0

Б лизкоизточният конфликт навлезе в спирала на ескалация година след атаката на иранското прокси „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. В отговор еврейската държава започна невиждани бомбардировки и сухопътни операции в Ивицата Газа. 

На 27 септември при авиоудар бе убит и Хасан Насрала, ръководителят на ливанското иранско прокси Хизбула. На 1 октомври Иран осъществи масирана ракетна атака по Израел. За разлика от първия удар от април не бяха използвани крилати ракети и ударни дронове, а много по-опасните балистични ракети. Второ - бяха използвани около 180 ракети спрямо 120 през април. Целта - да се постигне т. нар. претоварване на израелската ПВО, т.е. тя физически да не може да унищожи толкова много цели едновременно.  

Цели

Ударът бе насочен изцяло към цели на армията на Израел и на службите за сигурност. В списъка са авиобазите Хацерим и Неватим, южно от Тел Авив. Това е малко населен пустинен район на иначе гъсто населения Израел. Така практически бяха избегнати цивилни жертви. Ударът имаше двойна цел - първо да се докаже, че Иран воюва с военни, а не с цивилни и второ - на двете летища са базирани най-способните изтребител бомбардировачи на израелските ВВС - F-15I (пуснали бомбите срещу Насрала) и F-35I. Тяхното поразяване и на инфраструктурата, която те ползват, бе предпазна мярка срещу евентуален ответен удар. 

Третата атакувана авиобаза бе Тел Ноф, в покрайнините на Тел Авив, където са базирани изтребител прехващачите F-15A/B/C/D и самолети за радиоелектронна борба и разузнаване. 

На 1 октомври Хизбула също удари Израел - групата изстреля ракети със среден обсег Fadi-4 по централата на МОСАД в Тел Авив и по централата на израелското военно разузнаване (група 8200) близо до града. 

Урок

Водещи световни експерти заявиха, че Иран е използвала балистични ракети, включително новата Fattah-1, представена през за първи път едва през 2023 г. Корпусът на гвардейците на ислямската революция заяви, че с нея са атакувани и неутрализирани израелските далекобойни ПВО системи Arrow-2 и Arrow-3. Иран нарича Fattah-1 хиперзвукова ракета, твърдейки, че тя лети със скорост от Мах 13-15 (15 912 - 18 360 km/h), по сложна траектория, което силно затруднява прихващането й.

Чуждестранните анализатори посочват, че почти всички балистични ракети достигат хиперзвукови скорости по време на полет, особено на етапа на пикиране към целта. Те смятат, че Fattah-1 не трябва да се класифицира като хиперзвукова, защото въпреки че достигна скорост около Мах 5 (6120 km/h), не може да я поддържа през целия полет, а само на финалния етап. Според института Iran Watch тя не принадлежи към нито един от двата основни вида хиперзвукови оръжия - хиперзвукови планери и хиперзвукови крилати ракети.

Планини 

Експерти наричат ракетния арсенал на Иран най-големия и най-разнообразния в Близкия изток. Техеран притежава хиляди балистични и крилати ракети с различен обсег, като точният им брой е неизвестен. Според офиса на директора на националното разузнаване на САЩ иранските балистични ракети могат да долетят до Израел само за 12-15 минути.

НАПРАВИ ГО: Иран удари Израел с 200 балистични ракети! (ВИДЕО)

През 2015 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2231, която призова Техеран „да не участва в каквито и да било дейности, свързани с разработването и производството на балистични ракети, предназначени да доставят ядрени оръжия, включително изстрелвания, използващи технология за балистични ракети“. Документът е с отпаднала валидност от 2023 г.

Иран сама си наложи таван на обсега на балистични си ракети до 2000 km. Въпреки това той покрива голяма част от Близкия изток, включително Израел и американски военни бази в региона. Мярката бе предприета от иранските власти през 2017 г., за да докаже, че балистичните им ракети са предназначени единствено за отбрана. Но Техеран може да премахне лесно ограничението по всяко време.

Арсенал 

Според доклад на института Iran Watch арсеналът от балистични ракети на Иран е от ракети с малък обсег (от 300 до 1000 km) и ракети със среден обсег (от 1000 до 2000 km). Много от тях могат да носят ядрени бойни глави.

През 2022 г. американският генерал Кенет Макензи заяви, че Иран разполага с повече от 3000 балистични ракети и посочи: „През последните 5-7 години те инвестираха сериозно в програмата си за балистични ракети. Новите образци имат по-голям обсег и значително по-висока точност. Доказателство е атаката срещу американската авиобаза Айн ал-Асад в Западен Ирак през януари 2020 г., когато ракетите удариха на десетина метра от планираните цели“.

На война се лъже най-много 

Подробно проучване на сателитни изображения на Planet Labs, различни от първо публикуваните на MAXAR, разкри, че не 5, а цели 32 ракети са поразили авиобаза Неватим. В авиобазата, разположена в пустинята Негев, са базирани най-модерните СТЕЛТ изтребител-бомбардировачи F-35I на израелските ВВС, както и транспортни самолети C-130, авиотанкери и разузнавателни самолети. Реалните сателитни изображения разкриват значителни щети по авиобазата - например голяма дупка в покрива на самолетен хангар.

Анализ на Associated Press показва значителни щети по още няколко сгради близо до пистата, а отломки са разпръснати около тях. Попаденията са както в южната част на авиобазата, така и в северната, но не всички са критични. Част от бойните глави са паднали близо до пистите, други са поразили самолетни хангари, а трети в полето на авиобазата. 32 попадения е доста различно от данните на MAXAR. Нормално никоя държава не би разкрила какви щети е претърпяла от бомбардировка, за да не може врагът да коригира мерника.

Според агенция Tasnim най-малко 7 видеоклипа показват от 20 до 35 ирански балистични ракети, които поразяват авиобазата. Според някои източници над 20 изтребителя F-35I са били унищожени.

Израел призна щетите на някои авиобази при ракетните удари, но заяви, че изтребителите, дроновете и критичната инфраструктура са незасегнати. Според тях са поразени само офис сгради и зони за поддръжка.

*По данни на AP, RTVI, timesofisrael.com и tehrantimes.com