В сичко се случва по Божия воля, а именно Твореца точно в лето 2024-то ни разкри храма на видния български духовник и отшелник, апологет на исихазма и пророк в средновековна България св. Теодосий Търновски. Това говорят миряните в старопрестолния град по повод уникалнoто откритие на археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев по време на тазгодишното археологическо лято.
Рекорд
След разкопки, продължили рекордно кратко време, само 35 дни, родните учени попаднаха на каменните основи на средновековна църква. Нишаните от легенди и писмени извори сочат, че това вероятно е храм, част от манастирския комплекс на свети Теодосий Търновски.
Храмът е малък, но може да е бил и католиконът на манастира.
Строежът датира към XIV век, времето на управлението на цар Иван Александър. Това е и столетието преди падането на България под турско робство, което именно този светия предсказва с дарбата, дадена му Свише. А дали е видял, че след запустение ще дойде време неговата обител отново да види бял свят, само можем да гадаем.
Размери
Разкритата църква е с размери 7,90 м на 4,50 м, което я прави малка, от типа на храмовете, характерни за по-малобройни монашески обители. Намира се близо до международния път Свиленград – Русе, в гористата местност Шушманец край великотърновското село Самоводене. Преди години в района са били охраняемите складове за петрол на Държавния резерв. Според археолозите това най-вероятно е допринесло уникалната находка досега да не е попаднала в обсега на иманярите и да не е станала обект на вандалските им набези.
Васил Берон
Проф. Хитко Вачев сподели, че е открил първоначалната информация за предполагаемото място на комплекса от стари писмени сведения. През 1856 г. търновският просветен деец и археолог д-р Васил Берон пише, че на 1 км от днешната черква „Св. Троица“ в скалите край Велико Търново има порутена стара църква.
Тандемът проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев направиха уникалното за православната вяра и народа ни откритие - храмът на св. Теодосий Търновски.
Мястото било локализирано и скоро след началото на разкопките се показали и руините на някогашния храм. Архитектурно-стиловите му характеристики сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от времето на Второто българско царство (виж карето по-долу).
Съграждане
Проф. Вачев разказа и как се е стигнало до изграждането на манастирския комплекс по време на управлението на цар Иван Александър. Основната информация за това ни дава житието на свети Теодосий, написано от константинополския патриарх Калист, който е бил негов духовен събрат и също ученик на прочутия исихаст и чудотворец св. Григорий Синаит. Интересното тук е, че средновековният разказ уникално съвпада с намереното на място.
Игумен
Според житиеописанието, като се оттеглил от активна дейност, Теодосий основава свой манастир, в който става игумен. Според проф. Вачев откритата църква в района на Самоводене е била част от въпросния комплекс. Любопитното е, че според изворите, в строежа пряко участие взел и сам българският цар Иван Александър. Той е носил в царската си мантия пясък от разстояние три пъприща. Това е стара мярка за разстояние, равняваща се на 555 м. Когато археолозите измерили разстоянието от основите на откритата църква до брега на реката били изумени, защото то съвпаднало точно с тези три пъприща. А това категорично доказвало, че откритите руини са именно на църквата от Теодосиевата обител.
Преместване
Всъщност според запазените исторически извори първият манастир на Теодосий се е намирал в околностите на днешния град Килифарево. Този район е описан в старите книги като пустинна света обител. Заради разбойническите нападения обаче бъдещият светец решава да се премести по-близо до столицата и споделя за това си намерение с цар Иван Александър. Владетелят в крайна сметка му оказва максимално съдействие за изграждането на новия манастир. А за това, че лично е помагал, ясно свидетелства каква почит и уважение е имал към св. Теодосий, който се е славел освен като праведник, но и като пророк, озарен от дара на Св. Дух. Нищо чудно именно игуменът да е поел ролята на духовен наставник на царя.
Наследник
След кончината на св. Теодосий през ноември 1363 г. за нов игумен на манастира е избран сподвижникът му Роман Преподобни. Той стои на този пост в продължение на няколко години, а когато на свой ред предава Богу дух, е канонизиран за светец на българската църква под името Роман Търновски.
