Н а моменти масите в криптата на Руската черква не достигат за всички желаещите да напишат писмо до Свети Серафим Софийски Чудотворец. Това показа проверка на „Телеграф: Чудеса и Вяра“ в навечерието на празника му, който се чества на 26-и февруари.
Гробът на светеца се намира в центъра на София в Руската черква „Св. Николай“. В делничен ден по обяд гръцки туристи се бяха наредили на опашка за свещи, а след това седнаха да пишат желания до светията редом до неколцина българи. За целта има голямо помещение под храма, оборудвано с маси, столове, писалки и листчета.
Писмата с желанията се поставят първо на гроба на Св. Серафим Софийски Чудотворец.,
Поклонниците мълчешком съчиняваха какво точно да поискат от светеца, чиято слава се носи, че сбъдва добрите човешки желания от небесата – за здраве, любов, семейство, кариера - темите всъщност са безчет. След като елинската група стана и тръгна към гроба и пощата на светеца, нейното място зае нова порция мераклии за небесно застъпничество.
Традиция
Елините чинно спазиха традицията, като поставиха листчетата с прошенията си първо на гроба на архиерея, след което ги пуснаха в една от двете му пощенски кутии. Една от туристките сподели на английски език, че са чули за светеца покрай скандалите със затварянето на Руската черква миналата есен.
Пощенските кутии на светеца са вдясно от саркофага с мощите му.
По-късно така се случило, че с нейни приятели през януари се записали за една екскурзия до София и ето ги тук пред гроба на този съвременен праведник и чудотворец. А писмата си написали на гръцки език, разчитайки, че светците знаят всички божи езици, защото могат да четат направо в човешките сърца.
Музей
В криптата е организиран и малък музей в чест на светеца. Може да се види църковна утвар, която лично е държал в ръцете си в началото на XX век, когато е причестявал миряни или е кръщавал деца.
Приживе владика Серафим карал вярващите християни да излагат молбите си до Всевишния в писмена форма. По онова време това се струвало на мнозина странно. Самият Серафим Соболев обаче не спирал само дотук. Той вземал бележките и с чистотата на своята молитва и вяра ги изричал и изпращал директно към Твореца за изпълнение. Вярва се, че той продължава да чете писмата, които хората пускат в двете пощенски кутии, които се намират отдясно на саркофага с мощите му.
Чудеса и гонения
В биографията на светеца сложно се преплитат високото и низкото начало – има свидетелства за невероятни чудеса, но и данни за гонения срещу християните и прегръщане с бившите им гонители в един момент. Въобще времената, в които е живял св. Серафим много напомнят процесите и в съвременна Русия, където върви една реставрация на съветския авторитаризъм с жестоки политически репресии и убийства. Реално владиката е трябвало да лавира в най-тъмните времена и на комунистическия атеизъм през XX век, за да оцелее физически и да съхрани своето паство, коментират миряни.
Николай Борисович Соболев е роден в град Рязан, на 1/14 декември 1881 година. Семейството имало 12 деца, седем от които починали в детска и юношеска възраст. Десетото поред дете в дома било Николай Соболев. При раждането майката изгубва съзнание и се налага операция, за да бъде спасен животът й. За кратко идва в съзнание, като не разрешава да лекарите да премахнат детето. В онази нощ майката изрича пророчески думи: „Какъв сериозен мухтар се роди“. Като малък често близките наричали малкия Николай мухтар, като той много се обиждал. Споделя, че едва по-късно научил, че думата от етиопски значи „епископ“. Години по-късно Серафим наистина става такъв.
На 19 май 1921 г. пристига в България и с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София. В следващите години обаче започва разделението между Руската православна задгранична църква (РПЗЦ) и Московската патриаршия заради установилия се оттатък Черно море болшевишки режим подир преврата, наричан Октомврийска революция.
Задграничната църква
Голяма част от времето, което архиепископ Соболев отделял за служение, минавало под омофора на Руската задгранична църква. В началото на 20-те годни всички руски архиереи и свещеници в емиграция признавали само управлението на Задграничната църква. В България от гоненията се спасили и много белоемигранти. Всички искрено вярвали, че тяхното изгнание няма да е вечно, че скоро комунистическата власт в Москва ще падне и миряни и духовенство веднага ще се завърнат в родината си. Но времето минавало, а безбожната власт се окопавала и ставало от лошо по-лошо. Свещенослужителите емигранти, и не само в България, трудно общували с Московския патриарх Тихон. В един момент на Карловацкия събор Руската задгранична църква решила да узакони своето положение. Успоредно с това РПЗЦ призовавала световната общественост да помогне за премахването на безбожната власт в Русия. Като отговор скоро след това болшевиките поискали от патриарх Тихон да анатемоса членовете на Задграничната църква. Изправен до стената, той нямал голям избор - отменил посланията на Карловацкия събор като политически, премахнал и Задграничното църковно управление над енориите в чужбина. Още на другия ден след подписването на документа патриархът е арестуван.
Мнозина от емигрантите се досещали, че той насила е подписал указа под диктата на Сталин. Всички се чудели по места дали да го изпълнят. Епископ Серафим отказал да се подчини, като решил да се опре на историческите аналогии, които били много. Най-ярката от тях се отнасяла до началото на XIX век, когато имало подобен казус с римокатолическите епископи и папа Пий VII.
Наполеон Бонапарт искал да постави в Европа угодни нему епископи без съгласието на папата. Със заплахи той получил подписа на тогавашния римски папа, но въвел в заблуждение френските епископи за истинското положение. Така една част от епископите се подчинили на Наполеон, но друга отказали. Когато папата бил освободен, той одобрил поведението на тези епископи, които отказали да изпълнят постановлението на Римския престол, извършено под натиска на Наполеон.
