Т ази седмица (на 16 юли) се навършиха 25 години от мистериозната кончина на Старозагорския митрополит Панкратий, до ден днешен почитан от по-възрастните старозагорци.
Командировка
„Вечерта преди да почине, бяхме заедно. Тъкмо беше се върнал от командировка в Русия. Говорихме, смяхме се. На другия ден не можех да повярвам на ушите си, че е починал, както казаха - внезапно.“ Това разказа за „Телеграф: Чудеса и вяра “ дългогодишната старозагорска журналистка Йовка Николова. Изглежда никога няма да разберем какво точно се е случило, но мнозина са убедени, че някой е помогнал на владиката да се пресели в Отвъдното. Казват, че имал много врагове заради мнението, което винаги отстоявал, и принципите си, които не си позволявал да загърби. А знаел и много неудобни тайни. Единственото сигурно е, че житието му е доста спорно – от Осанна до Разпни го. От една страна, стои помощта и духовното му наставничество, което е давал на миряни и клирици. Но, от другата страна, на везната тежат и донесенията му срещу свещеници, сътрудничеството му с Държавна сигурност (ДС) и Москва.
Кашлата
Роден е на 14 декември 1926 година в старозагорското село Кашлата с името Пенчо Николов Дончев. Учи във Ветрен, в Пловдивската духовна семинария и в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. В първи курс става послушник в Бачковската обител. На 15 февруари 1949 г. Пенчо Дончев е подстриган в монашество с името Панкратий. По молба на митрополит Климент Старозагорски и със съгласието на Светия синод на 1 септември 1954 г. йеромонах Панкратий е назначен за протосингел на Старозагорската епархия. На 14 април 1957 г., Цветница, е въведен в архимандритско достойнство. Ръкоположен е за Велички епископ и е назначен за викарий на митрополията в Стара Загора. Има обаче данни, че той е приел да сътрудничи на Държавна сигурност още през 1967 г., за да го пуснат да придружи дядо Климент до Виена за животоспасяваща операция. Според Любомир Попов, бивш председател на Комитета по вероизповеданията, Панкратий е бил най-довереният човек на ДС в Църквата. С негово одобрение са били ръкополагани свещеници и епископи, както и монаси за пострижение.
След смъртта на митрополит Климент, на 12 юли 1967 година Светият синод единодушно го избира за Старозагорски митрополит.
Той става един от тримата владици, които като триумвират (заедно с митрополитите Филарет Видински и Калиник Врачански ) са управлявали православната църква у нас по времето на комунизма, дори зад гърба на патриарх Максим. Например през 1974 г. Панкратий спира избора за епископ на своя духовен син Дометиан (по това време секретар на Св. Синод), тъй като неговият брат е лежал в затвора по политически причини. Влиянието му става особено голямо и в международен план, когато е назначен за представител на Българската православна църква (БПЦ) в Световния съвет на църквите. Пост, който се дава само след одобрение от Москва.
След 10 ноември 1989 г. Панкратий основава в Стара Загора просветен център „Свето Благовещение“ и съдейства за издаване на вестник и списание. Провъзгласен е за „почетен гражданин на Стара Загора“. Като депутат от Великото народно събрание (ВНС) се прочува с това, че отказва да подпише конституцията. През 1992 година митрополит Панкратий Старозагорски се оказва в окото на нова буря - той е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. Реално основният идеолог за това е Панкратий по нареждане от Москва на лидери от Руската православна църква. Тогава дели една тайна квартира в столичния кв. „Левски Г“ заедно с Калиник. Там двамата кроят планове как да превземат БПЦ, но безуспешно. През 1995 г. на свикания помирителен църковен събор разколниците Панкратий и Калиник се покайват. А на 12 декември първият е възстановен на старозагорската катедра.
Държавна сигурност
Според изследователи на БПЦ Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата й история. От разсекретени архиви става ясно, че е привлечен за сътрудник на Държавна сигурност през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква, и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност и с Москва.
