Н а 8 ноември честваме Архангеловден. Празникът е в чест на арх. Михаил – главния пазител на Небесното царство и на Божия закон, помагащ на хората в ежедневната им борба с демоните и злото. За всичко това разговаряме с единствения свещеник алпинист у нас отец Кънчо Кабадийски, председател на църковното настоятелство на храм „Света Троица“ в Ловеч. Там се пази и една от малкото икони на архангела, не само у нас, но и в целия православен свят, прославили се като чудотворни.
- Иконата на св. Архангел Михаил в ловешкия храм „Света Троица“ се счита за чудотворна. Каква е нейната история, отче Кабадийски?
- Иконата, както всяка друга, е съсредоточие на нашата вяра и молитва към Господ, Богородица или съответния светец. Това, което се знае, е, че тя е донесена при освобождението на Ловеч от турското робство. Руските войски са я донесли в града заедно с църковна утвар - два напрестолни кръста, съсъди, бойни хоругви.
Иконата на св. Архангел Михаил (вляво) е изложена ежедневно в красивия храм Света Троица.
Всичко това е оставено като подарък на храма, който е съществувал и по онова време. По-рано той е бил разоряван от турците, като за тяхно съжаление не са успели да направят нищо повече. Храмът е запазен и досега.
- За какво се счита, че реликвата помага?
- Информацията за тази икона имаме от старите свещеници на храма и от вярващи християни, които вече са покойници. Според техните разкази са забелязани въздействия Свише основно при проблеми, свързани с психичното здраве, определен тип екзистенциална тревожност. Може да се каже, че е извършвана такъв тип чудотворна помощ на лечение. Що касае днешното време, то нямаме регистрация на такова чудо, поне откакто съм аз председател на храма.
- А може и да има, но никой да не е свидетелствал за него. Спомням си преди време ловчанският митрополит дядо Гавриил разказваше как завеса в тази църква се е запалила от кандило, но огънят вместо да лумне нагоре е спрял сам като пресечен с меч?
- Преди около десетина години завесата, която стои на олтара се е запалила. И наистина огънят точно по средата й е спрял. Покривката на светия престол тогава е изгоряла – щял е да стане много голям пожар. За щастие обаче някой е спрял огнената стихия. А знаем, че когато завеса се запали отдолу нагоре, физически е невъзможно да се самоугаси. Изводите всеки сам може да направи според собствената вяра.
- Налага се мнението, че Божиите служители сякаш имат и някакви ресори, казано на съвременен език. Ето светите Козма и Дамян Асийски, чийто празник мина преди дни, са лечители. За какво са се молили предците ни на архангел Михаил?
- Най-общо казано, за духовно покровителство и защита. Като защитата може да бъде срещу различен тип външни намеси и въобще всичко, което нашите предци, а и ние в съвремието чувстваме като заплаха и имаме нужда от такава подкрепа. Разбира се, такава роля не се изпълнява само от архангел Михаил, но от друга страна - все пак той е небесният архистратиг и като такъв предстои най-близко до Бога. Може би затова хората толкова го обичат.
- Отци на вярата споделят, че архангелът понякога се явява на хора в опасност или да окаже някаква земна мисия. Такива срещи е имал Ефрем Аризонски в САЩ, а у нас - покойният игумен на Кокалянския манастир дядо Назарий, на когото се явил по време на молитва. Как гледате на подобен род свидетелства?
- Това са субективни преживявания, т.е. нещо, което се е случило в някакъв момент от живота на конкретния човек. В този смисъл не бих могъл да дам някаква оценка за обективност. От друга страна, би било грешка да подминем тези свидетелства, без да ангажираме вниманието си. Защото те ни дават ценна информация, един друг тип знания. Де факто цялото познание, което имаме за духовния свят, не е пряко.
Отец Кънчо по време на служба, оглавeнa от Негово високопреосвещенство ловчанския митрополит Гавриил.
Ние активно участваме в духовния живот чрез нашето вътрешно духовно съдържание, което ни свързва с Бог, но ние непосредствено не можем да съзерцаваме духовния свят. За щастие има много примери в историята на Църквата, в които ние виждаме подобен род свидетелства. Чрез тях получаваме информация от хора, които са имали достъп до този духовен свят.
- Като тези хора, праведници, са имали и някакво по-високо ниво на духовна чистота, нали?
- Да, това е задължително условие. А и също така, това е един вид реализация на Божествения промисъл за човека.
- А каква е ролята на арх. Михаил в небесното устроение?
- Той е първият между ангелите. А това да си пръв и да си най-близко до Божия престол означава, че той е реализация и на самия Божествен замисъл за това устроение. И този замисъл е съвършен. Все пак човешките понятия, които ние използваме за определяне на земните величини като разстояние „близо-далеч“ или състояния са може би доста неточни. Защото те съдържат в себе си взаимоотношения, поток от общуване и съответните реализации. Знаем, че ангелите са вестители на Бога и на Неговата воля. Това означава, че те участват в такова общуване и с нас, които вярваме и изповядваме православното християнство. Въобще може много да се говори за свети архангел Михаил, има и доста литература , в която са описани негови чудеса. Той е мощен помощник на цялата поднебесна църква.
- На него ли се подчинява като йерархия ангелът пазител (хранител), който всеки човек получава при кръщението си?
