Н а 9 март православната църква чества паметта на Светите 40 мъченици от Севастия, пострадали за Христа през 320 г. Раннохристиянската история за храбрия гарнизон възкръсва близо 9 века по-късно в една славна българска победа.
Съвпадение
Точно на 9 март 1230 г. при Клокотница се е състояла една от най-знаковите победи на българското оръжие под хоругвите и кръста. В едно почти безкръвно сражение цар Иван Асен II не само разгромява епирския деспот Тодор Комнин, самообявил се за император, но и възстановява България в нейните тогавашни етнически граници. Самонадеяният Теодор Комнин насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Той е толкова сигурен в надмощието си, че взема в похода цялото си семейство и придворните.
Психическа атака
За да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт. Това е блестящ пример за това, което днес се нарича „хибридна война“. Така българският владетел умело използва погазената клетва в Христа, което и до днес се счита за тежък грях.
А в онези дни не само редовните епирски войници, но и западните наемници, които по-принцип не страдат от особени морални скрупули, са все пак хора от Средновековието. Заради това те се бият неохотно и бързо се предават, за да не падне и върху тях грехът от престъпена от техният господар клетва в Бога.
Пленници
Цар Иван Асен IIотвежда височайшите пленници в Търново, а обикновените войници пуска по домовете им и дори разпорежда да им дадат храна за из път. Заради нечуваното си благородство и човечност, царят е почитан и обичан „...и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“, пише византийският летописец Георги Акрополит.
След дълга реставрация храмът Свети 40 мъченици възкръсна с пълния си блясък.
На три морета
И наистина тези разкази за великодушието на българския владетел спомагат цар Иван Асен II да завземе без бой днешните Беломорска и Одринска Тракия, Вардарска и Егейска Македония и Албания. Рицарите кръстоносци, които са създали свои малки владения по тези земи, и българските феодали като деспот Алекси Слав или стават негови васал,или директно постъпват на негова служба. За това свидетелства знаменитият надпис в църквата „Свети 40 мъченици“ в Търново, която е съградена в чест на славната победа. Именно тази църква бързо се превръща в символ на българската държавност и на Божията закрила над народа ни. С нея са свързани и редица легенди от по-късната епоха на османското владичество.
Колоната с надписа на цар Иван II Асен в чест на победата при Клокотница.
Минаре
След падането на столицата Търновград иноверците завоеватели решили да направят от храма джамия. Върху покрива било изградено минаре. Още първата нощ обаче българските царе се разгневили. Раздвижила се земята, сякаш те поискали да излязат от гробовете си, и минарето паднало. Според някои версии на преданието земята се разтресла и разтворила, а в дълбините се чували тежки стенания и въздишки.
В този миг отдолу излязъл на кон самият цар Иван Асен II. Той влязъл в двубой с местния мюсюлмански шейх и след като го победил, му отрязал главата. Легендата си е легенда, но е факт, че османлиите никога повече не дръзнали да преустрояват архитектурно стария български храм, който ползвали като джамия до Освобождението. Според историците най-вероятно става въпрос за земетресение, което мюсюлманите възприели като Божие знамение да не променят облика на църквата. После всичко това се превръща в романтично- героична легенда в прослава на българските царе.
Девойката
Според друго предание и в наши дни през нощта срещу 9 март край църквата се явява чудно красива девойка, облечена в снежнобели дрехи и с дълги руси коси. Тя се спира пред всеки от гробовете на българските царе и призовава владетелите да станат и да помогнат на изстрадалия български народ. Цяла нощ девойката обикаля покрай зидовете на стария християнски храм, а при изгрев слънце изчезва. Възрастни хора разказват, че още по времето на робството, ако турчин или българин предател зърнели призрака, веднага се разболявали от тежка болест и след няколко дни умирали.
