П рез вековете на турското владичество църквата продължава да бъде своеобразен спонсор на културата и изкуството. В това може да се убеди всеки, който посети изложбата „Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV-ХІХ в.“, разгърната в Националния исторически музей.
Ето какво разказаха за епохата и изложените артефакти уредниците от НИМ д-р Вяра Атанасова и Димитър Василев.
Промяната
Периодът ХV-ХVІІ в. е определян като „поствизантийски“: въпреки изчезването на империята споменът за ромейското царство се проектира във всички сфери на културата и изкуството на балканските народи. Духовният живот се съсредоточава главно в манастирите, които се запазват като важни християнски средища с богати библиотеки и образовани монаси. Последните поддържат мрежа от връзки с останалия православен свят, продължават традицията да се преписват книги и рисуват икони, разкриват манастирски училища. Те изиграват огромна роля за съхраняването на християнската вяра и историческата памет.
Но през XVIII-XIX век започва промяна. Тя се дължи на западането на Османската империя, което е свързано и с промените в българското общество. Икономическото замогване на населението, възможността на българите да пътуват, да се образоват и търгуват в чужбина постепенно променят насоките на развитие на обществото.
Венеция
Българските земи винаги са изпитвали влияния както от Изтока, така и от Запада. Ярък пример за това е владишката митра от края XVII век, която е изработена във Венеция и е подарена на Охридската архиепископия. Митрата е принадлежала на охридския архиепископ Йоасаф (1719-1745), на когото е подарена от албански първенци и еснафи. Архиепископ Йоасаф на свой ред малко преди смъртта си подарил митрата на охридската църква „Св. Богородица Перивлепта“, където е носена от охридските архиепископи при отслужваните архиерейски служби.
Чипровци
Влиянието на Запада най-добре се вижда от изложения дискос от 1644 г., дело на Чипровската златарска школа и който е един от най-цените паметници за периода. Чипровската школа е била най-добрата на Балканите през XVII век. Нейните изделия са били търсени в Сърбия и в Румъния. Тя е била на изключително високо художествено ниво, трудно достигнато и от по-късните златарски школи. С разцвета на Чипровци се свързва и началото на Българското Възраждане, т.нар. католически период, завършващ с Чипровското въстание през 1688 г. Трябва да се отбележи, че въпреки че тогава чипровци са католици, те изработват много църковна утвар и за православните църкви. Така и въпросният дискос е бил предназначен за Бачковския манастир, който тогава е гръцки. След Съединението през 1885 г. Българската църква предявява правата си върху обителта. Тогава гръцките монаси започват да изнасят ценната църковна утвар в свои манастири. Дискосът е спасен от българско момче - послушник в манастира. То научава, че той ще бъде продаден на пазар в Пловдив, и така предотвратява загубата му и той е върнат във вече българския Бачковски манастир.
Дърворезба
Специфично художествено направление от тази епоха е дърворезбоването на напрестолни кръстове. За него е характерна все по-голямата миниатюризация на изображенията, достигаща до пресъздаването на цели сцени от Библията. Този стил, който в България намира своят връх в знаменития Рафаилов кръст, съхраняващ се в Рилския манастир, се разпространява далеч в Европа.
Атон
За ролята на Атон като духовен център на Балканите свидетелстват и т. нар. таксидиотски кутии - плоски мощехранителници, които таксидиоти са носели, за да привличат повече дарения за манастирите си. За средиземноморско влияние говорят иконите, рисувани върху големи мидени черупки.
Битът
Това е и период, в който започва процесът на постепенното сближаване на канонично организираната и затворена в себе си система, каквато е църквата, с народното творчество. Той се проследява чрез експонираните икони, ръкописи и църковна утвар, показаните образци на народното изкуството като накитите. Пример за това са свещеническите пафти с изобразени на тях светци. Те са били носени само по време на големите църковни празници, като размерите и изображенията са били и знаци на съответната църковна йерархия. Постепенно те обаче стават части от женското облекло. Отражението на религиозните вярвания и митологични представи на населението се вижда в различните други накити и в съдове, в шевиците и други елементи от облекло и предмети от бита. Интерес представляват и запазените „йерусалимии“ - панорамни икони с различни библейски сюжети и изображения на църквите в Светия град.
Икони
В експозицията са застъпени иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествена школа. Сред тях безспорно е уникалната икона на Йоан Предтеча, която е „прерисувана“ през XVII век върху такава от XIV век. Оригиналното при нея е, че в долния й ъгъл е изобразена сцената с поднасянето на главата на Предтечата на пира на Ирод. Представени са ценни образци на църковната утвар и богослужебни книги - евангелия, псалтири, минеи и др. Посетителите могат да видят също така ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиевата белова) от XVIII в., както и историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич.
Нашите книжовници допълвали дамаскините
В експозицията може да се видят и т.нар. Дамаскини, излезли под ръката на Йосиф Брадати и даскал Тодор Пирдопски, които са притежание на НИМ. Дамаскинарската книжнина е едно специфично българско книжовно явление. Дамаскините са сборници с жития на светци, подредени по календарен ред. Те са преводни творби. Техен образец е книгата „Съкровище“ на гръцкия книжовник Дамаскин Студит, отпечатана във Венеция през 1561 г. Това е първата книга на народен гръцки език и независимо от религиозния й характер тя придобива широка популярност. Много скоро сборникът е преведен на новобългарски език и се преписва масово почти до края на възрожденската епоха, като „оргиналните“ дамаскинарски сборници се допълват от съчинения на старобългарски автори, от различни апокрифни текстове и пророчески творби.
