Н икулден е един от най-тачените църковни, а и народни празници в България. На 6 декември хиляди посещават рoдните храмове, за да се поклонят пред иконите на Мирликйския Чудотворец с молба за помощ. Кои обаче са неговите чудотворни изображения у нас и по света - тази тема не е добре проучена както в национален, така и в световен план. А този светец (след Пресвета Богородица) се счита за един от най-бързите ходатаи за нас, грешните човеци, пред Божия престол.
В България има поне две икони, за които има сигурни свидетелства за знамения или чудеса.
Цар Калоян
Първата се намира на столичната улица „Цар Калоян“ в малката църква „Св. Николай“. За храма има легенди, че там тайно е бил погребан Васил Левски, след като увисва на бесилото през зимата на 1873 г. Засега тази легенда няма потвърждение, но виж информацията, че пред реликвата е служил самият Св. Серафим Соболев - Софийски Чудотворец, си е 100% факт. Владиката се озовава в този храм, след като е изгонен от Руската черква на бул. „Цар Освободител“ заедно с други духовници. През 1939 г. те били нарочени от съветското посолство (и от Сталин) за поддръжници на белогвардейците.
.
За силата на иконата свидетелства едно невероятно чудо.
На 30 март 1944 г. бомбардировката над столицата предизвиква значителни разрушения в централните градски части. Сринати са 3575 сгради, загиват много хора. Засегнати са Католическата катедрала „Свети Йосиф”, Софийската синагога и църквата „Свети Спас” (ХI в.). При атаката една бомба удря точно храма „Св. Николай“, чиито основи са от IV век. Предполага се, че там се е намирал параклисът на самия император Константин Велики, част от неговия дворец в Сердика.
Адската машина изравнява целия храм със земята с изключение на една стена. Случайно или не, на нея стояла чудотворната икона на Св. Николай. Пред нея дори кандилото горяло сякаш в памет на загиналите в бомбардировката софиянци. През 50-те години на XX век патриарх Кирил изрично настоял пред комунистическите власти малката църква да бъде възстановена.
Счита се, че молитва пред иконата на Мирликийския праведник помага за намиране работа, при лечение, решаване на имотни спорове, за събиране на разделени семейства. „Колкото пъти там сме се молили за нещо, винаги ни се е давало сякаш Отгоре“, разказват миряни.
Устово
Изумителни свидетелства има и за иконата на Св. Николай в Смолян. Тя се намира в неговата църква в кв. „Устово“. Според местната традиция болни хора или такива с житейски проблеми остават да пренощуват в черквата на 5 срещу 6 декември. Скоро след това се случва невероятно - от кулата на земната логика изцеление или щастливо разрешаване на даден проблем. Славата на мястото расте с всяка година, а хората прииждат от всички краища на света: Австралия, САЩ, Канада, Испания, Великобритания, Швейцария, Франция. Разбира се, не на всеки светецът помагал, още повече че мнозина не осъзнавали, че чудото идва след започването на пълноценен християнски живот, с изповед, причастие и спазване на определени духовни норми, разказват свещеници от Смолянската духовна околия.
.
Местните споделят за чудото с 9-годишно парализирано дете. То пренощувало с родителите си в храма, след което проходило. Детето разказало, че в съня си видяло светеца, който го целунал по челото.
Жена на име Дафинка Л. казва следното: „Отидох да пренощувам в храма заедно с други болни. През нощта чухме тропот на кон. Това беше свети Николай. Всички, които бяхме тогава там, после оздравяхме". Интересно е, че никъде в иконографията светецът не язди кон, но пък кой знае, неведоми са пътищата Господни.
Никой не може да каже точно откога съществува чудотворната икона. Но едно се знае със сигурност, че тя е била вече в храма от построяването му през 1836 година. Горният край на дървото е започнал да се разпада. В долния не може да се види надпис от зограф. Предполага се, че реликвата е донесена от Света гора от монаси, дошли по нашите земи да събират дарения за своята обител.
Въстание
С иконата е свързано и едно чудо от XIX век. По време на Априлското въстание заптие се опитало да убие човека, който биел камбаната на църквата „Свети Николай Чудотворец". Ръката на турчина обаче паднала като посечена и той не могъл да я мръдне. Над него се смилил свещеникът и след негова молитва заптието започнало да я движи. Вярващите виждат в това намесата на светеца.
.
Нерядко църквата се посещава и от мюсюлмани. Излекуваните оставят пред иконата детски чорапчета, кърпи, ризи и други дарения. Счита се, че иконата в устовската църква помага най-вече при психични и нервни разстройства в четвъртък, считан за ден на светеца.