Тандемът Вачев-Петракиев предполагат, че Роман също е погребан в района на манастира, вероятно в някоя от галериите. Друга хипотеза гласи, че е възможно нейде в района под земята да се е намирала и пещерата, в която за известно време Теодосий и братята монаси са живели като аскети отшелници.
Артефакти
По време на археологическите разкопки са били открити огромно количество парчета от стенописи, които са събрани в девет кашона и тепърва предстои да бъдат изследвани и сглобявани. Сред интересните находки е и един изключително запазен стилизиран бронзов кръст, който се е окачал на храмовия полилей, лъжица за даване на причастие, както и метална каса за отливане на различни предмети.
Сред откритите артефакти има и лъжица за причастия, държана вероятно лично от св. Теодосий.
Именно последният предмет дава основание на двамата археолози да предполагат, че намерената от тях древна църква е просъществувала като действаща чак до XVIII век, тъй като подобни метални каси за отливане са характерни за този исторически период.
Финансиране
Разкопките са финансирани на два транша: от общината и от частни дарители. Проф. Вачев и колегата му Петракиев не крият надеждите си в бъдеще да се намерят пари за продължаване на работата, тъй като има голяма вероятност при разширяване периметъра на разкопките да бъдат открити и други изключително любопитни находки. Археолозите се надяват в бъдещите проучвания на новия манастирски комплекс да се включи ако не с пряко финансиране, то поне с благословия за успехи и Българската православна църква в лицето на новия й патриарх Даниил.
Вачев обясни още, че разкопките, при които е открита старата църква, са били спасителни и поради това те не са могли да кандидатстват за финансиране от държавата. Спешността им е била наложена от наличието на свлачище и иманярски интервенции. След приключването на разкопките ще бъде извършена и полева консервация на обекта.
Корнизите украсени с вълчи зъби
Стените на храма са изградени от симетрично издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди, керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи! От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони.
Средновековният градеж.
Вътрешността на храма и цялата галерия е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част чрез зидана олтарна преграда, която също е била стенописана. По своя вид и по архитектурно-стиловите си особености новооткритата църква можела успешно да бъде сравнена със средновековните църкви в Несебър, както и с Патриаршеския храм и с църква № 10 на крепостта Царевец в Търново.
Архитектурни детайли на обекта описва Руен Хаджиниколов, а на стенописните останки - доц. д-р Пламен Събев. В археологическия екип е работила още и студентката Пламена Славова, която също има своята дан за разкриването на това свято място.
Локализираха болярската Света гора
Проф. Вачев обясни, че установеното точно местоположение на новоразкритата средновековна църква, както и наличието в близост до нея и на други монашески обители като Преображенския манастир и „Света Троица“, поставя на дневен ред въпроса: къде се е намирала упоменатата в писмените извори от средновековието „Търновска Света гора“. Към настоящия момент това име носи един от четирите хълма, опасващи Велико Търново, но дали не е вече време тази утвърдена постановка да бъде променена с оглед на новите разкрития на двамата археолози.
Предсказа падането на България под робство
Освен със своето благочестие св. Теодосий се славел и с пророческа дарба. Според Григорий Цамблак той често изпадал в състояние на религиозен екстаз. При едно от тях той видял огнен стълб. Тогава Теодосий предрекъл, че неговият ученик Евтимий ще стане търновски патриарх, но по същото време голяма трагедия ще връхлети българското царство, то ще загуби своята независимост и ще бъде превзето от агаряните.
Преди своето успение Теодосий Търновски прави завещание, в което съветва учениците си да пазят кристално чиста благочестивата православна вяра. В минутите преди физическата му смърт килията на бъдещия светец се изпълва с благоухание. Лицето му просиява и той издъхва с блажена усмивка на лицето. Последните думи, които произнася, са: „Вижте, ето го и небесното войнство!“ В българската средновековна и църковна история св. Теодосий ще остане със своята исихастка школа, чийто ревностен последовател е и бъдещият патриарх и последен защитник на българската държава Евтимий Търновски.
Иван Георгиев