- Най-вероятно съществува такава субординация, да я наречем. Между ангелските чинове има връзка на съподчиненост, но тя не трябва да се разбира в смисъла, в който ние се съподчиняваме да речем в дадена организация. Т.е. небесната власт се осъществява чрез употребата на любовта и тя не е съвместима с онова разбиране, което ние имаме по отношение на земната власт и нейната употреба спрямо подчиняващите й се хора.
- Има ли дефицит на любов в нашето общество?
- Духовната любов е състояние на извисяване и зрялост, която се постига с много труд, воля и себеотрицание. А всяко нещо, което изисква усилия съвременният човек е склонен бързо да го отхвърля. Поради тая причина тази духовна любов е заместена от други сурогатни, които са по-лесно постижими и с които по-лесно се примиряваме с действителността. Виждаме, че светът, в който живеем, като цяло не е добронамерен. Ние православните християни обаче знаем, че в основата на всичко е Любовта (към Бога и към ближния) и докато Църквата съществува на Земята ще я има тази любов и светът ще го има. Силите на злото за жалост няма как да ги спрем да действат – Бог е дал свободна воля на всеки да върви в едната или в другата посока.
- Преди своето падение Сатаната също е бил ангел близо до Бога. Как мислите, щеше ли да успее бунтът му, ако не беше намесата на архангел Михаил?
- Само можем да предполагаме, защото това е събитие, което се е случило много преди времената на нас, хората. От друга страна, знаем, че онова, което се случва и чрез което то става е винаги свързано с Божествения промисъл. А той е несъотносим към човешкия ум. Затова е добре да не даваме категорични коментари какво би станало, ако... Фактът е, че имаме ангелско войнство, което е самоосъзнато, което служи на Бога и това е фактическата истина.
- Сред народа се е наложило вярването, че арх. Михаил е душевадец. Откъде тръгва тази митологема?
- Това е така. Ние знаем, че ангелът, който получаваме по време на светото тайнство Кръщение, посреща душата след физическата смърт на тялото. Но, ако човекът е живял неблагочестиво и е развил множество пороци без да се бори с тях, присъствието на неговия ангел не е много сигурно. С други думи това зависи от начина ни на живот, от ценностите, които имаме и чрез които осъществяваме себе си в този свят. Ако ние сме обърнати по пътя на несъзиданието, който ни спуска надолу, към лесно постижимото, към царството на тъмнината и на злото, то след физическата ни кончина нашият ангел няма да ни посрещне. Просто защото него няма да го има там долу.
Трябва да обичаме ангелите си, защото те ни обичат и се грижат за нас. Ако упорстваме и дори съзнателно живеем в порок, ние ги гоним. А какво е най-краткото определение за порок - това е да ставаме осъществители на злото във взаимоотношенията помежду си и към света, в погледа към себе си. Всичко това е противоположната страна на любовта.
- На тези предсрочни избори, които минаха в България, злото или доброто беше в повече на везната, вие гласувахте ли всъщност?
- Винаги гласувам, но не мога да дам конкретна оценка на политическата обстановка. Нашата работа като свещенослужители е насочена към спасяването на човешките души, а не към определяне на силите, които действат в политическото или социалното ни пространство. Онова, което можем да кажем, е, че всяка власт ни е дадена от Бога, както сам Христос утвърждава. И в рамките на онова, което ни управлява, ние трябва да осъществяваме себе си. Какви избори правим, защо ги правим, какви са подтиците ни – е вече предмет на психологията и социологията, а не на религията.
- Добре де, нека да ви попитам така – можем ли да се молим на архангел Михаил като борец срещу злото, за малко по-честни избори?
- Всичко се допуска от Бог. Ние няма как да изкушаваме небесната църква, в която влизат всички, включително и душите на праведниците, с молитва за това да бъде определен в дадена посока нашия свободен избор, който реално Господ е дал на всеки един от нас. Аз бих казал, че трябва да го използваме отговорно и добронамерено.
- Новият патриарх Даниил също обича планините като вас, но вие сте може би единственият свещеник професионален алпинист у нас. Катерейки върховете, по-близко до Бога, виждал ли сте, усещал ли сте ангелското присъствие, за което говорим?
- Мога да дам такова свидетелство. Случвало ми се е и в моменти на беда чрез молитвичка да бъда предпазен и спасен. Когато човек има такъв тип духовна настройка и вземе, че се случи нещо, което кореспондира с духовния свят, няма как да не бъде усетено.
- Да, планината може да бъде красива, но и често недружелюбна?
- Планината си е планина и ако й приписваме човешки качества, то е, защото поставяме себе си почти навсякъде в света около нас. Когато погледнем към един планински връх, ние гледаме нагоре. Метафорично можем да свържем това и с погледа към духовното пространство. Знаем, че и Христос доста често е обичал да се усамотява в планината - когато четем евангелието, ние виждаме много такива примери. Тя е мястото, където можем да останем насаме с онова интимно духовно съдържание, което носим и да го задълбочим. Това става чрез съзерцание и молитва. Ние виждаме, че много от светите обители са разположени в планините или в полите им. Така че планината не е случайно място, тя помага на човека, служи му, както морето, небето и всичко останало, създадено от Бога. Светът е създаден, за да може човек да се усъвършенства както физически, така и духовно.
Любомир Старидолски
