В продължение на 267 години мощите на най-известната българска светица - Света Петка (Параскева), се намират в българската държава, но за съжаление не успяват да я опазят от османското завладяване. В периода XIII-XVII век нетленните останки пропътуват стотици километри из целия Балкански полуостров, без да намерят уединение и покой. След смъртта на Петка през XI век в родния й град Епиват (днес в Европейска Турция) гробът на светицата дълго време е забравен дори от нейните роднини. Но както често се случва със светците, става чудо. След погребението на починал моряк в близост до Параскева двама местни християни получават видение. Пред тях се появява самата светица в блясък и величие, обкръжена от цялото Божие войнство, ангели, херувими и серафими. Тя се помолила да бъдат извадени мощите й от гроба и да бъдат пренесени в църквата „Св. Георги“ в Каликратия. Това е градче в Егейска Македония, намиращо се днес на територията на Република Гърция.
Восъчна фигура на цар Иван Асен II в старопрестолния град.
Молбата на светицата била изпълнена и в продължение на около един век нейното благословено тяло се съхранява там. След победата на българския цар Иван Асен II над Теодор Комнин при Клокотница на 9/22 март 1230 г. по нареждане на царя мощите на светицата са му предадени, след което са пренесени с тържествена церемония в столицата Търновград. Тук тя бързо се превръща в закрилница на българския народ, наред със Св. Иван Рилски. За отдаване на почит към нея е определена датата 14 октомври, която се е запазила и до наши дни.
Клетва
За значимостта на Св. Параскева (Петка) става ясно от това, че името й е споменато в някои от грамотите, издадени от българските царе.
В договора си с Венеция от 1347 г. цар Иван Александър се заклева в името на Бог, Света Богородица и Св. Параскева Търновска. Това, че светицата е поставена след Божия син и неговата майка Дева Мария, достатъчно ясно свидетелства за почитта и уважението, с което се е ползвала сред българския владетел и аристокрацията. Дали такова е било отношението и на българския народ, може само да се гадае. Фактът, че името й се е запазило и до днес в народната памет обаче навежда на мисълта, че Св. Петка подобно на Св. Иван Рилски е била сред най-почитаните от обикновените хора родни светци.
Нашествие
Мощите на Св. Петка, наричана по-късно Българска, остават в столицата Търновград повече от век и половина, до 1393 г., когато царственият и богохраним град е превзет от османските войски.
Църквата Св. 40 мъченици, издигната в Търново в чест на царската победа над Комнините.
Една години по-късно при османския управител на града пристига делегация, изпратена от видинския цар Иван Срацимир. За важността на посланичеството свидетелства фактът, че царят изпраща за предводител на делегацията своя син Константин заедно с бдинския митрополит Йоасаф. Делегатите имат няколко молби към османския управител, едната от които е да им бъдат дадени мощите на един или трима светци, които до този момент са се пазили в Търновград. Османският военачалник на свой ред се допитал до султана, който в крайна сметка дал благословията си. Така пратениците се върнали обратно при Иван Срацимир с чудодейни мощи. Според една част от изворите те са били само на Св. Петка, а според други делегацията спасила от ръцете на османците и светиците Филотея и Теофана. За Петка историческите сведения са категорични, но за другите й небесни посестрими не е много ясно.
Армаган
В столицата на Видинското царство Св. Петка остава до 1397 г. След превземането на Бдин султан Баязид подарява реликвата на своя верен васал, сръбския княз Стефан Лазаревич. Тя остава в сръбската столица Белград до 1521 г., когато отново тръгва на пътешествие, за да се озове в османската столица Цариград във владение на местната Вселенска гръцка патриаршия. През 1641 г. тогавашният патриарх изпраща мощите на Св. Петка Епиватска (както е известна тя тогава) в Яш по молба на молдовския княз Василий Лупу.
Поклонение
На 13 юни 1641 г. мощите били изложени за поклонение в църквата „Св. Три Светители“. Два века по-късно на 27 декември 1888 г. обичаната балканска светица е пренесена в новопостроената катедрална църква „Сретение Господне“, където стои и до днес. Така завършва десетвековното пътуване и перипетии на нетленните останки на Св. Петка.
Мощите на Св. Петка в Чипровския манастир, заедно с тези на Св. Харалампий и Св. Трифон.
