Н а 15 юли се споменава подвигът на Светите Кирик и Юлита. В тяхна чест в България има едва няколко храма. Този в Банкя е вдигнат с помощта на Домна Тенева, вдовица на разстреляния майор Коста Паница. Тя дарява 1 милион лева за богоугодното дело. Местните хора също се включват с дарения - кой колкото може. Банкянската църква „Св. Кирик и Юлита“ тържествено е открита на 24 юли 1932 година, осветена от Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, бъдещия Български екзарх. Събитието уважават цар Борис ІІІ, председателят на Народното събрание, министри и, разбира се, всички банчани.
Вторият действащ храм в чест на раннохристиянските мъченици се намира високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград. Там е разположен Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита”. Той е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо.
Руини
Има и два древни манастира, от които днес стоят само руини. Единият се намира в живописна местност на десния бряг на река Искър между гр. Своге и село Желен. Местните го наричат Желенски манастир. Няма писмени сведения кога е основана обителта, но според предания от местното населения това е било преди падането на България под турско робство.
Средновековният манастирски комплекс "Св. св. Кирик и Юлита" е разположен на остров Свети Кирик, северозападно от Созопол. Обителта датира от XII век. Но кои са светиите, в чиито храмове българи се черкуват още от Средновековието?
Семейство
Юлита била родена през III век в Икония, Мала Азия, и била от благороден произход, от рода на някогашните римски императори. Била вярваща християнка. След кратък брак овдовяла и останала с малко дете, което при кръщението нарекли Кирик. Император Диоклетиан, който по това време управлявал Римската империя, започнал голямо гонение срещу християните във всички подвластни нему страни. Диоклетиан поставил за управител в Икония някой си Дометиан. Той бил суров, безчовечен и свиреп и изпитвал радост при проливането на християнска кръв. Щом пристигнал в Икония, започнал да измъчва с настървение вярващите в Христа.
Бягство
Юлита решила да избяга, понеже се страхувала, че няма да понесе жестоките изтезания и ще се отрече от Христа. Затова тя оставила всичко, каквото притежавала и което не било малко, дома си, роднините, робите. Взела сина си Кирик, който бил на три години, и две верни свои робини и през нощта напуснала Икония.
Пристигнала в Селевкия като бедна странница, без да открива благородното си потекло. Но и тук било същото гонение срещу християните, понеже някой си Александър, поставен от царя за началник, дошъл в Селевкия и убивал безжалостно всички, които изповядвали Христовото име. Блажената Юлита си спомнила Писанието: „Кога ви пъдят от един град, бягайте в друг" (Матей, 10:23) и напуснала Селевкия. Отправила се за Tape в Киликия и останала да живее тук с бедните хора. След известно време същият Александър дошъл да мъчи християните и в Tape. Някои разпознали Света Юлита и му докладвали за нея.
Арест
Той веднага заповядал да я доведат и седнал в откритото за народа съдилище. Мъченицата застанала пред началника с тригодишния си син Свети Кирик на ръце. Запитана от него за името, рода и родината си, тя смело изповядала името на Господ Иисус Христос. Александър се разгневил, заповядал да й вземат детето, да я съблекат и да я бият безпощадно с корави жили.
Детеубийството
Детето гледало, плачело и се дърпало от ръцете на хората, които го държали, за да иде при майка си. Като видял колко е красиво, началникът заповядал да му го донесат. Взел го, сложил го на коленете си и започнал да го успокоява да не плаче. То обаче се изтръгнало от ръцете му и с нокти изподрало лицето му. Тогава той изпаднал в ярост и го погубил. Детето предало святата си и непорочна душа в Божиите ръце. Така Светият отрок Кирик се увенчал с мъченически венец.
Изтезания
Майка му понесла жестоки изтезания. Като видял несломимото й търпение и безпримерното мъжество, началникът я осъдил да бъде посечена с меч. Слугите я хванали и я извели извън града там, където убивали осъдените на смърт.
Когато пристигнали, поискала да й дадат малко време за молитва. След това палачът отсякъл честната й глава. Това станало през 304 или 305 г.
Робиня посочи мощите на мъчениците
Когато паднала нощта, двете робини дошли, взели тялото на господарката си и на сина й и ги погребали на отдалечено място. Едната от тях доживяла до възцаряването на първия християнски владетел, Свети Константин Велики. Тогава тя показала мястото и разказала за техните страдания. Светите им мощи били извадени от земните недра нетленни, благоуханни и чрез тях болните получавали изцеление.
