Н а 15 юни се отбелязва паметта на един от тези български светии, станали духовна светлина и водачи за други народи. Такъв е Свети Ефрем, патриарх сръбски (Печки). Преди векове светецът българин, на два пъти глава на Печката патриаршия - (1375-1380 и 1389-1391/1392 ), е бил изключително популярен в земите на днешните Сърбия, Черна гора, Косово, в някои епархии в Северна Македония и Албания.
Катедралният храм на Печката патриаршия.
Житие
Най-много данни за този бележит наш църковен деятел се съдържат в житието му, написано от неговия ученик - епископ Марко Печки. Ефрем е роден през 1311/1312 г. в Търново в свещеническо семейство. Започва духовния си път в някоя от обителите край старопрестолния Търновград, а негов наставник е старецът Василий, което говори за авторитетен монах, за когото обаче няма по-подробни сведения.
Подготвен за духовна мисия, Ефрем отива на Света гора Атонска и постъпва в Хилендарския манастир. Обителта е по принцип сръбска, но и е средище на българското монашество в Атон, каквато остава чак до времето на Паисий Хилендарски.
Исихасти
Освен в „Хилендар“ Ефрем пребивава и в други светогорски обители, на първо място в българския Зографски манастир. От атонския период е близостта му с други видни исихасти. Предвид поколението, към което принадлежи, няма как Ефрем да не е познавал основоположниците на исихасткото учение Григорий Синаит и Григорий Палама. Сред кръга на неговите събратя трябва да броим бъдещият печки патриарх Сава IV - българин, родом от Тетово, Исай Серски, Никодим Тисмански, също българин, родом от Прилеп. По всяка вероятно е имал контакти и с бъдещия Цариградски патриарх Филотей Кокинос и други исихасти.
Бачково
Когато османските турци започват нападения над Света гора, Ефрем заедно с един свой ученик се насочва към България и се установява в Бачковския манастир. Това става около 1344-1345 г., когато градът е върнат на цар Иван Александър (1331-1371) от Византия. Приемането на хилендарския монах за духовен учител и наставник на тукашните му събратя свидетелства, че към този момент Ефрем вече се е ползвал с авторитет и известност. Но продължаващата турска инвазия го кара през 1346 г. да се насочи към сръбските земи.
Архиерей
В Печ (днес в Косово) е било седалището на провъзгласената с помощта на Търновската патриаршия през същата 1346 г. Сръбска патриаршия. Ефрем е благословен от тогавашния първи неин предстоятел Йоаникий. Българският монах среща и щедрата подкрепа на цар Стефан Душан и съпругата му, българската княгиня Елена, сестра на цар Иван Александър. Дълги години Ефрем прекарва като игумен на Дечанския манастир.
Дечанският манастир, в който е погребан светецът.
През 1375 г. крал Лазар се спира на него като на най-подходящата фигура за патриаршеския престол, която да преодолее разкола с Вселенската патриаршия. Предвид авторитета на Ефрем в Сърбия, Света гора, Константинопол и Търново, този избор се оказва извънредно сполучлив - схизмата била вдигната и Цариград признал Сръбската патриаршия.
Книжовник
В своята дейност като глава на църквата Ефрем се изявява като закрилник на беднотата и борец с ересите. Ефрем има заслуги и за книжнината. Под негова редакция са написани последните глави от втората част на историческата творба „За сръбските крале и архиепископи“, известна и като „Продължителите на архиепископ Данило“.
През 1380 г., чувствайки се твърде стар и изморен, Ефрем се оттегля в манастира „Свети Архангел Михаил“. Напълно възможно е обаче оттеглянето на патриарха да се е дължало и на политически причини.
Завръщане
Неговият наследник, патриарх Спиридон, умира през пролетта на 1389 г., а скоро след това и княз Лазар загива в историческата битка на Косово поле на 15 юни същата година. В настъпилата атмосфера на отчаяние Свети Ефрем отстъпва пред горещите молби на своето паство и за втори път поема делата на Печката патриаршия - до 1391 или 1392 г. Трябва да се знае, че това паство се състои не само от сърби, но и от българи.
Освен в Македония и владените от сърбите земи в Поморавието през онази епоха многобройно българско население живее и в Косово. Главата на тази южнославянска автокефална православна църква умира на 15 юни 1400 г. Още през 1406 г. е канонизиран за светец. Саркофагът с неговите свети мощи се пази в църквата „Свети Димитър“ в Косовска Митровица.
Смъртта му на Видовден е знамение
Преди векове култът към светеца българин патриарх Ефрем Печки е бил един от най-силните в днешните земи на Сърбия и Косово. А и датата на смъртта му, на която е неговата календарна прослава, съвпада с датата на битката при Косово поле - Видовден, което свързва култа към светеца българин с този към загиналия за вярата сръбски княз Лазар. В ново време в Сърбия и Северна Македония по политически причини са позабравили светеца българин, на чиято морална подкрепа и духовна сила са се осланяли техните прадеди.
