З ащо Светият синод касира изборите за нов митрополит на Сливен, а след това тръгна да променя вековните правила на епархийските избори, лишавайки местните хора от право на глас. Това се питат хиляди миряни не само в тази част на България, а и в цялата страна. При положение, че владиците, които готвят революционната промяна, са избирани именно по тези правила. От времето на Българската екзархия 1870 излъчването на митрополитите се провежда по един и същи демократичен начин - от няколко епископи, отговарящи на определени условия, местни духовници и клирици избират двама с мнозинство. На финала Светият синод посочва вече един от тях, който става духовен водач на съответната епархия. По тази традиция на 18 февруари 42-ма епархийски избиратели от 7 духовни околии излъчиха Агатополски епископ Йеротей (с 26 гласа) и Константийски епископ Михаил (22 гласа). Вместо обаче синодът в неделя (25 февруари) да посочи един от тях за нов сливенски митрополит чрез финално гласуване, той касира изборите и прие наредба, според която вече местни няма да имат право на глас.
Скандал
Малцина духовници и миряни обаче отчитат, че скандалът гръмна на фона на тежкото здравословно състояние на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, което вече не е тайна за никого. Успоредно с това се появи вестта, че Националната агенция за приходите (НАП) е започнала проверка за невнесени данъци от Българската православна църква (БПЦ) между 2017-2022 г. Митарите или бирниците са грешници априори още от библейските времена, но е факт, че всички поместни православни църкви около нас - и Гръцката, и Сръбската, и Румънската, си плащат дължимото на хазната, давайки с това пример и на гражданите. Още повече, че държавата у нас вече осигурява заплатите на свещенослужителите.
Жалби
Самият повод за касирането на изборите станаха жалби за нарушения, разкри миналата неделя Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. На него Светият синод възложи организацията на избора и управлението на Сливенска епархия до встъпването в длъжност на новия митрополит. В понеделник стана ясно, че в една от жалбите отец Евгений от катедралния храм "Св. Димитър" в Сливен твърди, че видял как епархийски избиратели са излезли от залата в почивка и са се наговорили кой да бъде вторият избран кандидат за митрополит, т.е. епископ Михаил. Истина ли е това или не, само можем да гадаем, но имайки предвид отминалите мирски избори за кметове и общински съветници и множеството нарушения, заснети и от камери, то може и точно така да е станало. От другата страна на везната стои и тезата - защо е трябвало да се наговарят местните в последния момент, след като 10-те епископи кандидати за митрополит станаха ясни седмици по-рано.
Аларма
Всъщност за огромния залог на изборите в Сливен единствено „Телеграф Чудеса и Вяра“ предупреди в статия още на 14 февруари. Ето защо Синодът трябваше да впрегне ресурс, за да проследи коректността на вота, а не да променя правилата на принципа след дъжд качулка.
Надълго и нашироко описахме как в момента владиците на БПЦ са разделени на фракции и лобита, както и на две по-големи групи – русофили и русофоби. Освен това кой ще стане нов духовен водач в Града на Сините камъни, се явява репетиция и крайъгълен камък за това чий щаб вероятно ще надделее при бъдещите избори за патриарх.
Война
Владици сега издават, че изборът на епископ Михаил, който е духовно чадо на Ловчанския митрополит Гавриил, се е превърнал в ябълката на раздора. Заради него при второто гласуване трети (със 17 гласа) остана Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит Николай, също сочен за един от фаворитите. Напоследък се изтъква, че и позициите на Браницкия епископ Пахомий, ректор на Духовната семинария, са били силно подценени за участие във финала.
Човек обаче предполага, само Бог разполага. В крайна сметка архиереите приеха миналата събота проектонаредба, според която само те вече ще могат да избират митрополити.
Мотиви
В мотивите към нея архиереите точно отбелязват, че във всички поместни православни църкви митрополити биват избирани от митрополитите. Изтъква се още, че за последните години за втори път се налага Светият синод на БПЦ да касира избори, защото „местните миряни и клирици извършват избор на двама кандидати по такъв начин, че последващият избор на Светия синод да бъде насочен в определена посока“. Заключава се, че това не е дребен, а системен проблем, който било крайно време да се реши за „доброто на Църквата“.
По-надолу се цитират предписания и тълкувания на Лаодикийския и Картагенския събор (IV-V век) срещу участието на „тълпата“ в избори, както и на скандалния архимандрит Сергий. Поставен без избори за патриарх на Москва и цяла Русия от самия сатрап Сталин през 1943 г., той пише следното: „Може ли, стоейки на строго канонична позиция, да твърдим, че клириците и миряните имат права наравно с епископите да участват с решаващ глас в областните събори. Отговорът може да бъде само отрицателен“.
Проф. Дилян Николчев: Наредбата на Синода е пълна с грешки
Според проф. д-р Дилян Николчев, преподавател и специалист в областта на църковното право, наредбата на Св. синод е пълна с неточности и неверни твърдения. Дори позоваването на члена, по който се иска касиране на изборите (чл. 82), е сгрешен (вместо чл. 89). Цитираните правила от Лаодикийския и Картагенския събор, също били манипулативни. „И най-важното, с този проект за забрана за участие на миряни и клирици при избирането на митрополит се нарушава грубо Уставът на БПЦ, тъй като изборът им се регламентира от Устава на БПЦ-БП, а същият може да бъде отменен, допълнен, изменен единствено от Църковен събор (дори една запетайка не може да бъде променена без санкция от ЦС). Не е работа на Св. синод да взима такива решения, които откровено нарушават и Устава, и каноните, и специализирания в областта на вероизповеданията Закон за вероизповеданията“, гласи част от позицията на проф. Николчев, публикувана и в социалните мрежи.
