П рез февруари поклонници си спомниха и запалиха свещ в чест на народния светец от село Байлово. Така хората наричат дядо Добри. Той все още не стои в църковния календар със светиите, а само в спомените ни – как проси с метално канче или чашка от кафе, пременен в стари български одежди – елек, цървули и потури. Години наред мислехме, че възрастният човек има нужда от пари за храна или лекарства, както милионите българи, попаднали в капана на безработица, ниска пенсия или имотни измамници. В най-мрачните времена на т.нар. демократичен преход, където оцеляването бе на всяка цена, а мамонът на печалбата беше издигнат в култ, дядо Добри събираше дарения не за себе си, а за Божия дом. Последните години от живота си старецът изкара с просия пред патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където още помнят благия му поглед и добра душа, правеща и на мравката път. Или както сподели една жена: „Той беше добър като българите от едното време, които днес срещаме само в разказите на Йовков и Елин Пелин“.
Слава
Аскетът от село Байлово стана национално известен през 2009 г. Тогава той отива при домакина на патриаршеската катедрала и му съобщава, че му е превел 35 700 лева. Човекът бил слисан. Парите били внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. После двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си. Впечатлен тогава, отец Тихон отива с хора от храма и предлага да помогне на стареца и той с нещо, като мебели или друго, но старецът отказва.
„Телеграф“ научи, че и до днес това дарение остава ненадминато в най-голямата катедрала в София. Бизнесмени и политици притежават милиони и милиарди, а дядо Добри остава недостижим не само морално, но и в милостинята си. „Имало е хора, които са ни давали по 5000 лева, например, но такава сума, която дядо Добри донесе, не е постъпвала като частно дарение оттогава“, сподели наскоро служител на храма.
Свидетелства
След този случай започнаха да валят свидетелства от игумени и църковни настоятели и за други добрини на беловласия старец. Само година по рано той отишъл с една плетена торба и изсипал 10 000 лева за ремонт на църквата в Калофер. Със събрани от него средства започнал строеж и на храм-паметник на гара Елин Пелин. Дарил 25 000 лв. за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. Други 10 000 лв. оставил в черквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово, в чийто двор живееше в една схлупена къщурка.
Доста любим на сърцето на дядо Добри бе и Кремиковският манастир „Св. Георги“. Никога той не обяснява защо, но вероятно защото там се пази чистотата на православието, но и монасите изкарват прехраната с ръцете си в градини и стопанства, както Бог е заръчал на човека. По няколко дни седмично дядо Добри спал на поляна пред храма, разказват поклонници и днес. През 2000 г. стана ясно, че е дарил всичките си имоти на църквата.
Чудеса
В последно време малко се говори, но той е правил чудеса, които за жалост не са документирани. Негови земляци разказват, че дядо Добри някак си е можел да прецени човека само като го види и разбере дали е кръстен. На няколко пъти млади майки минавали край него и той познавал с лекота, че децата им не са минали през попския леген. „Детенцето няма ореол, веднага да го кръстиш, няма закъде да чакаш“, казвал беловласият старец на слисаните женици. Понякога той говорил и с Богородица, която му се явявала в малката схлупена къщурка, където живя до края на земния си път.
Хора, които са общували с него, разказват за една лекота след това. И постъпките им ставали по-правилни, милостови към ближните. Той учил навсякъде да се върви с Бога напред в сърцето, да се помага, а тогава и ангелите ще ни помагат. „България е на Бога кръстена, само трябва да си върнем вярата в него“, казвал праведникът.
Житие
В житието на този безсребреник има доста слепи петна. Една от причините е, че приживе избягвал да говори за себе си. В едно от малкото интервюта в тази насока той споделя, че се е занимавал със земеделие - пасял овце и крави, свирел на гайда и кавал.
Със сигурност се знае, че е от село Байлово – родното място на писателя Елин Пелин. Идва на бял свят на 20 юли 1914 година. Бащата на Добри загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България влиза във Втората световна война. Помни как идват германците. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Това променя живота му. Какво е преживял или видял не е споделял, но от този момент тръгнал по манастири, а търсенето на Бога постепенно го отчуждава от семейството му. Той има четири деца и е надживял две от тях. Като пораснали, те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му до последно се грижеше за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото.
Дълголетник
На 13 февруари през 2018 г. беловласият старец почина на преклонните 103 лета. Тялото му бе погребано в двора на църквата в родното му Байлово. На опелото дойде лично патриарх Неофит, но оттогава Църквата нищо не предприема за канонизацията на своя най-беден и най-голям дарител.
Вляво: Народният светец често можеше да бъде забелязан и пред храма Св. Седмочисленици в София. / Вдясно: Патриарх Неофит дойде на опелото на праведника в църквата на село Байлово.
Преди време стана ясно, че именно игуменът на Кремиковския манастир Серафим Янев се е заел да събира свидетелства, които да послужат за канонизацията на дядо Добри.
Вечност
По думите на Серафим старецът искал да покаже на хората, че има вечност, която е приготвена за нас, че ние, хората, не сме като животните да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни давал възможността да живеем вечно, стига да живеем праведно. Със събирането на средства пък дядо Добри искал да събуди заспалото чувство за милосърдие у българите. Божият човек наистина изглеждаше като излязъл от по-добър отминал свят – с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете. Столичани отбелязват, че край него никога не се е носила неприятна миризма. Едно от теологичните обяснения гласи, че свръхчистият духом човек е чист тялом.
Чудо на погребението му
Още същия ден по време на погребението му мирянката Соня Анкова сподели, че е била болна от грип с жестока кашлица, която отминала чудодейно. Тя е убедена, че на гроба му ще стават още много чудеса. Такива се случват и в Кремиковския манастир в двора, където старецът обикновено нощувал. Миряни сега ходили там и лягали за здраве.
Приживе дядо Добри учил: „Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“
„Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори.“
„Добрата воля е справедлива и истинна. Всичко в нея е добро. Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един друг, както Бог ни обича.“
Любомир Старидолски
