Н а 25 ноември по Юлианския календар почитаме паметта на Св. Климент Охридски - един от учениците на светите братя Кирил и Методий - първия епископ, проповядвал българското слово на кирилица и създател на тази писменост. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.
Жития
Климент е българин, роден около 840 г. в Югозападна Македония. Данни за живота му преди неговата дейност в България са запазени в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ, също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". A Димитрий Хоматиан пише още за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."
Мисии
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Климент участва и в мисията на Солунските братя във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на Св. Кирил.
Княз Борис I
Според летописите в 886 година княз Борис I изпраща в Охрид Климент със задача да подготви няколко хиляди свещеници, владеещи писмения български език, за да заменят един ден гръцкия език в богослужението със старобългарски. На областния управител Домета е заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Княз Борис I подарява на Климент и три болярски къщи в областта.
В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил", т.е глаголицата.
Кирилицата започва да се използва в Охридската школа през 890-те г., веднага след създаването й от книжовниците на Преславската школа. Между 990 и 1015 г. Охрид е столица на Първото българско царство и същевременно престолнина на Българската патриаршия.
Свети Климент Охридски пише на кирилица жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В историографията се посочват от 15 до 50 негови съчинения.
Плаошник
Със средства на българската държава на хълма Плаошник над Охрид Климент изгражда манастира "Св. Пантелеймон", в който до 893 г. се обучават близо 3500 свещеници. След като е назначен за първи епископ в Струмица, духовното училище е поето от брат му Наум.
В „Пространното житие на Климент Охридски” се казва още, че той умира и е погребан „през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 година (916 г.) в църквата „Св. Пантелеймон”, в гроб, който той сам със собствените си ръце си приготвя от дясната страна на предната част на притвора.”
По-късно османците разрушават манастира и изграждат върху основите му известната Имарет джамия. Тогава мощите на светеца, за да бъдат спасени, са пренесени в друга охридска църква - "Св. Богородица Перивлепта".
Перивлепта
В книгата си "Християнството в българските земи. Български манастири" проф. Божидар Димитров разкрива как е възобновена църквата "Св. Климент и св. Пантелеймон" с мощите на Св. Климент Охридски:
„От края на 2000 г. властите на Република Македония предприемат обхватни действия за възстановяването на Св. Климентовата манастирска църква. На мястото на съборената Имарет джамия е издигната възобновената църква "Св. Пантелеймон". В нея на 10 август 2002 година с литийно шествие са пренесени мощите от църквата "Св. Богородица Перивлепта" до Плаошкия манастир.
Гробът на Св. Климент е в църквата под стъклен похлупак, а върху стъклото е разположен ковчегът с част от мощите на светеца. Оттогава тя носи името "Св. Климент и св. Пантелеймон".
Реликви
Частици от едната ръка и единия крак на Св. Климент се съхраняват в неговия гроб в Охрид. Друга част от тялото на светеца, главата, се пази в манастира „Св. Йоан Кръстител”, който се намира в гръцкия град Верия. Според преданието след успението си самият светец на няколко пъти се явява на монаси от Охрид и Верия, и настоятелно моли главата му да бъде пренесена именно в този манастир. Това обаче не е случайно, тъй като именно там е станало и неговото монашеско пострижение.
На 24 ноември 2016 г. мощите на свети Климент Охридски пристигат в София от гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител", край град Верия, близо до Солун. Те са изложени за поклонение в катедралния храм „Св. Александър Невски“ и след няколко дни са върнати в гръцкия манастир.
Други частици от мощите на светеца се съхраняват в едноименния храм в Пловдив, както и в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Златен кръст спасява 25 български войници
13 и 14 октомври 1944 г. са паметни дати в историята на старата българска столица Охрид. На 9 септември същата година в София се извършва преврат, „палачинката“ се обръща и България от съюзник на Хитлерова Германия става неин противник. Българските войски и администрация, които 3 години и половина преди тази дата навлизат в изконното българско землище Вардарска Македония под немска протекция, започват да се прибират на североизток към майка България, подчинявайки се на неизбежния ход на Втората световна война. В същите дни и часове германските военни части се изтеглят от цяла Македония към планините на Албания.
На 12 октомври 1944 г. военна колона на Вермахта от 50 камиона и артилерийска батарея навлиза в Охрид. Довчерашните съюзници водят със себе си пленници - 25 български войници и офицери, на които няколко часа не им достигат, за да се приберат при своите. Немците смятат, че взимайки ги за заложници, ще си гарантират по‒безопасно придвижване към албанските планини.