Фотоефект
През последните години живеещи в района край църквата „Св. Четиридесет мъченици” разказват една наистина фантастична история. Те се кълнат, че са виждали, при това неведнъж, „нещо бяло”, приличащо на дух, което се движело във въздуха посред бял ден и обикаляло бавно около храма. Мистериозната сянка дори била записана от видеокамерите, разположени в района на старата черква. На заснетия материал действително се вижда нещо подобно на малък бял облак, който се движи във въздуха, все едно плува. „Имаше нещо там и това нещо беше нематериално и се движеше. Когато се приближихме, за да го видим по-отблизо, то се изпари, все едно се разтвори във въздуха”, свидетелстват хората от квартал „Асенова махала“, разположен в подножието на средновековната крепост Царевец. Според специалисти се касае за оптична илюзия, свързана със светлината от храмовите лампи. Научното обяснение обаче не удовлетворява болярите и те продължават да твърдят, че девойката в бяло продължава да бди над духовете на царете от Асеневата династия.
И мюсюлмани тачат гроба на Свети Сава
Васил Берон (племенник на д-р Петър Берон) разказва в своите „Археологически и исторически изследвания”, издадени през1886 г., че като посетил църквата, тогава все още джамия, имамът също му разправял за „бялата сянка“, а после му показвал един гроб, който и турците тачели като свой. „Но май той е на ваш светец”, добавил имамът. По всяка вероятност е ставало дума за гроба на свети Сава, който на връщане от Светите земи минал през Търново, но се разболял и починал. Цар Иван Асен заповядал да го погребат в църквата. По-късно мощите на светеца били върнати в Сърбия.
Мощите на светците са в Сяр
Светите 40 мъченици са били войници от местeн гарнизон и изповядвали християнската вяра. Отличавали се с храброст в битките и ревностното изпълнение на задълженията си и затова били обичани и уважавани от всички.
По това време император Лициний издал строг указ – християните да се покланят на езическите богове. Агриколай, началникът на гарнизона, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но обещанията и заплахите му не променили решението им. Тъй като нямал разрешение да ги накаже със смърт, Агриколай наредил да ги хвърлят в тъмница. След седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да ги съди. Всички отказали да се отрекат от Христа.
Вбесеният Лисий заповядал през нощта да хвърлят войниците в студените води на езерото, което се намирало близо до града. За да ги примами, наредил да затоплят намиращата се в близост баня. Той дълбоко се надявал, че войниците няма да издържат дълго в скованите от леда води на езерото. Един от тях действително не устоял докрай и се затичал към топлата баня, но паднал мъртъв на прага й. Останалите 39 войници с твърдост понасяли мъчението и непрестанно пеели псалми, а в това време светлина озарявала всеки и светли венци се спускали от небето над главите им. Силата на Христовата вяра проникнала и в душата на един от стражите, които ги пазели. В един момент той хвърлил дрехите си, извикал: „И аз съм християнин!”, влязъл в езерото и се наредил до мъчениците. Така отново броят им станал 40. На другия ден Лисий наредил да ги убият с чукове и да изгорят телата им, за да не могат християните да ги почетат с погребение, а костите им да хвърлят в реката. След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града отишъл през нощта и ги извадил от реката. През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег. Част от мощите им днес се съхраняват в едноименния храм в Сяр, Гърция.
Слънцето се обръща към лято: Опитваме 40 ястия за здраве и берекет. Гонят болестите с факли от слама
На Свети четирси гонят с огън змиите и гущери.
В народния календар празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе, Младенци. С него е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери.
Змии и гущери
Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”.
В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба, наричани „младенци“, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават пак толкова на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здравето на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга.
За празничната трапеза, освен обредните хлябове, всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур, и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината.
Оратници
В някои краища на България е разпространен обичаят Оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село, преди да изгрее слънцето, палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.
Воденицата
В Хасковско пък момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденицата. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.
В Любимец също има прелюбопитен обичай, чрез който символично се посреща пролетта. Годениците правят обредна обиколка около селището, около дърво, камък и вода. Върху шейна е поставена кукла, облечена като булка. Обикаляйки, всеки се стреми да докосне куклата.
Константин Събчев
