Б илколечението и религията са вървели ръка за ръка в Медицината през Средновековието. Според представата на християните както болестта, така и изцерението са дадени от Господ. В миналото хората са разчитали много на лечебни растения, минерали, животински съставки - все природни продукти, създадени от Твореца за изцеление на тялото и душата.
Особено са били ценени иконите на светци-лечители, православните талисмани за здраве, в които са вложени молитви. Доста голям е бил култът към фигурките вотиви.
Болестите са се възприемали като наказание за водения порочен живот, но и за изпитание на търпението и вярата, които е трябвало да калят християните. За средновековния човек е било
изключително важно освен физическото здраве и духовното.
Герой №1
Поради тази причина „супергероят“ на Средновековието са светеците, т.нар. безсребърници, които са били посредниците между болния човек и Бог и са оказвали помощ. В тази група светци е имало нещо като "специализация" на светеца. Такъв пример е св. Антипа, покровител на зъболекарите, и св. Стилиан, покровител на здравето на бебетата и на малките деца. Когато хората са се обръщали за помощ, освен молитвата е имало и материализиран вид чрез т.нар. анатомични вотиви (фигури) или оброци. Те представляват модели на органи, обикновено от сребро или друг метал. Например ако човекът е страдал от очно заболяване, поставял на иконата като дар малък модел на око, на бъбрек. Фигурките показват, че дедите ни са имали познания по анатомия. Традицията е характерна не само в периода на Средновековието, но и в Античността, но тогава са били изработвани от теракота.
Познание
Наред с тези метафизични ритуали е съществувало и чисто емпирично медицинско познание. Имало е сложни лекарства като териак, който се е считал за панацея. Бил е изключително скъп и се е произвеждал основно от венецианците, като е съдържал над 37 съставки (черен пипер, канела, джинджифил, анасон, копър, семена от ряпа, здравец, ирис, метличина, звъника, кипарис, лавър, магданоз, гръцко вино и много други). Някои от тях са изключително интересни и странни като месо от мъжка усойница, убита при пълнолуние. Имало е течност, като най-силната й съставка е бил опиумът, който се извлича от сънотворния мак. Тя е имала силно обезболяващо действие.
Билколечение
Билколечението или това, което днес познаваме като народна медицина, е непрекъснат процес на натрупване на знания от дълбока древност и той никога не е прекъсвал. Голяма част от растенията, които са се използвали тогава за целебни нужди, се използват и днес. Пример за това е споменаваната още от времето на траките мащерка, която има противокашлично действие и при възпаление на горните дихателни пътища действа много добре. Друга група растения, която днес не се използва директно поради факта, че са токсични в големи дози, но се използват от фармацевтите за приготвяне на лекарства, са беладоната, татулът, блянът. Те съдържат силно активни вещества - алкалоиди, които имат халюциногенно, обезболяващо и други действия. Те са били използвани много през Средновековието за притъпяване на болка, особено при хирургични интервенции.
Представата, че всеки орган е свързан с определена зодия, а пък тя с определен скъпоценен или полускъпоценен камък, е много популярна през Античността и Средновековието. Когато страда този орган, са считали за добра практика да се приема определен минерал, който се е стривал.
Кръвопускане
Една от най-честите практики през Средновековието е била кръвопускането, което е свързано с хуморалната теория. Според нея излишък на една от четирите течности, които се намират в човешкото тяло, води до дисбаланс и болест. За да се коригира, той трябва да изведе тази течност. Лечението на т.нар. плеторични пациенти е било чрез кръвопускане. Със специални инструменти са срязвали вената или са поставяли пиявици. Много често тези многобройни кръвопускания са изтощавали толкова пациента, че той е умирал. В края на Средновековието и началото на Ренесанса, когато големият бич за Западна Европа са епидемиите от сифилис, едно от прилаганите лечения е било приемането на живачни препарати. Действително той убива причинителя на сифилиса, но заради силната токсичност на живака често е убивал и пациента.
По информация на проф. Георги Томов, ръководител на Музея на медицината към Медицински университет-Пловдив.
Правили оброчни фигурки за зачеване
Думата „вотиви“ има латински произход и означава буквално оброк. Вотивите са малки оброчни фигурки, които в миналото са били слагани върху иконите на Богородица или някой семеен светия с надеждата, че така може да бъде измолено изцеление или покровителство от Бога и от светците. Вотивите са закрепяни с червен конец, пчелен восък или напъхвани в малките пространства в обкова и рамката на иконата.
Някои от фигурките представляват части от човешко тяло - очи, крака, бъбреци, уши или ръце, други са свързани с професията, а една голяма част от вотивите са свързани с надеждата човек да има дете и представляват стилизирани люлки, фигури на бременни жени или пеленачета. Често жените ги закачали на олтара или ги носели по себе си с надеждата скоро да се сдобият с дългоочакваната рожба. Или ги слагали на някоя икона в храма. Те са освещавани на празници като Голяма или Малка Богородица. Има запазени вотиви, на които жените са със скръстени на пояса ръце. Те са за задържане на рожба, тъй като спонтанният аборт е бил разпространен и в миналото.
В Националния исторически музей се пазят десетки вотиви, предимно от Странджа, Габровско, Рилския манастир и Араповския манастир, въпреки че оброчните фигурки се откриват и на други места на Балканския полуостров.
Имало и е специални майстори на тези метални фигурки, които ревностно пазели своите тайни. Доста от запазените фигурки изобразяват повито пеленаче по иконографския пример на Св. Стилиян.
Според Лора Ненковска, доктор и главен асистент в Националния исторически музей, тези фигурки са предметното въплъщение на молитвите на предците ни. С тях хората за измолвали здраве от висшите сили в сфера, в която човешките възможности дори днес са ограничени. Тази практика според археологическите разкопки датира още от неолитната епоха, среща се в Египет и в цяла Югоизточна Европа. В родните музеи се пазят фигурки, датиращи предимно от XVIII-XIX век. Те са изработени от метална сплав, сребро, златните са изключително редки. Освен при болести те са се правили и за желание, като са изобразявали онова, което човек желае. След това се се поднасяли като дар на иконата в храма. Ако човек го боли крак, се правил модел, като с кръстче се отбелязвало мястото на болката.
Любомир Старидолски
