В чера православието почeтe един сравнително нововремски светия - Лука Кримски (Войно-Ясенецки). Приживе той е гениален лекар хирург, а след кончината му продължава да помага от небесата, застъпвайки се за болните пред Бога. В това вярват хиляди християни по цял свят. Мнозина от тях свидетелстват, че лично са изпитали тази благодат - да получат божествено изцеление отвъд времето и пространството на земните закони и въпреки тежките обричащи диагнози.
Архиепископ Симферополски и Кримски Лука
Операция
Случаите на изцеление непрестанно се увеличават и в България. Бургазлийката Елка Иванова сподели преди време, че е редовен читател на „Телеграф: Чудеса и Вяра“. Даже започнала да ламинира иконите, които пускаме всяка седмица, но така и не откривала икона на своя лечител - свети Лука. А този светия е извършил в живота й едно истинско чудо, като я е спасил от тумор. Жената сподели, че се молила пред иконата на Кримския чудотворец в бургаския храм „Св. Троица“. После се подложила на операция, скоро след която бързо се възстановила. „Операцията бе насрочена за 11 март 2020 г. в „Пирогов. Там ме оперира проф. Габровски“, обясни обстойно възрастната жена. Тя вярва, че небесният хирург е помогнал и на нея, и на лекаря й всичко да мине по ноти. Сподели още, че си е купила книжка за св. Лука. Помолила докторите да й позволят да я държи по времето на операцията. „След това си я четях в леглото. Въпреки че операцията беше много тежка, се възстанових учудващо бързо“, разказа баба Елка.
Отец Василий Симеонов от храм „Света Троица“ също е виждал не едно и две чудеса. Някои от тях са свързани с елея от кандилото, което гори пред иконата на св. Лука. „Пострадали от катастрофи са си помазвали местата, за които лекарите казвали, че или ще зараснат трудно, или ще остане белег, но после всичко се е нормализирало. А случаи на изцеление – буквално да се промени диагноза, дори да е онкологична, имаме много“, диви се свещеникът.
Примери
Доста случаи на чудеса има описани в Украйна, Русия, Гърция, Узбекистан. Една жена е описала следния случай: „Ултразвукът показал, че една моя приятелка има камък в жлъчката. Когато се прибрала вкъщи, тя поставила на болното място икона на св. Лука и започнала да моли св. Лука за помощ. Когато тя отиде отново на ултразвук седмица по-късно, нямаше камък. Докторите бяха изумени и направиха още един ехограф, който също показа, че няма камък. Моята приятелка също беше изумена от такава бърза и изключителна помощ.“
Мъж описва, че имал силни болки в коляното. „Отидох на църква, отидох до иконата на св. Лука, целунах я и го помолих за помощ, защото болката беше непоносима. И болката изчезна буквално веднага. Поседях малко в църквата и бях просто изумен – коляното ми беше напълно излекувано! Сега знам, че св. Лука помага много бързо и прецизно - просто трябва да помолите с вяра!“
Светителят заедно с дъщерите Елена и Анна и внучката Ирина
Отит
Татяна Миткина разказва, че дъщеря й е боледувала от гноен отит. „В разгара на болестта, когато през нощта тя стенеше от болка, ние с мъжа ми прочетохме акатиста на св. Лука Кримски и детето веднага се успокои и заспа здрав сън. От този момент тя започна бързо да се възстановява.
След дъщеря ми и аз самата се разболях, състоянието ми се влошаваше, докато не прочетох отново акатиста на св. Лука. Нашето семейство винаги е получавало помощ от Господа по молитвите на свети Лука. Св. отче Лука, моли Бога за нас!”
Жена на име Татяна е описала следния случай: „На моя баща му направиха операция по отстраняване на единия бъбрек. Тогава той беше 70-годишен. Имаше проблеми с аортата и прогнозите на лекарите бяха 50 на 50, поискаха да се подпише за упойката.
От самото начало започнах да се моля на св. Лука и на целителя св. Пантелеймон. А в деня на операцията молех св. Лука да присъства на операцията в болницата. Всичко мина успешно.
Татко се възстанови и сега винаги прибягвам към помощта на св. Лука. Той ми е като духовен отец“.
Житие
Чудотворецът е роден със светското име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки на 27 април 1877 г. в гр. Керч, Кримски полуостров. Баща му бил католик, а майката православна. Наследник на обеднял, но знатен дворянски род. През 1889 г. семейството се премества в Киев, където Валентин завършил гимназия и художествено училище, тъй като имал голям дар да рисува. По случай завършването получава като подарък „Нов завет“. Когато разгръща книгата, попада на евангелските слова: „…жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.” (Мат. 9:37-38). Тези думи обръщат младия Валентин и го карат да преосмисли смисъла на живота си. Така започва да учи естествени науки вместо рисуване, каквито заложби има. След кратко увлечение по толстоизма, завършило с бързо разочарование, през 1898 г. Валентин Феликсович постъпва в медицинския факултет на Киевския университет с една-единствена цел: след като се дипломира, да помага на бедните и страдащите. Завършва с пълно отличие и постъпва на работа в киевската болница на Червения кръст. През 1904 г. се жени за медицинската сестра Анна Василевна Ланска, която по-късно го дарява с четири деца.