Емигранти
Наши емигранти, идващи за неговия празник в Смолянско, са разказвали през годините, че и в чужбина чудотворните икони на Мирликийския Чудотворец са голяма рядкост. Една, намираща се на територията на САЩ, доказва, че Божията благодат може да се прояви навсякъде. Отвъд океана българите посещават предимно храмове на Сръбската или Гръцката църква, както и на Руската задгранична църква, която е недолюбвана от Кремъл. Именно в неин храм се прояви т. нар. Мичиганска мироточива икона.
Оригиналът й е изработен в един скит, посветен на Исаак Сирийн. Монашеска общност за мъже се намира в град Боскобел, щата Уисконсин. Монасите са нарисували иконата, но не са я пуснали за продажба в църковния магазин, тъй като не е отговаряла на строгите изисквания на скита. Оценена като несполучлива, е оставена в сектор, където имало безплатни подаръци за посетителите. Така попада в ръцете на свещеника (отец Елиас) от църквата „Свети Георги“ в Мичиган сити, Индиана. Духовникът харесал иконата за своя храм, още повече че нямало да му струва нищо.
Ухание на рози
През 1996 г. на празника на Свети Николай отец Илия и четецът Тимотей влизат в църквата за служба, но при отварянето на вратата ги удря силна миризма на рози, изпълнила целия храм. Скоро като източник на благоуханието е установена „несполучливата“ икона на Свети Николай, която била поставена в центъра на храма специално за празника. Установено е, че иконата мироточи на три струи, извиращи от образа на св. Николай. Ето какво си спомни отец Елиас Уорнке за деня на мироточивото знамение:
„Цялото ми тяло се изчерви и се вцепени, усещах, че сърцето ми сякаш пада през пода. През сълзи казах: „Никулден е“. Дори не можех да разбера дали аз го казах. Погледнах иконата и установих какво се случва. Забелязах, че от самия връх на челото на светеца тече течност на три струи. Една в центъра през носа и две от двете страни, които сякаш минаваха около очите и до долната част на образа на Николай. Иконата беше леко наклонена сякаш за поклонение...
По-късно през деня игуменката и монахините от съседния ставропигиален сръбски манастир дойдоха да се присъединят към нас в четенето на акатиста на светеца. По време на службата мирото се лееше за всички присъстващи. Всички ние, със сълзи на очи и радост в сърцата си, като един усетихме присъствието на нашия Свети Архиерей Николай и се зарадвахме на чудотворното му застъпничество и любов към нас. Оттогава мирото тече от иконата, но тече много бавно, а понякога и прекъсва“.
Изчезналият рак
Едно от първите чудеса се случва с жителка на Охайо. Тя погребала 31-годишната си сестра, след което трябвало да поеме грижите за племенника си, останал сирак. Но жената била с рак, без две гърди и не й оставало много живот. Започнала да се маже с мирото от иконата на св. Николай и скоро след това от заболяването й не останало и следа. „Когато е отишла същата седмица, за да започне нов курс химиотерапия, са открили, че ракът е напълно изчезнал от тялото й. Лекарите били толкова изумени, че я оставили в болницата за един ден за наблюдение, но не открили нищо. Накрая я обявили за излекувана“, разказва духовникът.
Оттогава иконата обикаля Съединените щати на длъж и шир , като много чудеса се приписват на нея и на мирото, което излиза от нея. Един православен сърбин платил за направата на риза от мед и полускъпоценни камъни за иконата, като така изглежда и днес.
Укротявал морето с молитва
Свети Николай Чудотворец или свети Никола е източноримски духовник, архиепископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Живял през III-IV век - най-тежките времена на иконоборчество и гонения срещу християните. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария.
През целия си живот Никола помагал на страдащите, защитавал невинните и укрепвал слабите със словото на истината и вярата. Има случаи, в които тайно е подхвърлял кесии със злато на нуждаещи се. Една нощ Бог му се явил, след което праведникът решил да се замонаши. По чуден начин той е избран и за архиепископ на град Мира. Дълго време отците не могли да направят избор. Господ се явил на един от епископите със заръката: първият човек, който ще влезе в храма за молитва другата сутрин - него да изберат да ги води. А това бил св. Николай. Едни от най-впечатляващите чудеса, които извършил приживе и пред голям брой свидетели, е укротяването на морето с молитва.
След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците и рибарите. Други под неговата небесна опека са: пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена - билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание) и на стрелците с лък. Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява мъртви посредством молитвата си.
