Р азпнат между два протеста, Светият синод вчера потвърди решението си от 24 февруари и касира изборите за нов сливенски митрополит. Второто решение - наредбата, ограничаваща избирателните права на местните духовници и архиереи - обаче бе отменено.
Новите избори ще бъдат след Великден по старите правила, но точна дата не бе насрочена, обясни пред „Телеграф: Чудеса и Вяра“ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Дотогава той остава временен наместник на епархията в града на Сините камъни.
Варненският митрополит Йоан едва си тръгна след края на заседанието.
Стана ясно още, че Светият синод му е възложил да повтори митрополитските избори, но преди това да извърши пълна финансова ревизия на цялата епархия, на имотното й състояние, както и пълна проверка на списъка с избиратели.
Автобуси
Заседанието на Св. синод във вторник продължи около 5 часа. Още в 8:30 заранта пространството пред патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и базиликата „Св. София“ започна да почернява от събиращите се там клирици. Откъм ул „Георги Раковски“ автобуси докарваха протестиращи срещу февруарските синодални решения от Сливенска, Ловчанска, Неврокопска и Търновска епархия. Те носеха изображения на чудотворни икони на Богородица и Иисус Христос. Духовници обясниха, че са срещу касираните избори за нов духовен водач на Сливенска епархия и лишаването на местни духовници и клирици от право на глас със зле съчинени мотиви от Лаодикийския и Картагенския събор срещу „тълпата“. В тази връзка хората носеха лозунги: „Не ни наричайте тълпа, ние сме Божии служители“. „Ако бяхме тълпа, щяхме да ви прегазим“.
По металните ограждения имаше листовки с конспиративни призиви, както и такива, засягащи стари проблеми като феодалната зависимост на свещениците от владиците: „Не на Козяк в БПЦ“, „Не на Феодализма в БПЦ, „Митрополитите без народа Божий са никои“.
Уставът
„Ние сме тук, за да подкрепим Устава на БПЦ. Трябва да се премахне тази наредба, защото е в разрез с устава. А ако толкова се желае от митрополитите, да я приемат на Църковно-народен събор. Всичко, което се прави на тъмно, не е Христово дело. На 18 февруари се избраха двама епископи, от които Синодът трябваше да посочи един за нов сливенски митрополит. И понеже тези двамата не им харесаха, решиха нито единият, нито другият да е. Затова взеха и това решение Синодът вече да определя кой да бъде митрополит. От създаването на Българската екзархия през 1872 година изборите са ставали все по този начин“, коментира бургаски свещеник. Зад него имаше две жени от столицата, развяващи реплики на Самарското знаме. Те обясниха, че много трудно са го намерили. „Дойдохме, защото подкрепяме закона, а не беззаконието“, заявиха двете дами на ларгото пред Паметника на Незнайния воин.
Да протестира срещу решeнията на Синода от 24 февруари бе дошъл и дякон Стефан от Търновска епархия: „Ние сме „за“ истината и правдата и сме дошли да я защитим с нашето молитвено присъствие. Защото касирането на изборите в Сливенска епархия показа, че от миряни и свещеници днес нищо не зависи. Не е редно също така Уставът на БПЦ да се променя със задна дата. Ако нещо се променя, това трябва да се реши от Църковно-народен събор“.
Под строй
От другата страна под строй бяха докарани свещеници основно от Пловдивска епархия. Към тях се присъединиха и отделни духовници от столицата. Те носеха плакати с надписи, че подкрепят решенията на Синода. „Подкрепяме всички решения, които ще са в името на доброто и на единството на БПЦ“, рече отец Атанас от Панагюрище.
Лагерът срещу касираните избори в Сливенска епархия и приетата скандална наредба от Синода.
След 9:30 часа наред с православните напеви започнаха да влизат и различни закачки. Подкрепящите касирането на митрополитските избори определяха отсрещната страна като „протестанти“ (по примера на Мартин Лутер) и „путинисти“. От другия лагер обаче не им оставаха длъжни, наричайки ги „чужди агенти“. Тези, макар и редки обръщения, се заглушаваха от надпяването с православни песнопения, които си организираха протестиращи и контрапротестиращи. А когато агитките не пееха, рецитираха или Господнята молитва Отче наш или Символа на вярата (Символ верую).
Другият лагер
В т. нар. лагер на Пловдивския митрополит Николай имаше и свещенослужители от Сливен. Един от тях бе отец Силвестър. Той обясни, че изборите от 18 февруари правилно са били анулирани, тъй като е имало нарушения. А приетата след това наредба митрополити да се избират само от митрополитите „прекъсва една възрожденска традиция, но възстановява една хилядолетна“. „Единствено в нашата и в Кипърската църква се използва народът за избиране на епископи в началата фаза. Това, от една страна, не е лошо, но, от друга, като порочна практика се случва от 20 години едно налагане на Синода на неизбираеми хора“, обясни духовникът, визирайки победителите в първия тур Агатополски епископ Йеротей (с 26 гласа) и Константийски епископ Михаил (22 гласа).
Болшинството духовници от Сливенска митрополия се обявиха в подкрепа на избрания на 18 февруари епископ Йеротей, викарий на покойния митрополит Йоаникий.
„За 5 години Йеротей създаде фракции на местно ниво и останалите сме „кой не скача, е червен“. Той иначе е добродушен човек, но около себе си се заобиколи с опасни хора. Или както един свещеник каза, новият митрополит тепърва ще трябва да обедини духовниците“, даде другата гледна точка сливенският поп. Той показа и „компромат“ - тв участие на един епархийски избирател. В него човекът в прав текст обяснява как, след като са класирали първи Йеротей, са решили да изберат от измежду другите епископи за втори онзи, който най-малко може да му попречи на финалния тур в София. Така Константийски епископ Михаил получил 22 гласа, въпреки че местните откровено признават, че не го познават. „Кажете ми това демократичен избор ли е“ , попита отец Силвестър Янакиев.