Сватба
Скоро след сватбата обаче заминават на изток, тъй като той е мобилизиран като военен лекар в Руско-японската война. Там извършва множество хирургически операции и натрупва значителен опит. След завръщането си от фронта работи по 14-16 часа на ден в провинциални болници. Тогава започва да го занимава въпросът за възможностите на местната анестезия (упояване), която все още не се използва в медицинската практика. През 1908 г. семейство Войно-Ясенецки се установява в Москва, където бъдещият светител започва работа върху докторска дисертация, посветена на регионалната анестезия. През 1916 г. излиза от печат първата му книга, а малко по-късно започва работа върху своя основен и световноизвестен научен труд „Очерци по гнойна хирургия”. През 1917 г. съпругата му Анна Василевна се разболява от туберкулоза. Семейството отново променя местожителството си – този път в Средна Азия, Ташкент. В края на 1919 г. жената на лекаря безсребреник починала, оставяйки му четири деца. Междувременно вярата му в Бога крепнела, станал проповедник в някои ташкентски храмове. През 1921, на празника Сретение Господне, бъдещият владика е ръкоположен за свещеник. Навсякъде – и в храма, и пред операционната маса – ходел с расо и нагръден кръст. Всичко това е равносилно на мъченически подвиг, тъй като се случва в годините след Октомврийската революция, когато на власт в Русия идват болшевиките.
През 1923 г. о. Валентин Войно-Ясенецки приема монашество с името Лука – на Христовия апостол, който според църковното предание бил едновременно лекар и художник. Малко по-късно, на 31 май 1923 г., в тежки революционни условия при пълна тайна е ръкоположен за епископ Барнаулски, викарий на Томска епархия.
Месец по-късно след студентски протест подава молба за напускане на катедрата по медицина към Туркестанския университет. Малко по-късно е първият му арест. Тогава започват години на лагери и заточение.
След редица разпити е изпратен в Москва, където е задължен да се регистрира в управлението на НКВД на Лубянка. Няколко пъти се среща с патриарх Тихон и веднъж служи с него. От октомври 1923 г. започва странстването на св. Лука из необятния руски север. Властите постоянно променят мястото на неговото заточение. Изпратен в Енисейск, той достига чак до най-отдалечената точка на север по течението на река Енисея – селцето Плахино, на 230 км след Полярния кръг. В тия условия свети Лука кръщавал, проповядвал и благовестял Словото Божие.
Прокуден
През 1925 г. св. Лука е освободен от работа. Отива да живее при брат си в Черкаск, а след това в Ташкент. Поради невъзможност да служи (всички храмове били унищожени от болшевиките, а единственият останал бил завзет от обновленците) владика Лука Войно-Ясенецки подава молба за отделяне на покой, която е удовлетворена. Междувременно никъде в Ташкент не намира работа и започва частна практика.
Няколко години след това му е изфабрикувано обвинение, че от религиозна ревност е убил руския учен Михайловски, който според партийните власти тъкмо щял да откритие как да превърне неживата материя в жива. Заради това праведникът отново е заточен на север. Междувременно той получава примамливи предложения да поеме медицинска катедра, но в замяна трябва да се откаже от духовния си сан. Свети Лука категорично отказва.
С началото на Втората световна война той сам предложил на съветската власт да бъде изпратен на фронта или в тила, за да помага на ранените.
През 1946 г. на името на Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е присъдена Сталинска премия в размер от 200 хил. рубли, голяма част от които той дарява на детски домове.
През 1955 г. светителят губи напълно зрението си. През 1957 г. диктува своята автобиография „Аз възлюбих страданието“. Както и преди, активно продължавал да проповядва.
Св. Лука Войно-Ясенецки се представил в Господа на 84 години на 11 юни 1961 г. След канонизацията му през 1995 г. мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор в Симферопол.
Признава, че не е виждал Бога, както и човешката съвест
В началото на 20-те години на XX век светителят хирург е принуден да свидетелствува пред революционен съд на ЧК „тройка” срещу група лекари, обвинени в престъпно отношение към ранени червеноармейци. Следователят Петерс дръзко попитал професора хирург:
– Кажете, попе и професоре Войно-Ясенецки, как тъй нощем се молите, а денем режете?
Отец Валентин отвърнал:
– Аз режа хората за тяхно спасение, а в името на какво режете хората вие, гражданино обществен обвинител?
Следващ въпрос:
– Как така вярвате в Бога, попе и професоре Войно-Ясенецки? Да не би да сте Го виждали вашия Бог?
– Аз наистина не съм виждал Бога, гражданино обществен обвинител. Но на мнозина съм оперирал мозъка и отваряйки черепната кутия, също така още не съм видял ума. И съвест още не съм намерил там.
Реабилитираха го
През 1995 г. Украинската православна църква (УПЦ) канонизира архиепископ Лука. През 2000 г. е обявен за светец и от Руската православна църква. През същата година с решение на Военната прокуратура той е напълно реабилитиран. В чест на светеца са построени много църкви и паметници в Русия и Украйна. У нас се строи храм в град Добрич.
„Трудно е, много трудно да обичаш хората, защото хората имат много злоба, много отблъскваща, много неистини. И вие се принуждавате да ги обичате, предлагайте себе си: помнете, че Бог е любов, помнете, че без любов няма вход в Божието царство“, учил приживе св. Лука Кримски.
Любомир Старидолски
