Г оспод Исус Христос, Богородица и св. Николай си прибраха отец Иван точно на Кръстовден. Те си му помагаха приживе, говореха му. А той ги слушаше и изпълняваше. Така спаси от улицата над 2000 бездомници. Заради това той ще си отиде в Рая-Небесния Йерусалим, ние да му мислим.
На над 2000 деца и възрастни е помогнал в земния си път добрият старец.
Това коментираха вчера миряни и духовници на погребението на архимандрит Йоан. Това е монашеското име на човека, основал приюта в село Нови хан и спасил от улицата хиляди – сираци, майки с бебета, бездомници, безработни и въобще клетници, изпаднали по една или друга причина зад борда на българския Преход.
Григорий, синът на ангела от Нови хан: Отец Иван жертва сърцето си за приюта!
Заръка
По заръка на патриарх Даниил в 12 часа на обяд дойде неговият първи викарий – епископ Йоан Браницки. Той опя покойника в съслужение с епископ Йеротей Агатополски и още петима свещеници. Въпреки че отец Иван се замонашва малко инкогнито в Църногорската обител, през 2015 г. той е възведен в архимандритско достойнство от Видинския митрополит Дометиан. Ето защо службата в храм „Св. Троица“ беше двучасова именно като за клирик със старши монашески чин. А така църквата официално призна и делото на духовника, въпреки че през годините не се ангажира пряко с мисията му да помага на ближния. „Няма какво да си кривим душата, дядо Иван отсрами БПЦ с грижата си за бедните и сираците. С покойния патриарх дядо Неофит бяха близки. Той му помагаше понякога, но по-скоро неофициално“, разказа възрастна жена в храмовия двор, който е общ и за приюта.
Сбогуваме се с отец Иван от Нови хан!
В слънчевия вторник там се бяха събрали доста малко хора, на фона на хилядите съдби, които беловласият българин, като дядо Коледа (св. Николай) бе променил. С изключение на Влади Въргала, останал до края на църковната служба, и на Иван Кулеков, който се мерна за малко, липсваха шоузвездите, които през годините лъскаха имиджа си в ореола на отец Иван. На западната стена на черквата личаха венци от председателя на парламента Наталия Киселова, от община Елин Пелин, от кметството в Нови хан и от Видинска митрополия. Вътре съболезнованията приемаха синовете на духовника, дъщерята и брат му.
Математика
„Той си отиде точно на Кръстовден през нощта. Не сме математици, това си е Божа работа, ама все си мисля, че не е случайно“, коментира отец Пламен от Елин Пелин. Той констатира, че няма ненаказано добро. Защото на толкова хора бил помогнал приживе покойникът, но малцина дошли да го изпратят в последния му земен път.
ТЪЖЕН КРАЙ: Отец Иван от Нови хан си отиде – България губи своя ангел за бедните!
Малцина дойдоха в храм Света Троица да се простят с милосърдния българин.
„Едно такова дете от улицата или голям човек да дойде у вас няма да издържите да се грижите за него и седмица. А дядо Иван 300 гледаше накуп понякога - и повече бяха мързеливи, но той нищо не казваше. Даваше на всички подслон, храна, а който искаше и средства получаваше да учи. Сега едно момченце завършва право в Софийския университет. Душата му бе изпълнена с ентусиазъм. Не чакаше заслуги, радваше се, като направеше добро. И това, че го критикуваха, нямаше за него значение, важното бе да угоди на Бога и на нуждаещите се, а не на човеците по принцип“, разказа свещеник Пламен.
Велика душа
„Дядото беше една велика душа, която е на по-хубаво място сега. Чиста форма на любов. Беше истинско олицетворение на Божий човек. Няма някой, който да се е докоснал до него и да не се е променил към по-добро. Но както всички велики хора и той сякаш не си бе уцелил времето или пък точно на време се бе появил в нашата родина. Тепърва ще се разбират делата му“, нареждаше през сълзи Теодора Вълчева. Младото момиче обясни, че познава земния ангел от 2006 година. Имала страшна диагноза, която преборила в 11-и клас. Оттогава идвала тук да помага като благодарност за своето оцеляване. И случайно по една нейна детска скица архитектите направили плана за приюта. „Дядото беше неудържима сила. Когато идвахме, той всеки път бе успял да построи още нещо“, върна лентата назад Теодора.
Дясна ръка
Галя Луканова – дясната ръка на основателя на приюта – сновеше между входа на черквата и двора. Тя разказа, че за около 30 години оттук са минали общо над 2000 сираци, бедни или бездомни хора. Не ги делили деца или възрастни. „Аз съм домакин, медицинска сестра, даже накрая и счетоводството правих. Когато дойдох в Нови хан, имаше 2-3 момченца. Всичко, което виждате днес, заедно сме го градили“, въздъхна възрастната жена. По думите й в един период тук са тичали между 70 и 160 деца. С времето много от тях пораснали и си тръгнали по своя път. „Най-интересното е, че не са правили сериозни бели, поддържаха се едно друго“, направи равносметка Галя.
Леля Галя е работила какво ли не, за да помага на приюта и отец Иван.
По думите й отец Иван имал идея и дори проект да направи селище с къщички за бездомни в района. След като не успял да намери финансиране, се насочил към монтанското село Якимово, където започнал да изкупува къщи и да ги ремонтира.
