М оже да не вярвате, но е истина. Студентката по цифрова криминалистика Ралица Бояджиева е влюбена в живота на село, откакто се помни. Тя е от Стара Загора, но обича да прекарва времето си на село, вместо по молове и дискотеки. Когато я види човек колко е крехка и чистофайница, никога не би допуснал, че няма нещо, което да й се опре от селската работа. На 23 г. тя може да вари ракия, вади мед, ашладисва овошки, реже лози, грижи се за зеленчукова градина.
В къщата на село дори и да иска да остане сама е практически невъзможно, защото непрекъснато идват гости. Мога сама да посрещна до 15 души, смее се тя, докато сръчно реже на ароматна салата току-що откъснатите домати и краставици, които сама е отгледала.
Поръчки
Нейният баща е Йонко Бояджиев, журналист, спец по маркетинг и счетоводство, с когото заедно карат магистратурата по киберсигурност. Но
нито той, нито майка й имат някакво отношение към земеделието, разказват двамата. В един момент обаче таткото се заинтригувал от реколтата в двора и започнал да дава поръчки от типа “Нали имаше някаква ракия на село. Доматите готови ли са вече“, шегува се момичето.
Обичана
Оказва се, че тази страст по селския живот е от баба и дядо й. Нямах търпение да си ида на село от малка. Там се чувствах обичана, разказва Ралица. Бабата на най-добрата й приятелка пък е продавала картофи. Двете момичета са вадили картофи, състезавали са се коя е по-бърза, а след турнирите е имало почерпки и веселба. Хората на село живеят задружно все още. И днес в селото хората все още си разменят от това, което имат в излишък в двора си. Някой дава лешници, друг мляко, трети мерудии, четвърти яйца.
Дядото
Първите уроци е получила от прабаба си и прадядо си. Тях е наблюдавала как се грижат за селския двор. Коя култура кога се сади. И после, като докопала старите книги в семейната библиотека, започнала със страст да се просвещава, четейки внимателно разделите за овощарство, пчеларство, винарство.
Асми
Дядото, бащата на майка й, я учи на ефективност. От четири години помагам на дядо, той ме научи как да режа смокини, как да правя резитба на овощните дръвчета, на асми. Дядо обича многото работа да се свършва бързо и за кратко време, разказва Ралица. Вече я обучава как да се грижи за пчелите и да вади мед. Вече има реколта от мед от рапица.
Пермакултура
Миналата година, когато са живеели и работили с приятеля дистанционно от селската къща, е полагала много повече грижи за зеленчуците, включително са ги пръскали срещу вредители. Тази година обаче студентката не разполага с толкова време и затова съкратила грижите и преминала на пермакултурно земеделие. С две думи, вместо да лекува болестите, решила, че е по-добре растенията да са здрави. Така наблегнала на редуването на културите, както и засаждането по приятелства. Навсякъде сред доматите и пипера има китки с оранжевото турско цвете, иначе наречено турта. Предишната година дворът бил пълен с невен, но това лято се загубил. Босилек, златно цвете, лавандула и всякакви други билки и полезни треволяци растат из двора.
Краставици
Любопитното е, че тази година в оранжерията засадила заедно краставици и домати, съжителство, което не е препоръчително. Причината е в отношението към водата на двете култури, от които първата е от семейство тиквови, другата от картофови. Те не би трябвало да се харесват, не за друго, а защото краставиците имат нужда от много повече вода, отколкото доматите, въпреки това реколтата от двата зеленчука е повече от изобилна и вкусна.
На приказки под асмата и жълтата смокиня
Дворът е истински селски двор. Пред самата къща има висока асма, а до нея, какъвто е българският обичай, външна мивка.
Централно място през юли естествено заема малка оранжерия с домати, покрита с найлон. Редуват се лехи с пипер, патладжан, включително и бял, тиквички, краставици. През май зелени салати, лук и чесън. Сред тях са пръснати различни билки, цветя, включително лавандула.
Сред овошките има различни сортове ябълки, череши, смокини, като една от тях има жълти плодове. Сред овошките могат да се намерят сортове праскови, круши, хинап и какво ли още не.
Черешите са присадени върху джанки
Всички череши, които имат в двора, са присадени върху джанки. Това не е странно, защото е спазен принципът костилкови върху костилкови. Пак джанки са използвани като основа за двете фиданки вишнап. Просто вместо от череша се взема калем от вишнап.
По принцип присаждането се извършва през пролетта, когато тръгнат соковете. Обикновено през март или началото на април се прави. Калемът се взема от южните клони на дървото, при това трябва да са тазгодишни клонки. Майсторството на присаждането е плътно да прилепнат калемът и базата, така че соковете от подложката да тръгнат през него. За тази цел се използва и овощарска вар, с която се покрива, след това се омотават с конец. Има различни видове присаждания, но най-важното е да се спази прецизен отрез под ъгъл от тридесет градуса и след това съвършеното прилепване.
Светлана Трифоновска