Според Свети Серафим ситуацията от времето на Наполеон много напомняла положението на Русия при болшевики. Владиката бил уверен, че патриарх Тихон е бил подложен на по-страшен натиск, отколкото папа Пий VII. Затова той заключил: „Ако на Бога е угодно, всички ние да доживеем не само освобождението на патриарх Тихон, но и на цяла Русия от съветската власт, ще научим колко по-голям натиск е изпитвал Светейшият патриарх от враговете на нашата църква и родина, пред които Наполеон се явява невинен младенец с всичките ужаси на неговото насилие“.
Скоро патриарх Тихон умира, а на неговия престол се настанява митрополит Сергий (Старгородски). Епископ Серафим вече е бил наясно, че митрополитът е лоялен на болшевиките, но скоро започнал да се отнася към него като към глава на Руската църква. Това буди доста спорове и недоумение у биографите на светеца. Малцина изтъкват, че двамата били приятели отпреди революцията и на него Серафим гледал като на свой боледуващ брат.
Прелом
Преломен момент в живота на Руската задгранична църква станала спуснатата от митрополит Сергий „Декларация“. С нея йерарсите трябвало да декларират лоялност към безбожната власт по следния образец: „Аз, долуподписаният, се задължавам да уведомя Московската патриаршия, че в своята обществена, и в частна църковна дейност, няма да допусна нищо такова, което може да се приеме за израз на моята нелоялност към с съветското правителство.
На практика това означавало не само да се забранят проповедите срещу богоборците, но и да не се споменават имената на невинно избитите без съд и присъда.
В онези години целият православен свят се надигнал в защита на преследваната Руска църква. Софийският митрополит Стефан написал: „Шокирани сме от обстоятелството, че у нас в България добрият стопанин се отнася към своето домашно животно по-внимателно и по-грижливо, отколкото там, в „свободна Русия“, властта се отнася към своите граждани...“
Така или иначе Архиерейският събор обявил декларацията за нецърковна, като под това се подписал и Серафим. Нещо повече, по свидетелството на негови съвременници той наричал съветската власт бесовска и се молил горещо за нейното отхвърляне.
Сталин
Позицията на бъдещия светия била напълно оправдана. Репресиите на Сталин избили милиони невинни трудолюбиви селяни, почти цялата интелигенция също била затрита. Равносметката в църквата не била по-различна. До началото на Втората световна война в Русия вече нямало нито един действащ манастир, като оцелели само около 200 черкви.
При началото на войната епископът постепенно обаче сменя позицията си – не подкрепял властта в Русия, но подкрепял църквата там. В крайна сметка владика Серафим заедно с други архиереи емигранти признава властта на митрополит Сергий, който през 1943 г. става патриарх. След войната Соболев напуска РПЗЦ, приема съветското гражданство и преминава към Московската патриаршия (оглавявана вече от Алексий I). Той обяснил, че желае единение с църквата майка, в която вече нямало неканонични елементи. Дали се е подвел по пропагандата на съветската власт, че нямало да гони вече свещениците или духовникът е виждал нещо в бъдещето, само можем да гадаем.
С края на войната обаче гонения срещу духовниците започват и в България. През януари 1945 г. църковният брак е забранен. По нареждане на вожда Георги Димитров свещениците вече не бивало да са аполитични, а трябвало да подкрепят новата власт. Скоро синодът на БПЦ също издава декларация за лоялност към новата власт. Въобще сатанинските събития от Русия се повтарят и в новата родина на владиката – България.
Сталин и Георги Димитров.
По това време към св. Серафим непрекъснато се обръщали миряни за помощ. А той се обръщал към иконите на Богородица Боголюбска и Курско-Коренната, прекръствал се и казвал съдбата на този или онзи арестуван или изчезнал човек.
В статията са използвани факти и фрагменти от книгата „Жизнеописание на Архиепископ Серафим“.
Опази семейство от катастрофа
Днес миряни вярват, че Свети Серафим помага от оня свят и се застъпва за нас пред Бога. Жена от Габрово разказва едно съвременно чудо. На 29 декември 1995 г. било люта зима. Тя пътувала с кола от Дуисбург, Германия, където гостувала на своя приятелка. Пътищата в Западна Европа не били разчистени и жената много се притеснявала. Шофирал мъжът й, а тя непрестанно се молела. В един момент заспала и сънувала белобрад старец, облечен целия в бяло, с бели коси, а в ръката си държи дървен жезъл. „Не помня какво ми говореше, но нещо ме убеждаваше. Веднага се събудих и погледнах мъжа си. Колата се движеше напред и се отклоняваше вляво от пътя, а мъжът ми, отпуснал се на кормилото с глава, спи“, спомня си габровката. Тя веднага го разтърсила и така се спасили от сигурна гибел. След този случай случайно нейна приятелка я довела в крипта в София и в иконата на св. Серафим тя мигом разпознала своя спасител.
Сред новите свидетелства, послужили за канонизацията на Софийския чудотворец на 26.02.2016 г., има няколко българи изцелени от онкологични заболявания, помощ при безработица, поправяне на говорен дефекти, удължаване живота на безнадеждно болен човек от София.
Половинчато добро не може да победи злото
Проповедите на св. Серафим са изключително актуални и днес. Той учил така:
"Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шанс да победиш злото с добро“.
„Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувствуваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога. Бог обича смелите и смирените."
„Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа.
Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен." “
Любомир Старидолски
