В асил Кадийски е една от най-популярните личности в град Септември, Пазарджишко. Хората са го признали за истински майстор, защото прави чудеса до каквото и да се докосне. Въпреки че по професия е икономист, той рисува икони, прави дърворезби и в същото време гледа лозя, овошки, малини и прави чудни еликсири от тях.
Фамилна
Фамилната къща, която стопанисват със съпругата си, е истинско произведение на изкуството. Тя е наследствена, построена в копривщенски стил. Самият той е резбовал вратите с ръчни длета, а на покрива се веят редом българският трикольор и конската опашка на старите българи. Неслучайно тя е призната за най-патриотично украсения дом.
За подаръци
Дни преди свещения за всеки българин празник Трифон Зарезан майсторът разказа как прави вълшебното вино, което, оказа се, отлежава повече от 15 години в избата му.
Въпреки очевидните си постижения той проявява скромност и просто казва: „Аз не съм винопроизводител. Правя вино за семейството и за приятелите. Има хиляди българи, които правят много добро вино по всякакъв начин. Важното е, че аз го правя за собствена нужда, за собствено удоволствие и най-вече да го подарявам. Да доставиш удоволствие на някой друг с виното.“
Тайната
Тайната на хубавото вино обаче според Васил е, че не е чак толкова важно какво вино пиеш, а по-важното е с кого го пиеш. Защото и най-доброто вино да пиеш, ако го пиеш сам, нищо не струва. Ако и не толкова добро вино пиеш с приятели, тогава е божествено, разказва със сърцето си зографът.
Преди Христа
Васил Кадийски с увлечение разказва, че в Пазарджишкия край има грозде и вина от 5000 г. преди Христа. Сортовете, които са се запазили през последните години, са мерло, каберне, малко мавруд, мускат, перла. Той отглежда мерло, ркацители, хамбургски мискет. Другите сортове, които са му необходими за доброто вино, си ги купува, като например кабернето.
Хамбургски мискет
През 2022 г. виното му е от мерло и каберне, но е направил и много ароматно и пивко от мерло и хамбургски мискет.
Прави го по традиционния метод, защото хубавото вино става от добро грозде и от добре гледано лозе, разкрива тайната на доброто вино той.
Виното, което прави, е само от ферментирал гроздов сок – в него няма нито захар, нито вода. Това, което спазва, е, че при бялото вино има по-дълга ферментация и снемане на неразградените захари. Той уточнява, че за да е сухо едно вино, в него не трябва да има неразградени захари. Ако е полусухо, тогава вече има остатъчност. Ако напитката е с по-висока захарност, тогава минава в сферата на ликьорните вина.
Извън книгите
За да се получат тези вина, продължава увлекателно Васил Кадийски, се спазват определени изисквания. Наред с това, което е писано в книгите, се съобразяваш и с мястото. Например надморската височина в Карлово е една, при тях в Септември е друга. „При нас е топло, по друг начин протича ферментацията, а в Асеновград, който въпреки че не е толкова далеч, е съвсем друго“, дава пример той. Според него задължително трябва да се отчита на каква почва е расло гроздето.
Например в района на Септември няма много карбонати в почвата, повече са по южните склонове на Родопите, в Септември почвата е кафява, с по-ниска киселинност. Миналата година гроздето имаше добра захарност, но не всяка година е така. От добро грозде става добро вино, подчертава майсторът.
Малиново
Васил Кадийски споделя, че освен от грозде прави и малко малиново вино, което определя като разновидност на плодовите вина. Той изтъква, че по принцип плодовете съдържат по-висока киселинност от тази, която е необходима. Това означава, че човекът, който го прави, трябва да има предвид, че е необходимо да се понижи киселинността на дадения плод. Тоест необходимо е да разполага с добре узрели плодове.
Избистряне
Това важи за всички видове овошки, без значение дали става дума за малини, круши, ябълки и др. Киселинността е необходимо да се понижи, за да се получи по-добрият аромат. Много е важно плодовете да са естествено узрели, но не бива да се презрели, защото тогава има вещества, които не позволяват доброто избистряне. Ако пък не са узрели, ферментационният процес е слаб и трябва да се компенсира със захар, което не е много добре.
