Н авършиха се 701 години от успението на Свети крал Стефан Урош Втори Милутин (1253-1321), чието име и памет православната църква чества на 30 октомври. Дали покрай скорошния празник, но сръбски депутати се присетиха за светията и поискаха София да върне неговите мощи. Вече 500 години те закрилят града и помагат на хората. В наши дни привличат поклонници от цял свят в столичния храм "Света Неделя", наричан в миналото „Св. Крал“. Тялото на сръбския владетел е нетленно и дава изцеление на всички хора, които с вяра и благоволение подхождат към него, свидетелстват служители в митрополитската катедрала.
Канонизация
Св. Крал Стефан Милутин е канонизиран само 3 години след смъртта му през 1321 г. Вселенският патриарх Герман Втори – 1222-1240, под чийто омофор (юрисдикция) е Сръбската църква, обявява крал Стефан за светец.
Не е обаче изненадващо, че политици от западната ни съседка искат да натрупат рейтинг покрай мощите на Милутин, тъй като той е един от най-успешните и известни владетели в историята на Сръбското кралство. Царувал е повече от 40 години. Неговото управление е белязано от бурни исторически събития и противоборства между раздробените на много царства, княжества, жупанства Южни Балкани на фона на напиращата османска инвазия. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение.
Династията Неманичи
Стефан Милутин е син на сръбския крал Урош Втори (династията Неманичи ), на престола между 1243 – 1276, и френската принцеса Елена Анжуйска. Смята се, че също е потомък на византийския император Алексий Първи Комнин. Според историческите източници той е и праправнук на българския цар Иван Владислав.
Св. Крал бил втори по рождение, но брат му - първородният Драгутин, се осакатил като дете и така на престола седнал Стефан. Въпросът за наследието обаче не бил решен и по-късно за него претендирал племенникът му Владислав. Стефан обаче бил подкрепен от църквата, тогава с голямо влияние в политиката. Свети Крал осъзнал своята висока отговорност, приемайки, че е избран от Бога да работи за издигането на своето кралство и църква. Проявил се като храбър военачалник и добър дипломат. Сравнително бързо разширил земите си основно на юг в днешните Македония и Албания и западните български земи – Браничево, Кичево, Дебърско. Поставил под зависимост и Бдинското-Видинско, княжество.
Резиденция
Кралската резиденция била в Скопие. Воювал и с Унгарското кралство.
Крал Стефан имал 4 брака, като всичките били по династични и дипломатически съображения. Първата му съпруга Елена Йоана Дука била дъщеря на владетеля на Тесалия севастократор Йоан Ангел. Втората сватба с унгарката Елизабет Арпад, негова снаха, била според дипломатически договор с Унгария. През 1284 г. се жени за Анна Тертер, дъщеря на българския цар Георги Първи Тертер. Накрая, след мирен договор с Византия, има брак с византийската принцеса Симониада. Неговата дъщеря Анна Неда, пък става българска царица, съпруга на цар Михаил Трети Шишман.
Житие
В житието на Свети крал Милутин се изтъкват редица добродетели и на първо място неговата изключителна вяра и покровителство над църквата. Той водел скромен живот, а дори след смъртта на първата му съпруга дал обет за нестежание – безбрачие. Твърди се, че браковете му били в името на кралството, съпругите му останали недокоснати и без деца, а византийската булка била 5-годишна. Той започнал да води свят и праведен живот, почти като на монах. Бил изключително благочестив и състрадателен човек, често излизал вън от двореца, облечен скромно, и раздавал пари, храна и дрехи на бедните. Най-много грижи полагал за издигането и престижа на църквата, разширил владенията й с 16 епархии.
Кончина
Крал Стефан Милутин се упокоил на 29 октомври 1321 г. Първоначално мощите му били положени в Банския манастир „Св. Стефан“ в Косово. През 1389 заради Косовската битка били пренесени в близкото село Тренча. Около 1460 митрополит Стефан ги отнесъл и скрил в манастира в Горна баня край София заради турските набези в Сръбско. Към 1500 г. са пренесени и скрити в притвора на софийската централна църква, по-късно наречена „Свети Крал“, където са и до днес. През XVI-XVIII век енориашите силно търсели упование и се молели на светите мощи. Те припознавали светеца за свой покровител и пазител на града. Вярва се, че по време на чумната епидемия през XVII век градът София бил опазен по чудо поради силните молитви към светеца. Има сведения за много чудеса и изцеления сред местното население.
Поп Пейо
В житието на новомъченика Георги Нови Софийски поп Пейо описва чудото с него през 1515 г.
Когато турците искали да го принудят да приеме исляма, той устоял на мъчението, уповавайки се и молейки се на свети Стефан. Дори на кладата той пеел тропара на Свети Крал и след изгарянето тялото му било цяло. Епископ Партений Левкийски – софийски викарий – 1907-1982, разказвал как след атентата в църквата през 1925 г. олтарът и стените били в руини, по чудо саркофагът с мощите останал невредим. След реконструкцията на храма той приел името на Света Неделя, а дясната част на олтара, където е саркофагът, е посветен на Свети крал Стефан – Венец Божий.
Ризата му носи изцеление
Всяка година в деня на успението – втори храмов празник, църковните служители на „Св. Неделя“ отварят саркофага и сменят ризата на светеца под припева на акатиста му. После обличат одеждите му – везана със златен конец с 5 милиона бода роба. Ризата, престояла 1 година върху светите мощи, пропита от благодатта и благоухаеща, се разрязва на парченца и се раздава на болни, инвалиди и вярващи за здраве и изцеление. През 2021 г., когато се чества 700-годишнината от Успението на Св. Стефан Милутин, светата риза беше дарена на представители на манастира „Успение на Света Богородица“ в Грачаница – Косово. През 2006 г. Светият синод и българските вярващи подариха частица от светите мощи на Сръбската православна църква в знак на единение и духовно братство. А миряните настояват, след като почти 6 века софийската църква е опазила мощите, те да останат там на съхранение.
Строил всяка година по 1 храм
Св. Стефан Милутин бил ненадминат по строителство на храмове и манастири. Обещал, че за всяка година като владетел ще строи по един храм. Особено щедър бил към Хилендарския манастир в Света гора. Там построил нов голям храм и защитна кула. След победа над турските орди направил църкви в Йерусалим, Солун, Цариград, дори странноприемница за поклонници в Светите земи. Негово дело са красивите манастири „Св. Богородица“ в Грачаница и Банският „Св. Стефан“. Желаел те да бъдат огнища на духовна просвета. За неговата изключителна благотворителност и святост, милосърдие и християнски добродетели заслужил място в сонма на светиите.
