М есец февруари започва с тридневен празничен цикъл, известен с народното название като Трифунци. На 1 февруари православната църква отбелязва деня на Свети мъченик Трифон Апамейски. Той е роден около 225 (а според някои други източници през 232 г.) в село Комсада до град Апамия, в малоазийската област Фригия. Светията живее праведно като лечител и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. Той е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен през 256 г. (сочи се и 250 г.). Роден в Малоазийската провинция Фригия той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Именно заради това някои го свързват като пазител на лозята. Но реално никъде в житието му не се споменава да е имал нещо общо с гроздето и виното.
Легенди
Народната легенда гласи съвсем друго. Докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленачето Иисус в ръце й и се присмял. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала към лозето и уплашено разказала какво й казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки, че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си. Оттук тръгват и различните наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун Пияница. В крайна сметка Богородица се смилила и му залепила носа обратно. Вероятно легендата идва да покаже, че виното, макар и считано за божествена напитка, е опасно, ако се прекали с него. А покрай паметта на светеца са се запазили езически вярвания, но подчинени вече на християнския мироглед и мистика.
Корени
Първоначално Трифоновден се чествал на 14 февруари. След приемането от Българската православна църква (БПЦ) на Григорианския календар през 1968 г. денят на светията се измества на 1 февруари. Но и днес на много места празненствата все още се провеждат по стария стил.
Според етнолозите култът към Трифон Зарезан води своето начало от Тракийския езически бог на плодородието, виното и веселието, познат под името Дионис. Реално Свети Трифон се явява негов по-късен християнски „наследник“. Празникът на светеца по време почти съвпада с древните Дионисиеви празници. В тях буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Зарязването
Според традицията на този ден стопанката трябва да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвя и кокошка, пълнена с ориз или булгур. В миналото домакинята поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и отрязвал три пръчки от три корена, с които правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер...
Цялата статия може да прочетете в броя от 1 февруари (сряда) на в. „Телеграф“ и неговото сп. „Чудеса и Вяра“. Не изпускайте още уникални и интригуващи четива в списанието за духовност на България, което излиза всяка сряда с вестник „Телеграф“.
