П ървият монарх на възродената след Освобождението българска държава - княз Александър Батенберг, полага клетва на 26 юни 1879 г.
Въпреки волята на Великите сили, силно свързани с него остават Съединението на България от 1885 г., победата в Сръбско-българската война. Князът остава в историята и като инициатор на първия преврат в младата държава.
Биография
Пълното име на първия български монарх на Третото царство, роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия) и положил клетва на 26 юни 1879 година във Велико Търново, е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Привързаността на 22-годишния княз към България идва година по-рано, когато като млад офицер е доброволец в отряда на ген. Гурко в Руско-турската освободителна война.
Решаваща роля за избора младият княз да се изкачи на престола е на неговия чичо – руския император Александър II. Първата му съпруга, принцеса Максимилиана Вилхелмина Августа София Мария Хесен-Дармщадска, е сестра на Александър фон Хесен Дармщад - бащата на Батенберг. Покровителството от Русия е много важна предпоставка за избора на бъдещ първи монарх на Третата българска държава. Прибавяйки и родствената му връзка с други европейски монархически фамилии, включително и британската, изграждаме образа на компромисна фигура, подходяща да заеме българския престол. Батенберг има военно образование и е поручик в Австро- унгарската армия. Тези фактори го правят удобен за Русия в противопоставянията на Великите сили за надмощие на Балканите.
Избор
Изборът на 22-годишния Батенберг е направен от Учредителното събрание ден след приемането на Търновската конституция - на 17 април 1879 г. Новината е посрещната с голям ентусиазъм от българския народ. Бъдещият владетел пристига във Варна, откъдето на 26 юни полага своята клетва във Велико Търново. От този момент до абдикацията му на 8 септември 1886 г. политическият живот в младото княжество не оставя нито миг спокойствие на една от главните си фигури, въвличайки го в множество събития с историческо значение.
Осанка
Александър І впечатлява новите си поданици с представителна си външност и военна осанка. Още с встъпването си в длъжност той се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Показателно е, че негови нововъведения са неща като коледната елха, зимните кънки, първите обществени градини. Князът е непретенциозен - живее в бившия турски конак с течащи тавани, оборудван с мебелите на фалирала виенска певачка. В току-що изграждащото се общество липсват каквито и да е забавления, подходящи за младия чужденец. Понякога князът се оплаква, че е почернил младините си в България и му липсва животът в Берлин. На натякванията, че трябва да се ожени, той отговаря: „Как да доведа жена в тази пустиня”.
Власт
Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. Непознаващ българските нрави, на първо време незнаещ и български език, княз Александър е манипулиран от консерваторите, които като по-образовани знаят чужди езици. Подобно на него, те също са недоволни от нея. Първите години на управлението му са белязани от желанието му да опознае българите и техните нрави (все още незнаещ български език по това време), но и манипулацията на консерваторите над него. Виждайки, че те се възползват от него, през 1881 година княз Александър І осъществява първия в модерната ни история държавен преврат, като премахва конституцията и поема властта в така наречения “Режим на пълномощията”. За тези си действия той е подкрепен от изпратените от братовчед си - новия руски император Александър III, руски генерали. Скоро след преврата обаче князът се оказва под задушаващото им влияние и с цел премахването им през 1883 г. Батенберг възстановява конституцията. Решението завинаги разрушава приятелските отношения с руския император, който оттук насетне ще положи големи усилия да възвърне влиянието си у нас.
Батенберг като доброволец по време на Руско-турската война.
Патриот
След този спорен период обаче следват събития, които разсейват съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси. Неоспоримо доказателство за това твърдение е и една от най-големите заслуги на княза към българския народ - Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е най-голямото териториално разширение по пътя към националното обединение. То се осъществява в изключително сложна дипломатическа обстановка, без да среща подкрепа от Великите сили. Русия категорично отказва да защити този акт, противоречащ на нейните интереси на Балканите. Несъобразяването на княза с желанието на освободителката обтяга до краен предел дипломатическите отношения между двете държави и настройва окончателно руския император срещу него. Това ни най-малко не притеснява Батенберг, защото в защитата на Съединението чрез Сръбско-българската война той се оказва също толкова непоклатим и целеустремен. Въпреки липсата на одобрение от Европа и сръбската агресия България успява да защити своето дело, а князът се превръща в последния български монарх, участвал пряко във военни действия.
Врагове
Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор и за политическия край на Батенберг. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат на 9 август 1886 г. Князът е изведен извън България и принуден да подпише отказа си от трона. Въпреки последвалите усилия на Стефан Стамболов и ген. Сава Муткуров, които успяват да върнат княза в България, окончателната абдикация е неизбежна. На 26 август Батенберг напуска страната с параход от Лом. Преди да се качи на парахода, изрича знаменателната си фраза: „Боже, пази България“.
Румен Жерев