Погребение
Божиите чада от другата страна на барикадата от полицаи и метал обаче отговориха, че с нищо не са нарушили Устава на църквата, докато владиците са го сторили с решението си да ги лишат от правото на глас. „Ние си познаваме Йеротей, той служи сред нас, нормално е да гласуваме за него. Ето, епископ Арсений от Пловдив, който бе класиран трети, нямаме нищо против него, но той дори не дойде на погребението на дядо Йоаникий. Владика Йеротей е прекрасен – достъпен, с всеки ще се разговори с блага дума, на всеки гледа да помогне. От 2005 година организира детски лагери в Поморийския манастир. Ако знаете колко деца е запленил по православието, колко е кръстил. Играе с тях и баскетбол, топки им купува - пастир за пример“, даде израз на възхищението си една мирянка.
Иподяконът Стоян Кънев каза, че е от Пловдив, но също е срещу решенията на Синода от последния месец. Той носеше надпис на гърдите си, гласящ: „Всяка власт е от Бога, но не всеки Му служи вярно.“
Бял дим
И двете страни се обединиха, че в крайна сметка ще се съобразят с онова, което решат митрополитите в Синодалната палата. В противен случай ще се стигне до разкол. Малко след 13:30 часа първи Старозагорският митрополит Киприан излезе и обяви решенията на владиците за справяне с кризата. Варненският митрополит Йоан се появи малко след него, но веднага бе заобиколен от протестиращи. „Разбирам, че вие държите на Йеротей. Аз също обясних пред архиереите какви са положителните му качества. Но такова е положението - нови избори. А след всичко станало вече и аз ще си имам една обеца на ухото“, откровен бе дядо Йоан.
Народът Божий срещу приватизацията на БПЦ
Изборите за нов митрополит на Сливен разделиха християните в България и тресат родната Православна църква вече близо един месец. Кризата е сравнима с времената на разкола, чуват се заплахи и за „късане на митрополитски бради“ от страна на протестиращи миряни. Но всичко това в момента може да има и оздравителен ефект, тъй като изкара на бял свят отдавна замитани проблеми, разделението в църквата на черно и бяло духовенство, на лобита и на феодални зависимости у клира спрямо архиереите. Всичко това отдавна не бе тайна, но бе премълчавано, също както и дереджето с непрозрачните финанси на Църквата на принципа - само мир да има. Но... „ако в мира няма истина, той не е мир, а примирение със злото”, сподели една мирянка в интернет.
Автобусите с протестиращи и контрапротестиращи миряни и духовници задръстиха центъра на София.
Всичко започна с кончината на Сливенския митрополит дядо Йоаникий. Той предаде Богу дух в началото на тази година. А на фона на неприетата му оставка през 2021 г., въпреки че бе доста болен, изборът за негов наследник бе експресно проведен. Буквално след панихидата за 40-ия ден на покойния владика на 18 февруари тръгна изборът за нов духовен водач на Сливенска епархия. Около вота единствено „Телеграф: Чудеса и Вяра“ предупреди, че изборът може да се превърне във война, в която лобитата в БПЦ да мерят сили за по-голямата битка - патриаршеския трон в бъдещето предвид и влошеното здраве на Неофит. Което и се сбъдна.
Късата клечка
Да провежда изборите бе натоварен Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Малко преди това той изтегли късата клечка, като бе избран от другите митрополити за временен управител на епархията. На неговите плещи легна и провеждането на първия тур на изборите там (вторият трябваше да е в София на 25 февруари). По мнение на преподаватели богослови в това отношение той се е справил дори по-добре от аналогичната светска структура, т.е. ЦИК (Централната избирателна комисия). Вотът се предаваше онлайн. Така от десетте епископи, мераклии да оглавят Сливенската митрополия, бяха избрани двама с мнозинство - Агатополски епископ Йеротей (с 26 гласа) и Константийски епископ Михаил (22 гласа). Трети остана Знеполски епископ Арсений (със 17 гласа).
На 25 февруари се очакваше с финално гласуване Св. синод да избере един от първите двама. Вместо това в свое заседание на 24-ти бяха касирани изборите. Оказа се, че междувременно при митрополит Йоан са постъпили жалби за изборни нарушения, с които той чинно е запознал архиереите.
Но такива случаи е имало и друг път. Вместо това бе приета синодална наредба. Уж само проект, но според нея митрополити в България вече ще се избират само от митрополитите в един тур, без участието на миряни и клирици от съответната епархия. Срещу това гласуваха: Гавриил Ловчански, Серафим Неврокопски и Даниил Видински.
Глас на критика отекна и отвъд Океана, откъм Ню Йорк, където е седалището на дядо Йосиф - митрополит на САЩ, Канада и Австралия. Той изтъкна, че касирането на избора в Сливен е било прибързано. Той определи синодалната наредба като останка от времето на комунизма, когато с подобни актове е започнала порочната практика да се заобикаля Уставът на БПЦ.
Игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ архимандрит Никанор дори стигна по-далеч, като заподозря, че с това се прави опит да бъде приватизирана Българската православна църквата от една шепа архиереи.
След 6 март владиците един по един започнаха да се отричат от наредбата, но така и не стана ясно чий е бил проектът за този документ.
* По материала работиха Любомир Старидолски и Константин Събчев
