Н е случайно месец януари се нарича месец на царското семейство. На 6-и е родена съпругата на цар Симеон II - царица Маргарита, на 13 - сестра му княгиня Мария Луиза, на 19-и княгиня Калина, а на 30-и - цар Борис III.
Драма
Зимата на 1894 г. рождението на престолонаследника княз Борис се превръща в централна новина, която дава началото на поредица от драматични събития. Те са описани добре в историографията и особено в книгата на Стефан Груев „Корона от тръни”:
„Рано сутринта на 18 януари 1894 г. (30 януари по нов стил) над София отеква топовен изстрел. Следва втори, трети... По равните интервали на гърмежите софиянци разбират, че това не е учение на артилеристите, а дългоочаквана вест за раждането на княжеското дете. По броя на гърмежите можело да се разбере – момиче ли е или момче. Когато гръмва 22-рият, вече всички знаят, че България си има престолонаследник, защото за княгиня се дават 21 изстрела, а за княз – 101“.
Същият ден в катедралната черква „Свети Крал” е отслужен благодарствен молебен от Доростоло-Червенския митрополит Григорий.
Тогавашният министър-председател Стефан Стамболов присъства на самото раждане като свидетел, че бебето е автентично.
Няколко часа след като се ражда, княз Борис е награден с висшия орден „Свети Александър” и военния медал „За храброст”, произведен е в чин подпоручик. Става шеф (почетен командир) на 4-ти пехотен, 4-ти кавалерийски и 3-ти артилерийски полк. През този ден стотици новородени момчета из цялата страна са кръстени със същото име. Така се увенчават с успех няколкогодишните усилия на родните държавници, на княз Фердинанд и неговото семейство българският монарх да бъде задомен и българската корона да се сдобие с престолонаследник.
Бракът
Всичко това наистина не става лесно. След няколко неуспешни опита за сватосване с различни европейски дворове, накрая изборът за княгиня се пада върху Мария Луиза. Тя е най-голямото от деветте деца на Пармския херцог Роберто де Бурбон. Той благославя брака й с Фердинанд, но срещу категоричното условие децата от този брак да бъдат католици. Това противоречи на Търновската конституция и за да бъде премахната тази пречка, през 1893 г. се свиква Четвъртото велико народно събрание, което на 15 май променя този текст. Няколко дни след това българският княз среща за пръв път своята бъдеща съпруга и годежът е отпразнуван в двореца Шварцау в Австрия. Майката на Фердинанд принцеса Клементина, която е дъщеря на последния френски крал Луи Филип, е възхитена от това символично помирение между Орлеанската и Бурбонската династия. И като типична бъдеща свекърва, пише следното на британската кралица Виктория: „Фердинанд е много щастлив, както и аз. Моята бъдеща снаха не е за жалост особено хубава. Това е единственото нещо, което й липсва, защото иначе тя е пълна с чар, доброта, остроумие, интелигентна е и много приятна.” Сватбата е отпразнувана в Пианоре - италианската вила на Пармските херцози. Девет месеца по-късно се ражда княз Борис.
Символика
Изборът на името е образeц за симбиоза между фамилния етикет и историческите традиции – Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав, княз Търновски. Борис е името на великия български цар от времето на Първата българска държава, който покръства България, Клемент на баба си Клементина, Мария – на майката, Роберт – на дядото, Пий - на папа Пий, кръстник на майката, а титлата Търновски – на старата столица. Съгласно даденото от Фердинанд обещание, новороденият княз е кръстен като католик в тесен семеен кръг. Кръстници са Пармският херцог Роберто и княгиня Клементина, която носи на ръце внука си. Обредът е извършен от дворцовия капелан монсеньор Менини.
Между Ватикана и БПЦ
Срещу това веднага се надига народно недоволство. Особена силно е то сред Българската православна църква (БПЦ). Най-рязко и открито критикува този акт Търновският митрополит Климент, за което е заточен в Гложенския манастир. Княз Фердинанд, който безспорно е притежавал остър политически нюх, постепенно усеща, че католическата вяра на престолонаследника се превръща в сериозен проблем и не само с дългосрочни последствия. Защото след като отстранил непримиримия русофоб Стамболов през 1894 г., за монарха най-важното било да спечели благоволението на новия руски цар Николай II. С това искал да се сложи край на кризата в българо-руските отношения и Петербург да го признае за български княз, а след него и останалите Велики сили. И преминаването на престолонаследника в православна вяра била важна, ако не и главна стъпка към постигането на тази цел.