„Като близък сътрудник на държавата митрополит Панкратий е имал възможността да получава по-големи суми от фондовете за възстановяването на паметниците на културата за поддръжка или понякога за ремонт на църкви, за разлика от т. нар. „реакционнни“ митрополити, какъвто е оценяван Варненският митрополит Йосиф например“, разказва историкът Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на БПЦ през комунистическия период. „Вероятно от гледна точка на Старозагорска епархия митрополит Панкратий може да бъде уважаван като един много влиятелен върху централното управление на Църквата митрополит – казва още Методиев. – Но всички тези позитивни страни на митрополит Панкратий са немислими без неговото активно сътрудничество с комунистическата държава, а опитът му в началото на 90-те години да пренапише собствена си биография, представяйки се за реформатор, поне за мен е крайно неубедителен, като се има предвид предходната му дейност, за която през 90-те години се знае малко или само се спекулира“. По думите на изследователя няма съмнение, че Панкратий е образец за архиерей, който прави компромис с комунистическата държава, като се възползва в максимална степен от този компромис.
Репресиран
Показателен е случаят с репресирания свещеник от руски произход Петър Василковски, който служи в началото на 70-те години като ефимерий в Казанлъшкия манастир „Въведение Богородично“. Той скоро умира мистериозно. Малко преди това митрополит Панкратий (Бойко) разказва пред водещия си офицер от ДС, че е „провел среща с Василковски“, на която свещеникът „признал“, че е „получавал, чел и разпространявал литература с антикомунистическо и антисъветско съдържание“. Под този грях срещу българската държава и братския Съветски съюз се разбират текстове на Александър Солженицин, както и една книга на Николай Бердяев. Нещо повече - Панкратий изразил пред ДС готовност да наруши тайнството на изповедта, като разкрие още подробности за стореното от Василковски. За целта той заставил духовника да си помисли много добре за стореното и после да мине при него на изповед. Църковното тайнство обаче така и не се случва, тъй като свещеникът умира от разрив на сърцето.
Помощ
На другия полюс са оценките на клирици, според които владиката Панкратий има безспорен принос за съхранението на искрата на християнството във времената на атеистичния комунистически режим.
„Дядо Панкратий беше духовник, обичан от цялата Старозагорска епархийска църква и извън нейните предели. Той през целия си живот се стараеше да помогне на всеки, който търсеше неговата помощ. Много са случаите, в които е помагал на болни за лечението им в чужбина. Пословична беше и неговата загриженост за сираци“, разкрива днешният Старозагорски митрополит Киприан. И допълва: „Той имаше покаяние, милост, добросърдечие, вдъхновение и боязън от Бога. Духовният му живот показа именно това, че когато човек се покае и потърси прошка от Бога, той ще бъде приет. Бог ми е свидетел, че тази моя лична любов към моя духовен старец дядо Панкратий ме вдъхновява и ми дава сили.“
Наставничество
Киприан попада под духовното наставничество на Панкратий още в ранна детска възраст, когато расте в храм „Света Троица“ в град Казанлък. „Дядо Панкратий дойде да служи на празника на Света Троица в едноименния храм, в родния ми град, тогава за първи път го видях. Чисто бял, в прозрачна кожа, с невероятен талант както в богослужението, така и в реториката му. Удиви ме неговата дипломация, удиви ме лекото му чувство за хумор, което имаше. Той беше поучителен за всички ни“, разказа за първата си среща с него архиереят.
Неофит: Имаше невероятен талант в риториката
„Митрополит Панкратий имаше невероятен талант - както в богослужението, така и в риториката. Удивяваше ме неговото човешко отношение към всеки... Духовна радост беше общуването с него. Освен че беше възприел духовното наставничество на своя духовен наставник - блаженопочиналия митрополит Климент, наследи Старозагорската катедра от него, въздигна я, даде й първенствуващо място в Българската православна църква сред епархиите й“, спомня си Негово Светейшество патриарх Неофит.
Панкратий умира на 16 юли 1998 година в Стара Загора. Погребан е зад олтара на катедралния храм „Свети Димитър“.
Елена Дюлгерова