Берат
Миналата година направих вино от мои малини и се получи перфектно, защото аз знам в кой момент трябва да се берат. Предишна година направих вино от купени малини, бяха червени, но недобре узрели и виното стана нелошо, но не с вкуса и качествата, които наричам перфектни, сподели той.
Мачкане
Иначе технологията според него е една и съща. Мачкане на плодовете по стандартния начин, после кашата се градира. Започва бурен ферментационен процес, който продължава определено време, но нито повече нито по-малко. След това виното се отточва от кашата и започва тиха ферментация. Следва избистряне, което е месец и половина-до два.
Всяко вино старее по различен начин, убеден е Васил Кадийски. Червените вина съзряват 3-4 години, на белите им трябват 2-3 г. Затова всяко вино трябва да лежи в определен съд, виното от грозде - в дъбови бъчви, а на плодовите вина не им отива да стоят в дъбови съдове.
А за всяко вино си има и специални мезета. Едно от тях е луканката, която той и съпругата му приготвят.
Завещано от дядо овощар
Васил Кадийски е на 56 години, родителите му са учители, потомци на земеделци. Уникалните знания, които има, са завещани от дядо му по бащина линия, Васил, чието име всъщност носи. Дядото е работил е в ТКЗС и е се занимавал с овощарство и лозарство.
Когато през деветдесетте години на миналия век си връщат наследствените лозови масиви, дядото се заема да предаде на внука си знанията как да се грижи за лозята и овощните дръвчета.
Дядо Васил е родом от Ихтиманско, Средна гора. Той е от семейство на занаятчии, хора, които са шили сукмани, потури, така че преди да слязат в полето са били занаятчия и майсторството е в кръвта им.
Самият Васил рисува от малък, като ученик е ходел на уроци и курсове, но не успява да запише Художествената гимназия в Пловдив заради лични причини, въпреки че всички учители са виждали големия му талант. Жаждата му да твори и създава красота не го напуска и до днес. Той непрекъснато рисува икони, направил е родова книга, вае дърворезби.
Врата в къщата е като истински иконостас, с герб на рода, в който са вплетени инициалите на негови предци редом с житни класове,
той работи с дърводелци, които обработват специални парчета дърво за него, обработват ги да станат гладки.
Иконите, които рисува, ги подарява.
Коледната украса е атракция в града
Къщата и украсата са истинска атракция за града и гостите му. Тя е бяла, с дървени обкови, подовете са дървени, има механа, каменна чешма, чекрък, шиник за жито, виното е в шиник от жито. Васил Кадийски го е резбовал и го е превърнал в бъчва. Самият той събира всякакви стари вещи и фамилният дом вече прилича на истински етнографски музей. Освен всичко останало е намерил хора, които да калайдисат медните им съдове.
Едно от удоволствията за гражданите на южния град е коледната украса на възрожденската къща. Семейството всяка година осветява покрива, гаража и шейната на Дядо Коледа.
Зехтин от маслината в двора
Семейството отглежда и цитрусови дръвчета в саксии, които през лятото изкарват на двора. Сред тях има портокали, лимони и кумкуат, който е донесла сестрата на Васил от остров Корфу. Сред насажденията има и истинска маслина, от която Васил добива зехтин. Дървото е 12-годишно, за първи път е родила на третата година. Любопитно е да се научи, че човекът, който продава фиданката, е дал специален сорт за зехтин, не за маслини. Плодовете, след като престоят в саламура, са вкусни, но сортът си е за зехтин, обясняват Кадийски. Маслината издържа на минусови температури. През зимата обаче са завивали короната й, за да я пазят от мартенския сняг, сега вече е много висока и я предпазват по друг начин.
Когато дойдат пролетните слани, палят слама и я мокрят, за да спасят овошките от слани. Маслината пък се тръска, за да не замръзне.
Мария Василева
