каменни мелнички, мелят булгур, накисват в нощвите, а на другия ден претриват през дърмона. Това пък означава сито, през което се настъргва тестото, така че да излязат еднакви малки зрънца. Това е траханата, която се суши, насипва се в хартиени пликове и после се вари за закуска.
Лимец
Стопанката разказва, че всеки, който иска, може да си приготви по-големи количества. Който не желае да готви, може да си купи готова трахана от нея. Миналата година е имало жена, която е искала да си направи пет килограма. Прибрала си и я занесла да си я суши. Траханата, която Теменужка прави, се суши на бели платна, покрита с тензух, вдигнати на сушилня, която направил съпругът й.
По принцип стопанката работи с булгур от лимец, стара житна култура, която е практически безглутенова.
Всичко си имаме за направата на трахана, само ръце да има, пошегува се Теменужка.
Правят зеленчукова трахана, която е хит. Просто към булгура, брашното и кваса прибавяме смлени домати, чушки, патладжани, моркови, това, което има в момента в зеленчуковата градина, разказва стопанката.
Сутрин
„Сутрин с гостите участници ще си наберем зеленчуците от градината, ще пошетаме, ще дръпнем някоя тревичка, после ще се приберем и ще започнем да правим тестото. Така хората ще се отпуснат, всеки ще си направи, ако иска, неговата гозба. Една от жените наскоро си приготви сирене от местно мляко. За първи път видя как се прави сиренето, нейното се получи и после го изядохме още прясно. Аз затова
подканвам всички да участват, а не да бъдат само наблюдатели, защото така е по-интересно. Това ми е идеята, да е нещо като къща назаем на село. Могат да останат да спят. Последния път си приготвихме салати, вечеря. Говорихме си, хапвахме. После всеки си легна, наспа се на чистия въздух, приготвихме пържени филийки, а яйцата купихме от една баба.
Всички се включиха. Семейство, което ни гостува миналата година, пак дойде тази пролет.
Много от гостите пожелаха да им дам разсад от нашия. Аз правя много, зеленчуците и чистото земеделие са ми другата страница от живота, после си разказвахме кой как ще си посади доматите, какъв мулч ще сложи. Хората ме насочват къде да съм им в полза. Затова съм решила да си засадя повече разсади. Аз използвам стари семена, с майка ги пазим, те са устойчиви, тук от десетки години виреят.
Така разбирам аз селския туризъм. Да те грабне и селото, и храната, и градината, и всичката красота наоколо. Защото хората виждат как растат растенията в градината. И ако веднъж си полял доматите, другия месец ще искаш да знаеш какво става с тези домати, добре ли са, колко са наедрели”, разказа вдъхновено за нейния селски туризъм Теменужка Матева.
Градинката в социалната служба на Ивайловград
Теменужка Матева работи и в социалната служба в Ивайловград. От тази пролет е създала сама малка зеленчукова градинка за нуждите на кухнята. Вече има магданоз, краставички, тиквички, лук, но тепърва ще разсажда още зеленчуци.
Самата тя е биоземеделец и е член на Българската асоциация на биопроизводителите. Свързва се и с международната организация Слоу фуд, с която биоземеделието е много близко. Привличат интереса на Слоу фуд и те включват траханата в световната съкровищница на вкусове. Така е, аз винаги съм била селянка и ми е хубаво да бъда такава, приключва разказа си Теменужка Матева.
Гергьовска салата с вкус на мастика
Гостите на Теменужка за Гергьовден са имали късмета да берат чеклемик. Храст, чиито листа се берат до Гергьовден, а 6 май е финалният ден, в който могат да се консумират. Въпреки необичайния вкус всички много са го харесали. Чеклемикът е вид терпентиново дърво от семейството на мастикса и е вид шамфъстък, но не връзва фъстъци. От него на Гергьовден се прави разядка и се яде с печеното, като се пийва ракийка.
Има послевкус на мастика, а според местните предания гърците са започнали да правят от чеклемика узо. Растението е известно и като един от първите естествени прилепители в сладкарството.
Когато сдъвчеш суровите листа, те леко нагарчат, а при гълтането усещаш аромат на мастика, споделя Теменужка.
Тя го бланшира леко, добавя лимонов сок или нарязан лимон, зехтин, чесън и разядката е готова. Нейният баща го е добавял към ракията, за да получи аромата на мастикс.
Поливат с вода от селския язовир
Теменужка Матева работи 100 дка, в които се включват и тези на дъщеря й. Със съпруга си имат 50 дка овощни дръвчета и градинка от 2 дка със зеленчуци. Поливат я с вода от селския язовир.
Отглеждат домати, картофи, лук, чесън, чушки, подправки и др. Имат си оранжерия в двора за по-близко и по-бързо, когато става дума за храната на масата.
Светлана Трифоновска