Стопанства
Последните 10 години прекарал там. В имотите настанявал семейства от Нови хан. Идеята му била да направи самозадоволяващи се стопанства от типа на еврейските кубици, където хората да отглеждат всичко за своето препитание – плодове, зеленчуци, мляко, месо. Експериментът обаче не бил съвсем успешен. Единици от разселените там се справили с тази задача. А ако някой случайно отидел до града да си търси работа, след ден-два къщата местните роми я разфасовали, започвайки от керемидите и стигайки до покъщнината. „В началото им казах да са единни, да си помагат, но като отидоха там, се промениха“, ядосваше се възрастната жена.
Тя си спомни и как отецът я изпратил в една мандра да се учи на занаят. Идеята му била да правят и тука сирене, кашкавал, кисело мляко и да ги продават. По Божия воля даже рокфорно сирене завъдили. Дошли от ХЕИ обаче и им затворили мандрата. „После започнехме само за нас да си произвеждаме. Взимахме тогава по тон и половина мляко, сега и 200 литра няма откъде. Вече никой в Софийско не гледа животни. Как се изхранваме като народ, откъде внасяме не знам“, чудеше се Луканова.
Гроб
В 14,30 службата свърши. Ковчегът на архимандрит Йоан бе изкаран от храма и скоро бе спуснат в прясно изкопания гроб. Той бе иззидан отвътре с тухли, а отдолу имаше прилежен чакълест дренаж. Че кой знае, нали при Второто пришествие на Христос праведниците ще възкръснат за нов живот.
Според обичая духовниците хвърляха пръст върху ковчега на покойника. Накрая той бе положен под астмата в двора.
А дотогава в последния земен пристан една смокиня и астма ще пазят сянка на Иван Димитров Иванов, както е светското име на духовника. Епископ Йоан четеше надгробното слово, докато наоколо десетки млади момичета плачеха, техните млади кавалери само подсмърчаха, преглъщайки сълзите си – всички до един спасени от капаните на Дявола, пороците и улицата от този велик българин.
Браницкият епископ Йоан оглави опелото на отец Иван.
Неизвестността без него уплаши мнозина от обитателите на дома – какво следва оттук насетне, дали даренията ще секнат и доброто дело на стареца ще се разтури. Милосърдният кръст да събира и менажира даренията в момента падна върху раменете на един от синовете му - отец Григорий, който до последно приемаше съболезнования и скромни дарения.
Влади Въргала пред "Телеграф": Научих от отец Иван, че Доброто е нормалното
Владислав Карамфилов-Влади Въргала
- Г-н Карамфилов, на по-добро място ли е отец Иван, как мислите?
- Аз се гордея, че имах такъв приятел като отец Иван. Доброто е живо благодарение на такива като него. За него съм спокоен, не съм кахърен, защото с делото си той заслужи по-доброто място Горе. Освен че помогна на толкова страдащи, той даде възможност на толкова много хора да се почувстват и по-достойни, ставайки част от неговото дело.
- Неговата духовна мисия мина през големи перипетии, имаше пожар тук, по едно време искаха да бутат приюта...
- Да, ето когато имаше кампания домът да бъде съборен с обвинения, че уж бил незаконен, нашата Църква много понтийски си изми ръцете. В интерес на истината тогава държавата помогна да се съхрани този дом. А Бог е там, където има общение. Дядо Иван правеше църква на всяка крачка, където отиваше само с присъствието си. Караше хората да вярват в Бог не с думи и напътствия, а с делата си. Длъжен съм обаче да кажа, че аз вярвам в момента в Българската православна църква, защото новият патриарх Даниил носи една голяма сила за нас, да ни обедини като народ.
- А какво научихте от общението си с отеца?
- Правя спектакъла „Из мемоарите на един Въргал“, където вътре разказвам за живота си. И накрая давам пример, че когато направя нещо добро, аз смятам, че трябва да ми се върне от Съдбата, т.е. да получа награда. И тогава веднага се сещам за отец Иван, който всяка сутрин става с мисълта за 200 души майки и деца как да ги стопли, нахрани, облече, да ги изучи. Целят ден му е посветен на това. Като легне, сигурно това сънува. И благодарение на отец Иван разбрах, че Доброто е нормалното. То е всекидневно дело, а не постижение. Това трябва да бъде животът на човека. А когато си помисля, че имам някакъв проблем, тогава пък ми изплуват Мануела Горсова и майка й. 18 години тя стои до осакатеното безпомощно тяло на детето си и живее в този режим 24 часа. И аз тогава разбирам, че нямам никакъв проблем. Ето това са ми двата балансьора в живота за любов и стоицъзъм.
- Един отец каза, че няма ненаказано добро. Вие как мислите?
- Да, чак сега мнозина, в това число и медии, изрекоха пълната истина за отец Иван. А толкова години се говореше какво ли не, че експлоатирал труда на хората, които приютявал, че имало злоупотреба с дарения, даже, че продавал органи. Какви ли не небивалици.
- Той бе като бяла лястовица за България, дали е единствен?
- Има още много като него, потърсете ги. Сега се сещам за един човек, Христо мисля, че се казваше, до Търново. Потърсете ги и още приживе им отдайте заслуженото.
- Дали един ден може да бъде канонизиран човекът, който в последните години сякаш единствен у нас изпълни не на думи, а на дело най-голямата заповед, оставена ни от Христос да обикне Бога и ближния като себе си?
- Не мисля, че това може да ни се случи. Но и не това е важното. Поклон пред паметта му, то има Друг, Горе, който ще му въздаде заслуженото.
Любомир Старидолски