В онези дни Фердинанд изпада в тежък морален конфликт и прави няколко безнадеждни опита да получи специално разрешение от папата. Той заминава за Ватикана и лично пледира за каузата си пред главата на Римокатолическата църква. Лъв XIII го приема, обаче е категоричен: „Вие желаете да одобря смъртта на Вашия син, смъртта на душата му? Това би означавало духовно убийство! Ако вие предадете вашия син Борис на схизмата, вие сте отлъчен автоматически! Абдикирайте княже, абдикирайте!”
Абдикация
Фердинанд се връща в София изключително паднал духом и за пръв път му минава мисълта за абдикация. Но след като правителството на Константин Стоилов му поставя за последен път ребром въпроса, той решава да действа против волята на папата, семейството и жена си и оповестява, че престолонаследникът ще приеме православно вероизповедание. Народът посреща с огромна радост новината, а лично руският император става кръстник на Борис. Папа Лъв ХІІІ действително отлъчва българския княз, а семейството му е дълбоко възмутено. Най-болезнено е засегната собствената му съпруга Мария Луиза, която го умолява да не нарушава обещанието си. Като дълбоко вярваща католичка тя смята този акт за вероотстъпничество, а като дъщеря на херцога на Парма – за политическа измяна. Но тя има много малко влияние над властния си съпруг.
На 22 януари 1896 г. той издава манифест, който е прочетен в парламента от премиера Константин Стоилов. Същия ден император Николай ІІ телеграфически поздравява Фердинанд за „патриотическото решение”. Новината е посрещната с радост от българския народ. На 1 февруари 1896 г в София пристига императорският пратеник генерал граф Голенишчев-Кутузов. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. От Цариград идва българският екзарх Йосиф І. На 2 февруари в столицата цари празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборната църква „Света Неделя” са изпълнени с народ.
Молебен
В 9.30 часа започва тържественият молебен. В катедралния храм пристигат княз Фердинанд І и министрите, както и посланиците на православните държави. Двегодишният княз, облечен в бели дрехи и препасан с червена лента на ордена „Св. Александър I степен”, е въведен в църквата и поставен да седне на едно кресло да бащиния си трон. Той остава необикновено кротък, докато екзархът, в своите златни одежди и корона извършва службата, заобиколен от девет владици и 15 други свещеници, всички в празнични одеяния. След ритуала екзарх Йосиф І прочита акта за приемането на Борис Търновски в лоното на православната църква. След края на церемонията 52 топовни салюта разтърсват столицата, заглушени от виковете „Ура!“ на десетките хиляди хора, излезли по улиците.
През следващите пет дни всички Велики сили признават Фердинанд за княз на България. Така се слага край на неустановеното международно положение на България.
Митрополит Стефан намира Соломоново решение
Проблемите от религиозно естество преследват цялата история на династията. Самият Борис, вече като цар се сблъсква с тях при брака си с италианската принцеса Джована ди Савоя. Освен че трябва да получи разрешението на папата, дадено благодарение на ходатайство на монсеньор Ронкали -бъдещият папа Йоан ХХIII - той трябва да се съобразява и с позицията на БПЦ, която държи на православната венчавка.
Софийският митрополит Стефан намира едно наистина Соломоново решение, което да задоволи и православните, и католиците. Той измисля нещо като съкратен сватбен ритуал, който да се проведе, след като младоженците вече са преминали през католическа венчавка.
Стефан обяснява на цар Борис, че ще го посрещне, него и булката му, при входа на „Свети Александър Невски“ с един златен потир в ръце, подарък от българската черква. Тогава ще ги заведе първо само до средата на храма, където да прочете молитва, да ги благослови и да им даде причастие. След това брачната двойка трябвало да продължи до царския трон, а после клирът да отслужи тържествена литургия. Така технически се избягвало втора сватбена церемония, а само се санкционирала католическата венчава, която щяла да бъде отпразнувана преди това в Италия. Ето как Стефан Груев описва реакцията на цар Борис: „Гениална идея! Митрополитът наистина заслужава най-големия орден!“
Господ е един за всички
Едно от условията за брака между цар Борис и принцеса Джована е било задължението децата им, освен бъдещия престолонаследник, да принадлежат на католическата църква. Но когато през 1933 се ражда Мария Луиза, воден пак от политически съображения като баща си, цар Борис III решава да я кръсти в православие. Така отново възниква сериозен сблъсък с Ватикана. Тук обаче се намесва самият Мусолини, известен с негативно си отношение към църквата и религията. Той казва на царския пратеник Павел Драганов следното: „Кажете на Негово Величество от моя страна частно — даже ако направи нещо Ватикана, той да не обръща внимание! Ние сме в двадесетия век. Ако съществува Господ, Той не е нито католик, нито православен. Той е един и същ за всички. А пък ако не съществува, тогава Той не съществува за никого!“
