В месеците преди избора на новия български патриарх в социалните мрежи често се споменаваше думата икуменизъм. С нея бяха заклеймявани симпатизиращите на идеята за по-тясно сътрудничество с другите християнски църкви и по-специално, че са склонни да подчинят православието на Рим. Затова нека припомним как се стига до Великата схизма между Запада и Изтока, от която вчера се навършиха точно 970 години.
Дуел
След като през VII век арабите завземат диоцезите на Александрийския, Йерусалимския и Александрийския патриарх, с реална власт остават папата и Константинополският патриарх. Той отказва да приеме върховенството на Рим и си съперничи с него за контрол в новопокръстените страни. Класически примери за това са моравската мисия на Кирил и Методий и въпросът за принадлежността на българската църква след покръстването на България при свети княз Борис-Михаил. За да се реши този проблем, се свиква Вселенски събор, на който се решава, че България остава в православния свят.
Сблъсък
Рим и Константинопол влизат вече в пряк сблъсък в началото на XI век в хода на острата борба с Рим за италианските епархии Калабрия, която норманите завземат от арабите, и на Апулия, отнета от самата Византия. През 1009 г., когато папа станал Сергий ІV, в Константинопол спрели да споменават името му по време на литургия. В Рим пък сторили същото с името на константинополския патриарх. Това все още не било разкол, но отношенията между църквите вече били напълно обтегнати.
Догматът
Като основна догматична разлика за разкола се посочва въпросът за произхода на Светия Дух. В класическата версия, приета на Втория Вселенски събор (381 г.), се четяло: „И в Духа Святаго, иже от Отца исходящаго“. Западните християни го видоизменили на „И в Духа Святаго, иже от Отца и Сына (Filioque) исходящаго“, въведено през VI в. от западната църква. Смята се, че добавката е станала на Третия поместен събор в Толедо през 589 г. В стремежа си да се противопоставят на арианството събралите се там я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на Иисус Христос. Днес мнозина от учените, особено на Запад, смятат, че това е грешка в превода от гръцки, за която е виновен бъдещият епископ на града Изидор Севилски (560-636).
За филиоквето днес някои учени обвиняват Изидор Севилски.
Друга спорна точка между двете църкви е учението за чистилището. Според православието то не съществува, докато западната църква възприема, че починалите без смъртен грях имат възможност за „очистване“, преди да се изправят пред Неговия съд. Освен на институционално ниво са съществували и второстепенни разногласия и по въпросите на църковната организация - например възгледи за епископския сан, въпроса за целибата (безбрачието на духовниците), начина на приготвяне на причастието (евхаристията), начина на кръстене и т.н.
Скандалът
Така през 1054 г. в Константинопол пристигнало пратеничество на папа Лъв IX начело с кардинал Хумберт и уверило император Константин IX Мономах в своето почитание. Но с патриарха Михаил Керуларий пратениците веднага влезли в остър конфликт. Хумберт действал изключително агресивно. Той съставил писмено обвинение срещу патриарха за редица „ереси“, най-вече измислени или нелепи, отправил му анатема и хвърлил тази записка в олтара на катедралата „Света София“ по време на литургията на 16 юли 1054 г. Когато документът бил прочетен, никой не можел да повярва, че католическите прелати, които вече били отплавали, са написали такива глупави обвинения от рода на това защо свещениците са се женели или че не са отлъчвани тези, които носят бради. Дори отначало бил обвинен преводачът, че чете неправилно текста.
Съмнения
Самите действия на кардинал Хумберт и до днес се коментират от някои църковни историци като нелегитимни, с което се поставя под съмнение и самата легитимност на схизмата. Папа Лъв IX е починал на 19 април и в Рим тече конклавът, който едва на 13 април 1055 г. избира най-сетне следващия папа - Виктор II. Затова и патриарх Михаил Керуларий обявява анатема само на Хумберт и двамата му спътници.
Правени са два опита за обединение на Църквата – Лионската уния през 1274 г. и Флорентинската уния през 1439 г., но и двата се провалят. Разколът между двете църкви се задълбочава, след като през 1854 г. папа Пий IX извел догмата за „непорочното зачатие“, което източната църква решително отхвърлила. Този догмат гласи, че „Света Дева Мария от първия миг на зачеването ѝ е очистена от целия порок на първородния грях“. Следват решенията на Първия Ватикански събор от 1870 г., който отново потвърждава първенството на папата и обявява неговата непогрешимост.
Анатемите падат през 1965 г.
Помирение между двете църкви бе постигнато едва по времето на Втория Ватикански събор (1962-1965). Римският папа Павел VI и Вселенският патриарх Атинагор се срещнаха в Йерусалим и на 7 декември 1965 г. се прегърнаха на Маслинения хълм, след като в съвместна декларация предадоха анатемите на „вечно забвение“.
Епископ Хумберт и патриарх Михаил Керуларий си отправят анатеми.
Това не премахва догматичните и канонични различия между православието и католицизма, но постави началото на нормален диалог и сътрудничество между западната и източната църква по въпроси, засягащи не само общите проблеми на Христовите църкви, но и глобалните предизвикателства, пред които е изправено човечеството.
През 1965 г. вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VI отмениха анатемите.