Решение
Мълвата за пленените мигновено обхожда града и охридчани взимат спонтанното решение да ги освободят. В нощта на 12 срещу 13 октомври германската охрана е обезвредена с люта „жолта” ракия, съдействие оказват и няколко закачливо усмихващи се девойки. Така пленниците са измъкнати един по един, преобличат ги и тихомълком са укрити в църквата “Св. Йоан Канео” на самия бряг на Охридското езеро. До сутринта с лодка са откарани в подножието на планината Галичица, откъдето българските войници са прехвърлени с камиони към Майка България.
Капитан Майер
Научавайки новината, в 9 часа сутринта вбесеният комендант на немската колона морски капитан Майер Баумгарден заповядва да се доведе в кметството цялата временна местна управа, назначена от самия него само месец по-рано. Начело на управата е кметът Илия Коцарев, достоен охридски войвода от ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов.
В дневника си, писан на ръка от тогавашния директор на пощата Михаил Йоцов, са съхранени за поколенията свидетелства за тези драматични дни: „Комендантът Баумгарден се изправя пред събралия се елит на града в кметския кабинет: „Да съобщите на гражданството днес до 21 часа да предаде всичките избягали пленници! Обещавам, че ако до това време бъдат предадени, няма нищо лошо да се случи нито на пленниците, нито на гражданите. Ако обаче не бъдат предадени, квартал „Вароша“, за който имаме сведения, че са се скрили, ще бъде унищожен и няма да съществува, както не съществува вече и селото Опеница. Съобщавам ви, че всички вие тук от този момент сте мои пленници и никой от вас не може да излезне от тази сграда, без да го посрещне оръжието на моите стрелци.“
Самуиловият чинар
Шега няма – до Самуиловия чинар пред кметството са поставени две оръдия, а дулата им насочени срещу кметството. Пред пристанището са други шест оръдия и две минохвъргачки, както и до втория чинар на Стружкото шосе, насочени срещу квартал „Вароша“.
Всички охридчани знаят къде са скрити войниците, но тайната е запазена. Нещо повече ‒ варошлии обличат новите си дрехи и напускат собствените си домове, твърдо решени, че няма да станат предатели. В 21.00 часа германците установяват, че кварталът е празен, а населението се е евакуирало на безопасно място. Бързайки да се изтеглят час по-бързо, комендантът променя решението си и заповядва до 14 часа на следващия ден, 14 октомври, за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато. Иначе ще разрушат целия квартал, в който са къщите на по-голяма част от жителите на града. Охридчани не се колебаят - още през нощта започват трескаво да събират злато, буквално от всеки дом - свалят венчалните си халки, обеци, кръстчета, гривни, пръстени, всевъзможни златни украшения, които пазят за сватби, за кръщенета, та дори и дребните монети, които възрастните са приготвили, за да се откупят при вечния лодкар след смъртта си. В драматичния ден, малко преди 14 часа на обяд вече са събрани 10 килограма чисто злато. Но не достигат 2 кг.
Лития
Тогава в кметството се дочува църковно песнопение. Комендантът надниква през прозореца и онемява от изненада. Многолюдно литийно шествие, водено от стария поп Тома Каваев, носи на ръце най-ценното достояние на града - средновековния златен кръст, свален от кубето на църквата "Св. Богородица Перивлепта", която за охридчани е „Св. Климент“, защото в нея се съхраняват мощите на светеца! Носят кръста, за да добавят липсващите 2 кг злато и градът да бъде спасен. След свещеника вървят стотици миряни, които пеят „Спаси, Господи, твоите люде!”. Златото е събрано, войниците са откупени, Охрид е спасен от гибел.
Обрат
Онемял от солидарната постъпка на цялото население на Охрид, които спасяват не само българските офицери и войници, но и града си от разрушаване, капитан Баумгарден връща на кмета цялото събрано злато. Златният кръст се връща на своето място върху кубето на храма: „Моля ви предайте златните накити на хората, които са ги донесли, а 540-те златни наполеона нека да послужат за възстановяване лодките на тези граждани рибари, които пострадаха при военните действия около пристанището“, са думите на немския комендант към кмета Коцарев.
Благодарност
Само седмица след като немците напускат, в Охрид нахлуват партизаните на Тито. Като „благодарност“ първата им задача е да арестуват кмета Илия Коцарев и поп Тома Каваев. Изземват цялото събрано злато, което още се съхранява в касата на кметския кабинет, и то изчезва незнайно къде. За броени дни кметът и поъта са осъдени на смърт и разстреляни. В цяла Вардарска Македония настъпва масово изстребление на хиляди, понечили да защитят българската си принадлежност.
Авторът благодари на своите приятели от Македонския научен институт за предоставените документални свидетелства.
Румен Жерев
