В четвъртата Неделя след Възкресение Христово, която тази година се пада на 14 май, в храмовете се чете библейската среща на Христос с жената самарянка.
Ето какво свидетелства Светото писание.
„Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?
(Йоан, 4:6-9).
Вражда
По това време между юдеите и самаряните царяла вражда и нетърпимост. Това било особено изразено от страна на юдеите, които смятали самаряните за нечисти, за по-низши от себе си и заслужаващи презрение, тъй като не се придържали като тях дословно към буквата на Закона. По тази причина между тях нямало почти никакво общуване. Но Господ още веднъж със Своето присъствие нарушава земните закони, принципи, предразсъдъци и фалшив морал, показвайки, че Неговото Царство е Царство на новия живот, в което вече „няма юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски“ (Гал. 3:28), а всички са Божии чеда и братя и сестри в Духа.
Живата вода
Затова Иисус отговоря на самарянката така: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.(Йоан, 4:10-14)“
Жажда
Тълкуватели на Библията отбелязват, че така Господ постига две неща: първо, показвайки, че и Самият Той може да почувства глад, жажда, умора, е Бог, но и човек, подобен ни във всичко, освен в греха. Второ, тръгвайки от телесната жажда, в разговора с жената самарянка Иисус показва, че съществува и една друга жажда – духовна жажда, жажда, която изпитва копнеещата за Бога човешка душа, жажда за вечност, за безсмъртие.
Така той показва пред лицето на човешкия род, пред всички поколения християни, нов и необикновен свидетел на Своето възкресение, на Своето Божество, на Своята вечна сила – една жена блудница, прелюбодейка. Когато Го заварили да разговаря с жена, Апостолите се учудили – защо разговаря с жена, защо се обръща към нея и тя Му отговаря? В древните общества било неприлично жена да разговаря очи в очи с мъж на публично място, особено ако не се познават, и особено с жени. А при това тя била и блудница, която е имала петима съпрузи и живеела без брак с шести (Йоан, 4:18).
Преобръщане
Но още щом чула благата вест за вечния живот, за Онзи, Който може да дари жива вода, тази жена стои жадна край кладенеца и казва: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам!“(Йоан, 4:15) Чистотата на сърцето и вярата, разтворена с надежда, проговорила от нея, защото целият Израил живеел в очакване на Месия, на Божия Помазаник, на Онзи, Който ще дойде да спаси Израил. Още щом Христовите думи за водата, която тече в живот вечен, докоснали сърцето и ума й, те намерили плодородна почва в нея. Нейната вяра вече не чака нито час. И тази жена блудница бърза към града при своите сънародници и става истинска благовестница.
Така Господ пак избира онова, което е презряно пред света. Той знае, че онзи, който е готов да приеме, да повярва, да отвори сърцето си – ще бъде готов и да се покае, да се отвърне от предишния си порочен живот и да тръгне след Него.
Сърцето
Но какво ни разкрива Христос в това евангелско събитие? Разкрива ни, че мястото на срещата с Бога всъщност е човешкото сърце и че пространството на тази среща е „Духът” и „Истината”, които се вселяват в човека, живеещ с вяра. С това Господ открива и показва, че Той е Спасител и Избавител не само на „избрания” еврейски народ, но и на всеки народ на земята, на всеки човек и на всички хора заедно, както и на онези „презрени” самаряни, които по думите на тази жена от техния род побързали към Иисус и повярвали и сами в Неговата Божествена сила, извикали: сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителя на света, Христос.
Духовници днес изтъкват, че съвременният човек трябва само да се потруди – с живот, вяра, любов, желание - да достигне до личен допир с Него: и както жената самарянка и самите ние да Го питаме и да получим отговор от Самия Него.
Фотиния загива при гоненията на Нерон
Самарянката, с която Иисус беседва край Яковия кладенец, е канонизирана с името Св. мъченица Фотина (Фотиния - Светлана, Светла). Тя отишла сред хората, които я презирали заради порочния й живот, казвайки им за срещата и призовавайки ги да повярват в Христа, което мнозина направили. През 66 г., по времето на император Нерон заедно с двамата си синове и петте си сестри тя пострадала мъченически и така се увенчала с троен венец: на апостолство, изповедничество и мъченичество.