За българите тя си остава като Петка Търновска или още Българска, застъпница на народа ни от близо 800 г. Освен у нас светицата е почитана още и в съседните балкански славянски държави – Сърбия, Македония, Румъния и в Русия. У нас днес тя е приемана като духовна покровителка на Троян и Габрово. Нейното име носи и храмът на непризнаваната от църквата пророчица баба Ванга, издигнат в местността Рупите край Петрич. Приживе ясновидката твърдеше, че вижда светицата и тя наистина закриля хората. Според историографията Св. Иван Рилски е закрилник на българския народ, а Св. Петка на българската държава. Мощи и частица от одеждите й се пазят в храмове, носещи името й в Пловдив и Сливен, в църквата „Свети Николай Чудотворец“ в Ямбол, в Чипровския манастир, както и в храма „Света Петка Стара“ в центъра на София.
Св. Петка лекува в пещера край Трън, отпечатъците й сбъдвали желания
Стават чудеса на изцеление в името на светицата, твърдят местните
В трънския квартал Баринци има скален параклис, носещ името на Св. Петка. И според местните тук светицата твори истински чудеса, като помага на болни и страдащи. Според разказите заболяванията, които изцелява Петка, са различни. През 2018 г. тя помогнала на дете да прогледне. Местните хора разказват и за жена, която заченала, а техен земляк, работещ като тракторист, спасила от болки в гръбначния стълб. На други хора пък помогнала да започнат отново да виждат и да чуват.
Вода
Лечебна в случая се оказва водата, която се стича от един сталактит, намиращ се до входа на скалната пещера. Водата там се появява в ранна пролет и капе докъм 14 октомври, когато е денят, посветен на светицата в Православния църковен календар. Достатъчно е болният да намокри ръката си с тази вода и да намаже с нея болното място, за да има облекчение, споделят изумени поклонници.
Опашка от поклонници се вие пред пещерния параклис на Света Петка в Трън.
Но нещо много важно: човек трябва да е вярващ, в противен случай чудото не ставало. Освен това в пещерата има следи, за които трънчани твърдят, че са отпечатъци от ръцете на неземната светица. Според тях Петка се появила в този район и се скрила в близката пещера.
Гонение
Тя била гонена от свои врагове, искащи да я убият. Тук тя се занимавала с лечителство. Един ден обаче усетила, че нейните преследвачи са наблизо и през таен изход напуснала пещерата, за да не се върне в нея никога повече. Там, където с ръце и крака се докоснала до камъка, останали следи, които са запазени и до днес. Според поверията, за да им се сбъднат намислените желания, жените трябва да поставят лявата си ръка в отпечатъка от ръката на светицата, а мъжете – дясната си ръка върху отпечатъка от крака.
Артефакт
Друг сакрален артефакт, който се пази в пещерата, е кръгъл камък, подобен на омесена пита. Според легендата, когато усетила, че е преследвана, светицата тъкмо приготвяла питка в огнището. Напускайки пещерата бързо, я оставила недопечена. Когато душманите на чудотворницата дошли, те се опитали да си отчупят.
Поставят монети за здраве върху питката на светицата.
В ръцете им обаче питката се превърнала в камък. В пазения и днес камък се виждат следи, които според легендата са оставени от опитите на гонителите да отчупят парчета от питата.
Бог й се яви на 10 години
Параскева е родена през втората половина на Х век в Епиват в заможно семейство. Тя е едва 10-годишна, когато чува гласа Божи. „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва“, нарежда й Всевишният. И Параскева изпълнява нареждането. Тя облича просешки дрехи, раздава всичките си пари и вещи на бедните и се отдава в служба на Бога, като приема монашеството. В продължение на 5 години тя живее като отшелник в храма „Покров Богородичен“ в Константинопол. А след това заминава на поклонническо пътуване до Божи гроб и светите места в Йерусалим. След като се покланя на Божи гроб, се оттегля в Йорданската пустиня. Там в пълно усамотение живее до края на живота си вероятно в продължение на поне 40-50 години. Разбирайки, че е към края на отредения й физически и земен живот, тя напуска отшелничеството си и се връща обратно в родния си Епиват. Там душата й напуска тялото и се представя пред Бога. И нещо доста любопитно. Тъй като по това време вече няма живи близки, Параскева е погребана не в градските гробища, а извън крепостните градски стени като чужденка. Но след знамение тялото й е извадено, а после по Божия воля идва и в България.
Иван Георгиев
